Светът се преобърна пред очите ми. Туко що вампирът, който ме отвлече се представи за новото гадже на най-добрата ми приятелка. Не знаех къде се намирам в момента. Това бе най-лошото нещо,което можеше да се случи. Кейтлин бе в опасност. И то благодарение на мен. Не можех да си поема въздух. Това бе прекалено.

- Лара ,дишай!-нареди ми Итън и сложи ръка на гърба ми ,опитвайки се да ме успокои. Аз вдишах и издишах. Отново и отново.

- Това някаква шега ли е? Защо го прави, Итън? Какво може да иска от нея?-попитах го щом се успокоих. Той хвана лицето ми .

- Знам ,че си разстроена и шокирана. Аз останах не по-малко изненадан. Ще измислим нещо. Няма да позволя тя да пострада. -каза ми той и аз кимнах.

- Ще отида до тоалетната.- отвърнах. Обърнах се и минах покрай Раян ,но той ме спря. Итън видимо се напрегна.

- До теб съм. Ясно?-каза ми с хладния си ,но и някак съчувствителен тон на гласа. Аз му кимнах и се отправих към тоалетната.

Щом влязох вътре пуснах чешмата и намокрих лицето си.

- Стегни се, Лара! Ще измъкнеш Кейтлин от това.-казах си на глас. Въздъхнах и излязох от тоалетната, сблъсквайки се с Девън.

- Точно теб търсих !- отвърна ми подло.

- Какво искаш от Кейтлин? Тя не ти е направила нищо!- изсъсках.

- Така е. Сладката малка Кейтлин е само бонус към това. Жалко за нея. А тъкмо бях започнал да я харесвам.- отвърна самодоволно.

- Ако си мислиш, че ще оставя нещата така и няма да и кажа кой си ,жестоко грешиш.- казах му. Той хвана ръката ми грубо, придърпвайки ме към него.

- Ако и кажеш истината ще и сторя такива неща, че и двете ще искате да съм я убила. Ако не искаш тя да пострада ще стоиш мирно и ще правиш каквото ти кажа. Ясно ли ти е?- каза ми гневно.

- Съветвам те да я пуснеш преди да си изгубил тази ръка!- чу се леденият глас на Раян зад нас. Девън ме пусна и се обърна към него.

- Нека предположа. Раян! Естествено,че ще си ти. Итън не би имал подобна безразсъдна смелост.- отвърна самодоволно.

- Внимавай! По-стар и силен съм от теб. Миналият път успя да ми се изплъзнеш,но ако още веднъж посегнеш към Лара ще те разкъсам на парчета.-каза яростно. Девън погледна него,а после и мен, и след това се обърна самодоволно отново към Раян.

- Колко интересно. А тя знае ли?-попита развеселено.Думите му ме объркаха и ме накараха да се зачудя, какво има предвид, но сега нямах време за това. - Ще се видим ,Лара. И помни какво ти казах.- каза ми и след това си тръгна. Проследих движенията му и след това се обърнах към Раян.

- Направи ли ти нещо?-попита ядосано. 

- Не!-отсякох.Взрях се в Раян и осъзнах нещо. Ако исках да се оттърва от Девън и да предпазя Кейт щеше да ми е необходима всяка помощ, която можех да получа. Дори и това да предизвикаше несъгласието на Итън.- Ела с мен.- казах му и си проправих път измежду тълпата към Итън. Той все още стоеше так, където го оставих. Когато ни видя се приближи и дори не си направи труда да прикрие неприязъма си към Раян.

- Всичко наред ли е?-попита ме и аз кимнах.

- Трябва да спасим Кейтлин и да се отървем от Девън.- заговорих с твърдост в гласа си. Дори самата аз се изненадах колко студена и лишена от емоции звучах.

- Знам и ще го направим! Ти може да си тръгваш, ще се справим сами.-обърна се той към Раян.

- Не! -отсякох.-Искам и двама ви.- отвърнах и осъзнах колко грешно прозвуча това проради ред причини. Раян ми хвърли развеселен и многозначен поглед и аз го изгледах кръвнишки.- Кейтлин е най-добрата ми приятелка и туко що Девън ме заплаши ,че ако и разкрия истината и не правя каквото ми каже ще я нарани. Знам, че не се разбирате момчета, но имам нужда от вас. Затова ви моля да забравите за различията си за малко и да ми помогнете. -помолих ги.

- Това няма как да стане ,Лара!-каза ми Итън, което ме накара да се ядосам и напрегна.

- Трябва ли да ти напомням, че сме в тази ситуация заради теб? Девън е твой враг, не мой! И по всичко си личи ,че ще ме използва срещу вас. Така че и двамата нямате голям избор.-отсякох гневно. Итън ме изгледа така сякаш не го е очаквал ,а на Раян му стана още по-развеселено. Може би по-късно щях да съжалявам, че съм подходила толкова рязко и съм засегнала Итън, но нямаше да позволя нещо да се случи на Кейтлин заради мен.

- Тя е права. Ако така веднъж за винаги ще се отървен от Девън и сестра му ще работя с теб. Така или иначе е в наш интерес. Все пак след теб ,аз съм следващия в списъка му.- отвърна Раян и повдигна вежда към брат си, в очакване на отговора му. Итън ме погледна за миг и аз отвърнах на погледа му умолително. Той въздъхна и къмна.

- Така да бъде. 

- Благодаря ви!-казах и на двамата братя. Итън ми се усмихна вяло. А Раян ми отправи една от неговите типични самодоволни и сексапилни усмивки.

- Оо, това ще бъде забавно!-отвърна и ми намигна.

- Защо ли си мисля, че ще съжалявам за това?-каза Итън и му хвърли кръвнишки поглед. Аз се изсмях и поклатих глава.

- Аз вече съжалявам!-отвърнах им.- Гледайте да не се избиете.- добавих ,зявъртях се на токчетата си и влязох в хижата. Имах нужда от питие... или от няколко.

...................................................................................

Като изключим огромния проблем стоварил се на главите ни, сватбата протече добре. Ани, Майкъл и присъстващите не разбраха какво се случва всъщност и това си беше малка победа. След празненството изпратихме младоженците до летището и след това се прибрах в къщи. Леля беше необичайно тиха и не ми зададе много въпроси ,което бе странно ,защото няма да лъжа тя е като кречатело. И липсата и  на любопитност ,и умората в гласа и не караха да се притеснявам. От както разбрахме за рака постоянно съм нащрек и гледам да не изпускам детайлите в поведението и състоянието и. И макар да се опитваше да скрие симптомите си, те бяха налице. Което значеше ,че болестта и напредва. А отказа и от теропия не и помагаше особено. Но я разбирах. Никой не би искал бавна и мъчителна смърт. Понякога не си струваха мъките и болките от лечението само и само ,за да имаш още няколко месеца живот изпълнен с още мъки. Понякога краят беше спасение. В нейния случай беше. Заради мен обеща да си пие поне лекарствата. Но истината бе ,че ракът и бе толкова напреднал, че вече нищо не можеше да я спаси. Терапията щеше да удължи оставащите и месеците до година най-много. А само вземането на лекарста щеше да облекчи болките и. Имах много малко време,за да се сбогувам с нея. След по-малко от шест месеца нямаше да си имам никой. Щях да остана сама.

Легнах на леглото си и се загледах в тавана. Животът ми бе низ от проблеми. От една страна е леля, от друга - появата на Девън. Което ме кара да се питам ,къде ли е онази кучка ,сестра му?Вероятно скоро и тя щеше да се появи. А и да не забравям случилото се между мен и Раян. Толкова съм объркана. Мислите ми постоянно се връщат към онази целувка изпълнена със страст и копнеж. Чувствах се виновна. Не беше честно спрямо Итън! Аз съм с него и Раян знае това. И въпреки всичко ме целуна, знаейки, че това ще нарани брат му. Но той това иска. Иска да го нарани ,както Итън е наранил него. Отнемайки му любимата. И съм сигурна, че това е една от причините поради, които той иска Итън да страда. Бях пълна глупачка. Итън ме предупреди да не му вярвам. Каза ми, че го прави ,за да си отмъсти и въпреки това вместо да се отдръпна, отвърнах на целувката му. Предадох го! И най-лошото от всичко е, че всъщност и се насладих. Позволих студа му да ме обгърне и това бе може би най-хубавото чувство, което съм изпитвала. Почувствах се в безопасност и не знам как да го опиша... все едно мястото ми бе там. В ръцете на Раян ,в прегръдките му. Как е възможно да са едни и същи по външен вид ,но да са съвсем различни в същото време? Защо само аз знаех със сигурност кой кой е? Защо само аз усещах помлината у Итън и студът у Раян? Какво ме свързваше с тях? Какво чевствах всъщност? Толкова много въпроси, чиито отговори нямах. А сега и това партньорство между нас щеше да обърка още повече нещата. Сигурна бях! Искаше ми се да има друг начин да се справим със създалата се ситуация, но нямаше. Нуждаех се и от двамата ,за да спася приятелката си. Донякъде се чувствам подведена, защото Итън обеща да пази мен и хората ,които обичам. Но чак сега разбирам колко глупаво и наивно е звучало всичко. Думите на Джак , неговия приятел и съдружник ,изникваха в съзнанието ми. Той ми бе казал да сложа край на всичко, докъто не е станало прекалено късно. Защото замеся ли се ,аз и близките ми ставаме мишени. И ето ,че това се случи. Итън не беше способен да защити всички ни. Не и сам! Точно заради това поисках Раян да се включи.

Телефонът ми извибрира ,напомняйки ми, че трябва да дам хапчетата на леля. Вече облечена в по-удобни дрехи ,се затътрих до кухнята на долния етаж. Напълних една чаша с вода и извадих хапчетата от шкафа ,в който ги държахме. Взех чашата и хапчетата ,и отидох във всекидневната настаних се на дивана до леля и оставих чашата на масичката пред нас.

- Време е за хапчетата ти.- казах и ,отворих шишенцето и подадох хапчето. Оставих шишенцето на масата и посегнах към чашата с вода, но точно тогава бутнах с лакътя си вазата на пра пра баба ми и тя падна на земята пръскайки се на пърчета. Но не това, че унищожих семейна реликва ме разтрои. А факта, че до счупените парчета от вазата имаше хапчета, подобни на тези, които леля трябва да пие.

- Мога да обясня!-каза ми леля.

- Защо?-попитах тихо, осъзнала случващото се.

- Казах ти и преди. Аз съм вече стара, Лара! Хапчетата ме карат да се чувствам уморена и неадекватна,а така или иначе ,със или без тях няма никакво значение. Предпочитам да умра бързо, отколкото да се мъча.- обясни ми.

- Тогава защо не ми каза? Щяхме да измислим друг начин или...

- Няма друг начин.- прекъсна ме тя.

- Можеше да ми кажеш, но вместо това реши да ме правиш на глупачка и аз да живея с илюзията ,че имам още няколко месеца време с теб.- отвърнах. Не бях ядосана. Бях тъжна. Чувствах се предадена и изиграна.

- Знам и съжалявам, но след Итън и раздялата ви ,не исках да те натоварвам допълнително.

- С Итън се събрахме.- казах и и това я накара да пребледнее.

- Какво? Кога?

- Преди почти две седмици.- отвърнах.

- И не ми каза?

- Изглежда и двете крием тайни.- отвърнах и бизизразно.

- Тоой е опасен. Как може да си толкова глупава?- попита ме ядосано.

- Не започвай отново! Решението си е мое . Както аз уважих решението ти за терапията, така и ти уважи решението ми да със с него.

- Не можеш да ме сравняваш със себе си. За разлика от теб аз умирам и няма лечение, което да ме спаси. А ти си млада и здрава жена, която ако продължи да взема такива глупави решение ще умре преждевременно.Или по скоро ще бъде убита.

- Е, тогава ще те посетя в отвъдното по-скоро от колкото си мислиш!