Събудих се към 10:30 сутринта. Днес беше почивният ми ден и имах куп задачи. Станах от леглото , взех си душ и се облякох. След случилото се вчера ми трябва нова  кола и днес щях да си купя.  Добрата страна на случилото се - колата ми беше за смяна. После щях да се видя с Кейтлин и Ани ,щях да прегледам случая на леля и да видя дали има някакво развитие.

Слязох долу и с леля закусихме, след което излязох отвън. Тъкмо щях да си поръчам такси, когато черен мерцедес спря пред мен. Предното стъкло се смъкна ,разкривайки шофьора на колата.

- Джак? Какво правиш тук?-попитах вампира.

- Чух за случилото се и днес аз ще бъда твоят шофьор.- отвърна и ми се усмихна, показвайки невероятно белите си зъби.

- Благодаря, но ще откажа.- отвърнах любезно.

- Да не мислиш, че искам цял ден да си играя на шофьорче. Имам си много по-важни неща от това да те карам напред назад, но дължа услуга на Раян.

- Чакай, Раян те изпраща?

- Да и това да си остане между нас ,защото ако Итън разбере ще ме убие.- отвърна.

- Спокойно. С него един вид скъсахме...- отвърнах.

- Защо ли това не ме учудва?-отвърна иронично.- Влизай или мислиш да висим тук цял ден.- подкани ме и аз заобиколих, сядайки на седалката до тази на шофьора.

- Накъде?

- Към автокъщата. Ще си взема нова кола, след което ще може свободно да си тръгнеш и да зарежеш цялото това нещо с шофьора.- отвърнах.

- Харесвам те, знаеш ли?- отбеляза той и аз се засмях. Той запали двигателя и потегли.

- Значи Раян? Не знаех, че се познавате. -казах.

- Аз също не знаех, че си се запознала с него ,но я виж ти. Запознах се с Раян и Итън едновременно. От тогава съм близък и с двамата въпреки случилото се между тях.

- Какво е станало между тях?-попитах.

- Това е история ,която не аз ще ти разкажа, а някои от тях, ако въобще се стигне до там.-отвърна.

- Наисти съм объркана. И двамата се плюят един друг и ми казват да не вярвам на другия. На кой да вярвам?

- Честно ли? На нито един от двамата. Най-добре ще е да излезеш от това, докато не е станало твърде късно. Останеш ли ще затънеш и ще пострадаш.

- А мога ли да вярвам на теб?-попитах.

- Ти така или иначе не ми вярваш.- вметна той.

- Факт.- признах аз.

- Ти как си?-попита той и аз се засмях. - Нещо смешно ли казах?

- Всъщност не те интересува как съм, просто искаш да ме отклониш от двамата братя и техните демони.- отвърнах.

- Досетлива си. Това харесвам в теб.Може би в друг момент при други обстоятелства щяхме да станем добри приятели. Но сега по-добре да стоиш далеч от нас.

- Разбрах.- отвърнах.

- Ще видим.- каза той и ме изгледа преценяващо.

След половин час спряхме пред магазина за коли.

- Е, благодаря че ме докара.- казах.

- Удоволствието беше мое.- отвърна Джак и ми се усмихна.

- До скоро. -казах и слязох от колата, отправяйки се към автокъщатата.

Час и половина по-късно най-накрая избрах тъмносин мерцедес. Платих го и потеглих с чистоновата си кола към кафенето, в което щяхме да се чакаме с момичетата. Двайсетина минути по-късно влязох в заведението и се огледах за момичетата. Погледът ми попадна на маса в десния ъгъл на кафенете, където седяха те. Ани ме видя и ми помаха за поздрав. Аз се отправих към тях с усмивка и седнах на свободния стол.

- Здравейте момичета!-поздравих ги.

- Здравей! Как си?-попита Кейтлин и ми се усмихна.

- Изглеждаш ужасно!-отвърна Ани и Кейтлин я удари по ръката. Аз се засмях.

- Така и се чувствам.-признах си.

- Какво е станало?-попита Ани.

- Снощи ме отвлякоха!-изтрелях в отговор и Кейтлин замалко да изплюе кафето си на масата, а Ани ме погледна невярващо.

- Как?

-Какво?

- Дълга история... враговете на Итън ме отвлякоха, неговият брат близнак ме спаси и с Итън се разделихме за известно време.-разказах им.

- Той има брат близнак? И са те отвлекли?-попита невярващо Ани.

- Отиде ли в полицията?-попита Кейт.

- И какво ще направят те? Нищо! Итън ще се оправи с това. 

- А защо се разделихте?

- Едно е да избера да съм с него, да поема риска и да се изложа на опасност заради миналото му, но съвсем друго е да изложа леля ,вас и хората ,които са ми скъпи също на опасност. Просто не мога да поема този риск.- отвърнах им.

- Права си и аз бих постъпила така.- подкрепи ме Кейтлин.

- А има ли още нещо ,което не знаем? Нещо ,което искаш да ни споделиш?-попита Ани.

- Джейс ти е казал, нали?

- Добре, че е той. Иначе ти няма да се сетиш да ни кажеш!-каза Ани.

- Да ни каже какво?- попита Кейтлин.

- Че леля и умира!

- Какво?

- Исках да ви кажа, но просто не исках да ви затрупвам с проблемите си. Съжалявам, но нека не говорим за това.

- Добре. Засега.-отвърна Ани.

- Както и да е. Нещо ново? Някоя нова клюка?-попитах.

- Вече имаме официална дата за сватбата.-похвали се Ани.

- Наистина ли?

- Това е невероятно!

- Така е. И искам вие двете да сте ми шаферки.-съобщи ни тя.

- Мислех си, че няма да предложиш.-изписка Кейт.

- Разбира се, че ще бъдем шаферки. Голяма ли ще е свадбата?-попитах.

- Ами първо си мислехме да е малка, но след като Майкъл продаде имението Темпълтън, от съседния град взе добра комисионна и мислим да направим малко по-голяма сватба.- обясни Ани.

- Чакай, имението Темпълтън ли?-попитах мислейки си, че не съм чула правилно.

- Да. Доста е старо и средновековно, но някакъв странен мъж го купил за себе си и майка си.- каза тя.

Боже мой! Мъжът от сънищата ми носеше същото име. Темпълтън. Дали може да е просто съвпадение?

- Добре ли си Лара?-попита Кейтлин.

- Да. Знаете ли защо му викат Темпълтън?-попитах.

- Не знам. Сигурно защото фамилията на собствениците е била такава.

- Не съм много сигурна, но когато бях малка баба ми разказваше историята на градчето и доколкото знам рода Темпълтън е бил един от първите заселили се тук.-обясни Кейтлин.

- Ясно. Трябва да тръгвам. Забравих , че имам малко работа.-излъгах и станах от масата.
- Ще се видим утре.

- Чао.-сбогуваха се и се отправих към колата си. Трябваше да проверя това. Нещо ми подсказваше, че сънищата ми не са плод на моето въображение. Имах чувството ,че са отделни моменти от миналото. И по някаква причина са свързани с мен. Но как?

Качих се на колата си и се отправих към градската библиотека. Там имаше всичко и със сигурност трябваше да има някой учебник хо история или стар архив на околността.
Когато пристигнах паркирах пред  сградата и влязох вътре. Последният път ,когато бях тук бе ,преди година,когато бях студентка и имах да правя доклад. Нищо не се бе променило от тогава. Беше си все същото сумрачно и неподредно място. Все едно времето тук не вървеше. Въздухът бе застоял и миришеше на мухъл и стари книги. Завървях измежду редиците от книги и се отправих към края на библиотеката, където имаше компютри вероятно по-стари от мен. Седнах на дървения стол пред компютъра и въведох текста, който исках. В сънят ми го наричаха лорд Темпълтън. Написах името му и за мой късмет и голямо учудване системата ми показа къде се намира запазения архив за този човек. Секция Б ,архив 109. Запомних номера и тръгнах към секцията. На редовете бяха изложени големи папки с номерации на тях. Започнах да търся с погледа си архив 109 и замалко да го прапусна. За разлика от другите информацията се намираше в малка хартиена папка, а вътре имаше само няколко реда. Те гласяха:

" Лорд Ричард Темпълтън е правнук на Джонатън Темпълтън, един от основателите на град Ларедо в Тексас. Известен е с основаването на "Ордена на пазителите" -тайна организация с борба срещу свърхестествените същества включваща седем фамилии от околностите."

Това беше всичко. Някой бе откъснал останалата част. Върнах папката на мястото и и се облегнах на стената. Той наистина съществуваше. Как е възможно това? Нима сънищата ми са случили се моменти от миналото. Но защо сънувам подобни неща? Това какво има общо с мен? Вярно е,че не знам много за предмите си, но възможно ли е да съм наследница на някой от тези фамилии участвали в този орден? Трябваше да разбера повече. Но от къде?