Смяната ми мина леко като изключим, че работех в спешното. Или по точно ,че бях шеф на дневната смяна на спешното. Но пък все пак дневната смяна е много по-лека от нощната, а и така ще имам повече време с Итън.

Тъкмо излизах от болницата, когато телефона ми звънна. Извадих го от чантата си и вдигнах, виждайки кой ми звъни.

- Хей, тъкмо си мислех за теб!-казах в слушалката и продължих към паркинга.

- Така ли?-отвърна дрезгав глас.

- Да. Няма да повярваш какво ми се случи. Къде си ?- казах въодошевено.

- Всъщност зад теб.- отвърна Итън и аз се обърнах, за да го видя. Той стоеше на метър разстояние от мен в цялото си великолепие и сила. Той бе облечен със сини дънки и бяла риза, а косата му бе прилежно сресана назад.

- Здравей!- отвърнах аз и двамата скъсихме разтоянието. Той ме обгърна и ме целуна нежно по устните.

- И така ,разказвай!-каза той и ме пусна.

- Пред теб стои шефа на дневната смяна в спешното отделение.- отвърнах.

- Това е чудесно!- отвърва и ме целуна отново .Онази странна топлина отнове заля всяко кътче на тялота ми.
- Трябва да го отпразнуваме. Какво ще кажеш да отидем в клуба?

- Добре ,но без неприятни изненади на паркинга!- казах шеговито.

- Ако някой се приближи до теб и на сантиметър няма да доживее.- отвърна сериозно.

- Хей, казах го нашега. Спокойно! А и щом ти си с мен нищо няма да ми се случи.-казах и той кимна.

- Знам. Ще тръгваме ли?

- Да, но първо може ли да се отбием у дома. Трябва да се преоблека.

- Добре. А и тъкмо ще се запозная с леля ти.- каза той и аз се спрях за миг.

- О, сигурна съм, че ще те хареса.- отвърнах и се качих в колата си, а той в неговата. Това нямаше да свърши добре...

Половин час по-късно Итън и аз паркирахме колите си  пред двуетажната къщичка , в която живеех. Слязохме от колите и тръгнахме към къщата. Аз отключих и поканих Итън да влезе.

- Лельо, прибрах се. И водя гости.-отвърнах и леля хвърли бегъл поглед към нас. Видя ме и ми се усмихна ,но после погледът и падна върху Итън и усмивката и се стопи.

- Лельо това е Итън. Итън това е леля ми.-отвърнах малко напрегнато.

- Приятно ми е да се запознаем госпожо Джонсън.- отвърна Итън и подаде ръката си.

Леля го огледа от горе до долу със своя преценващ поглед и после стисна ръката му.

- Де да можех да кажа същото.- отвърна тя.

- Е, аз ще отида да се приготвя. Няма да се бавя.- казах почесвайки се по врата.

- Къде ще ходите?-попита леля.

- Ще излезем навън.- отговори неловко Итън.

Аз се качих в стаята си и се облякох  и гримирах за рекордно време. Не исках да оставям Итън при леля за дълго време. И не защото се притеснявах за нея. Тъкмо обратното. Притеснявах се за Итън.

- Ето ме! Надявам се, че не съм се забавила.- казах и погледнах към дивана където стояха Итън и леля.
Той ме погледна и затаи дъх, а леля го изгледа кръвнишки.

- Не ,не си.- каза.

- Ще тръгваме ли?-попитах и той кимна и стана от дивана бързо.

- Да я върнеш до дванайсет и да я пазиш като очите си.- изсъска леля.

- Обещавам ви, че и косъм няма да падне от главата и.- отвърна искрено Итън.

- Надявам се! И ако дори само си помислиш да я нараниш ще намерят главата ти забучена на кол!-отвърна леля и се усмихна злобно.

- Лельо!- скастрих я ядосано

- Обещавам, че нищо няма да и се случи и никой няма да я нарани. Било то някой друг или самия аз.

Аз само поклатих глава и избутах Итън от къщата. Когато излязохме от аз се обърнах засрамена към него.

- Толкова съжалявам за леля ми!

- Няма нищо. Тя е интересна личност.Обича те и се грижи за теб. Напълно нормално е.- отвърна и ме прегърна през кръста.

Стигнахме до колата и той ми отвори вратата на мястото до шофьора. Аз седнах и след миг той също влезе, запали колата и потегли.
Половин час по-късно се намирахме пред клуба. Слязохме от колата и Итън ме поведе към входа. Двамата охранители го поздраниха, а опашката от чакащи възнегодува, че ни пускат преди тях. Итън им кимна и взлязохме вътре. Вълна от силна музика, дим и алкохол ни заля.

- Ела!-каза и ме поведе към вратата където пише "само за персонала".

Вървяхме по един дълъг коридор и в дъното му се намираше голяма стоманена врата с код.
Той въведе кода и попаднахме в още един коридор.

- Това е кабинета на моя пиар и скъп приятел.- каза той и почука на вратата.

- Влез!

Итън отвори вратата и влязохме. На бюрото стоеше сравнително красив мъж на около 26-27 години с черна къса коса и кафеви очи. Беше вампир!

- Лара това е Джак Паркър. Джак това е Лара Джонсън.- каза Итън.

- Приятно ми е да се запознаем. Слушал съм много за теб.- отвърна Джак и се здрависахме.

- Надявам се само добро.

- О, така е. Приятелите на Итън са и мои приятели. Ако имаш нужда от нещо винаги можеш да разчиташ на мен.

- Благодаря ти! Ще го имам в предвид.

- Е, ние ще тръгваме. - каза Итън.

- Добре. Ще се видим пак.-отвърна Джак.

- Чао.- казах аз и тръгнах с Итън. Той ме поведе отново из коридора. В дъното му се намираше още една голяма стоманена врата с код за достъп. Той го въведе и вратата се отвори, разкривайки луксозен офис.

- Това е моят кабинет.- каза и ми направи знак да вляза.
Влязохме вътре и аз огледах интериора. Това беше обикновен офис. Но в него имаше нещо скучно и анонимно. Нямаше нито един отличителен белег. Нито една снимка, нито един сувенир или картина. Нищо!

- Заповядай! Настани се.- каза и аз седнах на стола пред бюрото.
- Нещо за пиене?

- Изненадай ме!- казах и не след миг Итън ми подаде чаша с уиски.
Аз го погълнах и течността опари гърлото ми.

- Леле. Пиеш като мъж.- каза той и аз избухнах в смях при коментара му.

- Никой никога не ми го е казвал. Но да, нося на пиене.

- Така ли?- попита Итън.

- Да. Много мъже са се опитвали да ме напият, но наклая винаги те се озовават пияни под масата.- казах.

- Така ли? Колко много?- каза Итън остави  чашата си и се доближи близо до мен.

- Достатъчно.-отвърнах и скъсих разстоянието между нас...