- Тръгвай!-заповяда ми и аз ,макар и да не исках ,направих точно това, което ми каза. Побягнах към единствения възможен изход. Не след дълго видях стълбите водещи нагоре. Изкачих ги и се озовах насред гората. Не бях в гробище. Значи вероятно мястото ,където ме държаха е някаква семейна гробница или нещо подобно. Продължих да бягам сред дърветата без да знам накъде отивам. В главата ми бе пълна каша в момента. Какво правеше Раян тук? И какво означаваха думите на Нора? Щеще ли Раян да се справи и с двамата?

Трябваше да спра и да си почина, заради ранения ми крак. Дори и раните да не бяха дълбоки, губех много кръв и кракът ужасно ме болеше. Въздухът ми не ми стигаше ,но трябваше да продължа да се движа. Макар и бавно трябваше да се отдалеча възможно най-много и да намеря магистралата или нещо ,или някой който може да ми помогне. Не можех да разчитам на Раян да ме спаси. Не знаех дали мога да му имам доверие. Може би всичко това е някакъв театър ,който разиграват пред мен.Можех да разчитам само на себе си. След десетина минути спрях да вървя подпирайки се на едно дърво. По дяволите ,ако се измъкна от това ще започна активно да спортувам.

Пукотът на съчки ме накара да се обърна и да погледна назад. Страх се прокрадна в съзнанието ми и го превзе.Но зад мен нямаше никой. Най-вероятно е било някакво животно. Изпуснах дъха си ,успокоявайки се . Обърнах се напред ,за да продължа да вървя и се сблъсках лице в лице с него. Подскочих назад ,стряскайки се.

- Аз съм Лара!-отвърна раздразнено Раян.

- Как ме откри? И от къде знаеш името ми?-попитах.

- Следвах миризмата на кръвта ти. -отвърна просто той.- Ранена си.

- Ти също. - казах и погледнах към окървавената му и раздрана тениска.

- Повечето кръв не е моя, а и аз се лекувам заразлика от теб. Дай да видя!-каза и тръгна към мен ,но аз се отдръпнах настрани.

- Не се приближавай! Откъде да знам, че мога да ти вярвам? И какво беше всичко това? Кои бяха те?

- Спасих ти живота. Не мислиш ли, че заслужавам поне доверието ти?

- Не съм много сигурна.- отвърнах. Отговора ми видимо го ядоса. Със светкавична бързина той ме хвана и ме придърпа към него, оглеждайки ме.

- Пусни ме!-започнах да се противя.

- Стой мирно. Знам какво правя.- отвърна.

- Аз също.

- Нима?

- След като знаеш името ми се предполага , че трябва и да знаеш  ,че съм лекар.- отвърнах раздразнено.

- Туше!-отвърна и се усмихна. - Трябва да се махаме от тук. Те избягаха ,но могат да се върнат.- каза и аз кимнах, след което ме взе на ръце и започна да върви.

- Какво правиш?-попитах изненадано.

- Ранена си. Не може да ходиш, така само ще ни бавиш, а и по-малко кръв ще ти тече. И преди да си ме контрирала или да си възнегодувала отново, много добре знаеш че имам пълното право. - каза той и по дяволите ,наистина имаше право, затова го оставих да ме вземе на ръце. Така дори имах по-голям шанс да го огледам. Макар и да си приличаха с Итън като две капки вода имаше нещо, което ги отличаваше един от друг и това не беше само стила. Раян е по-студен и груб и може би е лош, но не мога да забравя факта, че той дойде за мен , а не Итън. И той ме спаси ,и в момента ме носи на ръце към безопасно място, за да не се мъча с този крак.

- Знаеш ли, не си такъв ,какъвто мислех, че си. -признах му и той се изсмя.

- Кой знае какво ти е наговорил Итън за мен?

- Ами доста неща ми каза.-отвърнах .

- Като например?

- Каза ми за това какво е станало с вас и че не трябва да ти вярвам.- отвърнах.

- Не трябва ли ти да решиш това?-попита той, но аз не отговорих. Той продължи да върви и не след дълго излязохме на някакъв път ,където беше паркиран черен седан. Той отвори вратата на предната седалка и ме постави там ,а след това се качи на шофьорското място и потегли. След няколко минути мълчание той проговори.

- Тези, които те отвлякоха са Девън и Нора. Брат и сестра са. Имат зъб на Итън ,защото той ги превърна и изби останалото им семейство. Опитват се да му отмъстят от години и ти им беше златният билет. -каза ми и аз го погледнах шокирано.

- Какво? Да не би принц чаровен да не ти се е похвалил с постъпките си?- попита подигравателно.

- Млъквай!-отвърнах.

- Какво знаеш всъщност за него, Лара?

- Достатъчно.-отвърнах.

- Не мисля така.

- Защо толкова се интересуваш от мен и брат ти?

- Защото знам какъв е. -отвърна ми.

- Къде отиваме?-попитах сменяйки темата.

- Първо ще те заведа на безопасно място и ще се погрижим за раните ти и ще ти намерим други дрехи, а после ще те закарам у вас. Погрижил съм се за всичко. Моите хора ще пазят теб и леля ти. О и ще ти трябва нова кола, защото тази вече не става за нищо.- отвърна ми той изумявайки ме отново.

- Благодаря ти! Оценявам го.- казах и той ми подаде телефона си,правейки се, че не е чул това, което му казах.

- Ако искаш може да звъннеш на леля си ,за да я успокоиш.- каза и аз включих телефона поглеждайки часа. Беше един и половина сутринта, което значеше, че са минали около пет часа от както са ме отвлекли. Поклатих глава и му върнах телефона.

- По-добре да не знае.- отвърнах.

- Добре.

Час и половина по-късно се намирах в апартамента на Раян в центъра на града, седейки на дивана. Той влезе в хола с медицински комплект в ръце и седна на дивана до мен.

- Ти си вампир, защо ти е медицински комплект?-попитах.

- Защото съм лекар.- отвърна просто и аз го погледнах изумено.

- Наистина ли?

- Вече почти три века.-похвали се.

- Невероятно.- казах и поклатих глава.

- Дай да ти видим крака.- каза и коленичи пред мен гледайки ме в очакване.

- Да не очакваш ,че ще се съблека пред теб?

- Защо не? Вече ме целуна, а и не от това се притесняваш нали? Мога да се владея отлично, заразлика от брат ми, спокойно. -отвърна.

- Целунах те, защото мислех ,че си Итън и не, не се страхувам от това да ми се нахвърлиш.- казах и на лицето му се появи перферзна усмивка.- Сериозно ли?

- Не ме вини.- отвърна и взе една ножица ,разрязвайки дънките ми и разкривайки раните на бедрото ми. Допирът на студения метал накара кожата ми да настръхне. - Не изглеждат много зле. Не са много дълбоки, но все пак кървят обилно и ще трябва да ги зашия. - каза и аз му кимнах, давайки съгласието си. Първо дезифенкцира раните и след това ги заши старателно, направи ми стегната превръзка и бяхме готови. След това погледна ръцете ми и извади забилите се трески. Тъкмо мислех, че сме готови и с това, но погледът му попадна върху синините от Итън на ръката ми. - Това не е от въжетата. -каза и вдигна ръката ми.

- Сигурно е от Девън когато ме изкара от колата. - излъгах и той придоби по-гневно изражение.

- Като ще лъжеш, поне лъжи добре. Той ли го направи?-попита.

-Раян...

- Той ли го направи?-изкрещя в лицето ми.

- Да. Стана случайно. Беше ядосан заради появата ти.- отвърнах раздразнено.

- Мислех, че си по-ума, но явно съм сгрешил. 

- Наистина ли? Та ти не ме познаваш.

- Както и той теб и определено ти него. Не знам какво ти е казал за мен и за миналото му, но повярвай ми не знаеш нищо. Казал ти е , че съм зъл и не бива да ми вярваш, но повярвай ми той е злият брат, не аз. Не знаеш защо сме в такива отношения, не знаеш какво е направил.Този мъж няма да ти даде нищо друго освен болка и нещастие. - избухна той.

- Искам да се прибера у дома.- казах.- Веднага!

- Добре.Тези трябва да ти станат. - отвърна и ми подаде блуза и дънки. - Банята е ето там.- каза и ми я посочи. Аз станах и влязох вътре. Затворих вратата и се облекнах на нея, оставяйки сълзите, които сдържах до сега да потекат свободно. Боже мой, какво се случва с живота ми? Мислех, че нямам проблем с Итън и неговото минало, но Раян се появи от нищото и разби всичко. Раян не ми изглежда така ,както Итън го представи. Но си оставаше факта ,че у Раян имаше нещо мрачно и студено, което ми казваше да бягам ,но в същото време ме и привличаше...

Пуснах чешмата и зплакнах лицето си, опитвайки се да се успокоя. Съблякох окървавените и издраните си дрехи и облякох тези, които Раян ми даде. След това си поех въздух и отворих вратата ,излизайки от банята...