След като смяната ми свърши се прибрах в къщи и си взех дълъг и горещ душ. А после слязох на долния етаж при леля.

- Лельо, как си?- попитах.

- Добре. Защо питаш?- попита тя.

- Просто така. От одавна не сме си говорили просто така. Аз съм постоянно на работа, а ти си по цял ден сама в къщи...Да си поговорим.

- Добре. Как върви в работата?-попита тя.

- Добре. Всъщност днес беше много натоварено. Имаше експлозия в един крайпътен ресторант и имаше много ранени.

- Боже! Това е ужасно.- възкликна тя.

- Да, така е. Но не ми се говори за това. При теб как е?

- Как да е? По цял ден стоя тук, чистя и готвя.

- Защо не излезеш малко навън? Ще ти се отрази добре.

- Какво ще правя навън? Не е като да има с кого да си поговоря освен с теб. Всичките ми познати са в гроба от одавна.- каза тя шегувайки се ,но аз се намръщих при думите и и тя видя това.

- Което ми напомня, че се радвам, че те имам. Но има нещо което те тревожи, нали лельо?-попитах карайки я да ми каже всичко.

- Ти ме тревожиш. По-точно новият ти приятел.- ето го на...

- Вече говорихме за това. Виж това бе една среща, а и кой е казал, че ще се получи между нас. Изглежда свестен и ще опитам. Ако стане, стане. Ако ли не всеки по пътя си. Няма защо да се тревожиш.

- Напротив има. Но ще ти се доверя. Този път!-отвърна примирително леля.

- Добре. Аз ще си лягам.

- Но още няма дори осем.- отвърна тя.

- Да ,но съм изморена.

- Добре тогава. Лека.

- Лека. - казах аз и се качих в стаята си.

Тъкмо щях да си лягам когато чух странен шум идващ от прозореца. Аз се доближих и дръпнах пердето.
Долу стоеше Итън и хвърляше камъчета по прозореца ми.
Аз се усмихнах и отворих прозореца.

- Сериозно ли?-попитах.

- Не измислих друго.- отвърна той.
- Искаш ли да се поразходим?-попита и аз се замислих и после кимнах.

- Дай ми минутка.-отвърнах аз и си взех една жилетка и слязох долу.

- Лельо, не мога да заспя и ще се поразходя малко.-излъгах я.

- Аха.- каза тя и ми хвърли погледа "Ще се направя,че ти вярвам".

- Не ме гледай така.

- Как?

- Така!

- Както и да е. Не го карай да те чака.- каза леля.

- Няма.- отвърнах и излязох от къщата. Отидох при него и той ми се усмихна.

- Здравей!- каза Итън.

- Здравей!- отвърнах аз.

- Как си?-попита той.

- Добре. Ти?

- Аз съм добре. Но ти май не си толкова сигурна.-каза усетил колебанието в гласа ми.

- Риска на работата.- отвърнах аз.

- Да се разходим?-предложи той и аз тръгнах след него.
- И така. Как мина деня ти?

- Беше натоварено, но всичко ще бъде наред. А при теб?

- Не много добре. Но в момента ,в който те видях денят ми се оправи.- каза ми той и аз се изчервих.

- Радвам се.- отвърнах аз и той ме спря приближавайки се към мен.
Спря на сантиметри от ухото ми и прошепна с дълбокия си глас:

- Какво ми причиняваш?

- Не знам.- отвърнах и той ме целуна.

Първо нежно, а после задълбочи целувката си, вкарвайки езика си в устата ми, изследвайки всяко кътче от нея. Аз веднага отвърнах на целувката му с не по-малък ентусиазъм. Но за жалост трябваше да я прекъснем, защото въздуха ни свърши. И ето го пак онова чуство на топлота, което превзе цялото ти тяло само от допира ми с Итън.
Аз сведох глава и той се усмихна.

- Защо се срамуваш?- попита той.

- Не се срамувам!-отвърнах.

- Напротив!-отвърна той.

- Просто... всичко е странно и прекалено бързо. Аз... не знам... какво става с това? С нас?

- Харесвам те Лара, и то много.- отвърна той и погали бузата ми.

- И аз те харесвам.- признах.

- Тогава може да опитаме. Ако искаш.

- Искам и още как.- отвърнах и слях устните ни за още една целувка.

- Тогава може би ще трябва да ми дадеш номера си.- отвърна той и аз се засмях.

- Даа. Ще трябва.

~                                ~                            ~

Събудих се с блажена усмивка на лицето си. Станах и си взех душ и се оправих за работа. След това слязох долу в кухнята ,за да хапна нещо.

- Добро утро ,лельо!-провикнах се, но не получих отговор.

- Лельо?-извиках притеснена. Излязох от кухнята и влязох в стаята на леля, която се намираше на първия етаж.

- Лельо?-извиках още веднъж и я видях седнала на пода да вади някакви кутии из под леглото.

- Божичко! Притесни ме!- въздъхнах от облекчение.

- О, здравей Лара.- каза тя и побърза да затвори кутиите.

- Не ме ли чу ,когато те виках?-попитах.

- Не. Не знаех, че си ме викала.-отвърна тя.

- Както и да е. Какво правиш?-попитах и седнах на пода до нея.

- Търся нещо.

- Какво?

- Тайна!-отсече.

- Тайна ли? Хайде де! Стана ми любопитно.

- Ти не беше ли на работа?- попита опитвайки се да ме разсее леля.

- Тук ме хвана.- отвърнах аз.

- Пази се.- каза ми тя.

- И ти. И не сме приключили с това. -отвърнах и и я целунах по главата, а след това излязох от вкъщи и отидох на работа.
Паркирах колата си на паркинга и влязох в болницата.

- Добро утро!- поздраних лекарите от нощната смяна.

- Лара!- извика ме главната сестра.

- Да?

- Шефа те вика в кабинета си.

- Защо?-попитах учудено.

- Не знам. Но каза ,че е важно.

- Добре. Ще се преоблека и отивам.- отвърнах и се запътих към съблекалните. Преоблякох се и отидох до кабинета на директора.

За какво ли ме викаше? Да не би да бях сбъркала някъде?Поех си въздух и почуках на вратата. След като получих отговор отворих вратата и влязох.

- Викали сте ме!- казах на шефа на спешното отделение.

- А, доктор Джонсън. Седнете. Искам да поговорим относно работата ви тук.

- Уверявам ви, че ако съм допуснала някаква грешка...

- Грешка? Нее! Не сте допускали грешка. Напротив!- успокои ме той.

- Тогава защо съм тук?-побързах да попитам.

- Знам, че сте тук от година. Завършили сте колеж две години по-рано и имате забележителни умения и постижения. Сигурно вече сте чули, че шефа на дневната смяна напуска и длъжността се освобождава. И бордът поиска от мен да посоча подходящ човек за тази длъжност и аз посочих вас. Вие сте най-подходящата за тази длъжност. Стига да искате позицията и ваша.

- Наистина ли? Боже, това е голяма отговорност. Но има други лекари ,които са тук по-дълго от мен и имат повече опит.-отвърнах развълнувано.

- Така е. Но нашата болница има нужда от нови кадри и въпреки ,че работите като лекар едва от година сте постигнали повече от някои други наши служители.Е, приемате ли?-каза той и ме погледна очакващо.

- Да. Няма да ви разочаровам. Обещавам!- отвърнах.

- Не се и съмнявам. А сега на работа!