Събудих се от звука на звънящия ми телефон. Протегнах се и го взех.

- Какво?-попитах, когато вдигнах.

-Цял ден ли смяташ да си останеш в леглото?-попита Ани.

- От къде знаеш, че съм в леглото?

- Познавам те! А сега ставай. Ще излезем.-каза тя заповеднически.

- Съжалявам ,но няма да стане. -отвърнах и.

- Моля те! Днес и двете имаме почивен ден, а това много рядко се случва. Хайде де! Ще излезем ,ще отиден на пазар, после ще ти разкажа как върви подготовката за свадбата, а ти за твоята драма с Итън и Раян.-каза тя. Въздъхнах и погледнах часовника на нощното си шкафче.

- Добре. Дай ми час.-съгласих се накрая.

-Имаш половин час. Ще дойда да те взема.- отвърна и ми затвори телефона. Изпуфтях и станах от леглото. Взех си набързо душ, преоблякох се и отидох в кухнята.

- Добро утро. Или добър ден.- поправих се.

- Как си?-попита ме леля, но всъщност въпросът и значеше "Осъзна ли най-накрая ,че не трябва да с Итън сте заедно?"

- Била съм и по-добре.- отвърнах и просто. Отворих шкафа с лекарста и извадих хапчетата и . Напълних чаша с вода и и я подадох, а след това и дадох и хапчетата. Тя ме изгледа с изражение ,което не можах да разгадая. После въздъхна и изпи хапчетата. - Трябва да си пиеш хапчетата. Приех отказа ти от терапията и процедурите, но ми обеща, че ще си пиеш хапчетата.- отвърнах напълно сериозно.

- Така е. Обещах ти и ще спазя обещанието си.- отвърна тя.

- Как се чувстваш? Някаква промяна?-попитах и я огледах преценяващо.

- Не. За сега не.-отвърна и аз кимнах.- Ще излизаш ли?

- Да. Ани ще ме вземе всеки момент. От одавна не сме излизали.

- Е, тогава приятно забавление.

- Благодаря.- отвърнах. Погледнах часовника си и установих, че Ани трябва да дойде всеки момент. - Ще я изчакам отвън.- казах и излязох от къщата. В същия момент тъмносин опел спря пред къщата ни. Ани свали слънчавите си очила и ми помаха. Аз и се усмихнах в отговор и закрачих към колата. Когато се качих я прегърнах и тя потегли.

- Е, на къде сега?-попитах.

- Първо по магазините, а след това може да седнем някъде и да си поговорим.- каза тя.

- Звучи като добър план.

...................................................................................

Бях забравила какво е да се отпуснеш за миг и да забравиш за всичките си проблеми. Днес успях да се отпусна и да се забавлявам. С Ани обиколихме абсолютно всички магазини за дрехи в града и краката ми ме боляха от толкова много вървене, но си заслужаваше. Излишно е да споменавам ,че в багажника на колата и имаше поне тридесет торби с покупки половината ,от които мои. След шопинга решихме да направим почивка и в момента седяхме в едно кафене и си говорихме безгрижно.

- Как вървят приготовленията за сватбата?-попитах я.

- Почти всичко е готово. Остава да изберем цветя и да ви намерим рокли.-отвърна тя.

- В какъв цвят ще са шаферските ни рокли?-попитах.

- Още не съм решила. Колебая се между синьо и червено. Знам само, че искам да е нещо семпло и елегантно. Ти как мислиш?- попитаме тя.

- Според мен синьото звучи добре.- отвърнах и.

- Може би си права. Има време да решим. А сега ми кажи какво става с теб.-каза тя и отпи от кафето си.

- Нищо ново.-отвърнах просто.

- Значи "шефа ни" ,който е брат на бившия ти не те е ментал през рамо ,не те е натикал в колата си и не те е завел Бог знае къде?-попита тя саркастично. Покрих лицето си с ръце.За момент се почувствах засрамена, но после това чувсто изчезна и разумът ми ми припомни, че няма от какво да се срамувам. Поне не аз трябва да го правя.

- Много ли е зле?-попитах и тя кимна.

- Само за това се говори.

- По дяволите!-измрънках.

- Какво стана?-попита ме и ме погледна в очакване.

- Итън е пратил хората си да ме следят. Аз ги забелязах и се изплаших. Раян видя ,че съм изплашена и настоя да разбере защо. Аз се ядосах ,скарахме се, метна ме в колата и ме закара извън града ,за да говорим. Аз му разказах, той каза ,че са хора на Итън. Отидох и вдигнах скандал на Итън,казах ужасни неща. Тази сутрин ми изпрати букет с думите: "Не вярвам на нищо от казаното".- казах и набързо,а тя стоеше насреща ми и премигваше.

- Леле! Това е...

- Знам.-отвърнах.

- Какво ще правиш?

- Не знам. Итън няма да се откаже от мен. Но ако бъда с него това означава да изложа себе си и близките си на опасност.- отвърнах.

- Защо мислиш така?-попита ме тя.

- Отвлякоха ме,за Бога! Не мога да ти опиша какъв ужас изживях. Когато забелязох хората на Итън си помислих, че онези са се върнали.- отвърнах и гласът ми трепна.- Не мога да живея в постоянен страх, че някой ще се опита да навреди на мен и на хората,които обичам.

- И ще позволиш това да ти попречи да бъдеш щастлива. Лара, ти имаш чувства към този мъж. Не се отказвай толкова лесно. През цялото време слушах доводите ти защо не трябва да си с него,но нито веднъж не чух да казваш защо трябва.- каза тя и хвана ръката ми за подкрепа. Думите и ме накараха да се замисля. Тя беше права. Нито веднъж не съм мислила над това. Въздъхнах и се отпуснах в стола.

- Толкова съм объркана. Не знам какво да правя, да мисля или чувствам. Защо винаги трябва да е толкова сложно?

- Защото това е животът. Той не е лесен.Но това не означава, че трябва да се предаваш.-отвърна тя.

- Не знам. Просто едни хора ми казват, че не трябва да съм с него, а други ми казват съвсем обратното. Леля постоянно повтаря, че има неща, които не разбирам, Раян ми казва ,че той е лош и ще ми навреди, ти ми казваш да бъда с него... не мога така.-отвърнах и Ани поклати глаха.

- Ах ,Лара! Не ти казвам да бъдеш с него. Решението ,което ще вземеш си е само и единствено твое. Казвам ти, че не трябва да се оставяш другите да решават вместо теб. Трябва да следваш сърцето си.

-Права си , но просто нека не говорим за мен и него. Поне не и днес.-казах и тя кимна с разбиране.

- Тогава да говорим за теб и Раян.-отвърна тя.

- Какво има да говорим?-попитах.

- О, моля те. Не ми казвай, че не си забелязала как те гледа. Стига де!

- Ани, не! Няма нищо такова.- скастрих я.

- Може би той има интерес към теб защото си била с брат му. Знаеш ,иска това, което и той има. Ами ти? Имаш ли симпатии към него? Щом изглежда като Итън значи е ужасно трудно да си край него и да ги различаваш ,разбира се.- каза тя спокойно,а това ме накара да се изнервя.

- Не ,нямам чувства към него и не ,не ми е трудно. Даже мога да ги различавам. Е, не и в началото. Тогава не знаех, че Итън има близнак и го взех за него. Ужасна си!-казах и .

- Какво значи не и в началото?-попита объркано.

- Първия път ,когато видях Раян го помислих за Итън и го целунах...

- О, Боже мой! Натискала си се с шефа! Натискала си се с братя на гаджето си! Това въобще не съм го очаквала от теб. - каза смаяно Ани.

- Не сме се натискали. И тогава мислех, че това е Итън. Не аз съм тази, която е направила нещо нередно. Той от друга страна не ме познаваше ,но ми отвърна въпреки това. Какво говори това за него?

- Добър довод.-съгласи се Ани и отново отпи от кафето си.- Не знам какво да ти кажа повече, Лара. Ти решаваш ,кое е най-добре за теб.- каза ми и с това приключихме темата за нещастният ми любовен живот.

- Да става ме ли?-попитах я и тя кимна. Платихме сметката и се качихме обратно в колата. Двете пътувахме към нас в пълно мълчание,но аз го развалиха проговаряйки.

- Благодаря ти, че си до мен и не ме съдиш за решенията ми.

Тя ме погледна и ме дари с една от нейните типични леки усмивки.

- Ти си моя приятелка ,Лара. Една от малкото ,на които имам пълно доверие и знам,че не биха ми обърнали гръб. Пък и ако това е любовта ,коя съм аз ,че да заставам на пътя и. - отвърна тя топло и насочи отново погледа си към пътя.

След като пристигнахме до къщата ми ,се сбогувах с нея и излязох от колата. През целия път до тук премислят разговора ,който проведохме и думите и, и стигнах до заключението ,че тя е права. Кои сме ние, та да заставаме на пътя на любовта? Извадих телефона от чантата си и набрах номера.

- Трябва да поговорим!- казах решително веднага щом той вдигна.

- С удоволствие!- отвърна той...