- Прекарах си добре. Благодаря ти!- казах аз и слязох от колата. Итън също слезе и дойде до мен.

- Може и по-добре!-отвърна той и се приближи към мен.

- Така ли? Как?- огвърнах аз и скъсих още повече растоянието помежду ни.

Итън се приближи и ме целуна. Бавна и мимолетна целувка. След което постави още една ,но този път по-задълбочена и нежна. След това се отдръпна.

- За сега толкова.-каза той и се усмихна половинчато.

- Лека нощ, Итън.- отвърнах аз и отвърнах на усмивката му.

- Лека, Лара.- отвърна той и се качи в колата, а аз влязох в къщата.
Затворих вратата ,облегнах се на нея и докоснах устните си. Въздъхнах силно и се усмихнах.
Какво ми ставаше? Боже мой, та аз туко що го целунах!

- Лара, ти ли си?- гласът на леля ме изкара от мислите ми.

- Да, лельо.- казах аз и отидох в хола.

Леля седеше на дивана и гледаше телевизия. Погледна ме и се усмихна.

- Как мина срещата?- попита тя.

- Мина чудесно. Никога преди не съм имала подобна среща. И никога преди не съм се чувствала така. Не мога да го опиша. Все едно не се познанаме едва от ден, а от години.- признах и. Наистина бе така. Имах чувството ,че го познавам от преди. Може би в някой мой минал живот сме се познавали.

Почти се засмях при мисълта, която премина през ума ми. В някой минал живот? Сигурно леля ми е натрапила това. Тя вярва в такива неща. А аз не.

- Значи го харесваш?- попита избавяйки ме от мислите ми, отново.

- Да. Харесвам го!

- Радвам се за теб.

- Но има един проблем...-заговорих.-Той е вампир.- изтрелях.

- Вампир! Да не си си изгубила ума. Вампир? Лара мислех ,че си по-умна. Не може да вярваш на вампири. Те са опасни!- гласът и се извиси и тя скочи от дивана като опарена.

- Да, лельо знам. Но този ми се вижда някак си различен. А и ми спаси живота. Не мога да пренебрегна това. Виж, изморена съм. Може ли да поговорим утре?-попитах аз и тя кимна едва ,едва.

- Не сме приключили с този разговор!-отвърна ми тя.
Целунах я по бузата и се заискачвах по стълбите. Влязох в стаята си и се преоблякох след което си легнах.

~                                 ~                              ~

Събудих се рано сутринта ,взех си душ , преоблякох се и се гримирах и след това тръгнах за работа. Денят ми както винаги беше натоварен. Множество пациенти с различни оплаквания, катастрофи и инциденти, имахме от всичко. Но имаше едно единствено време ,в което можеш да забравиш за малко за пациентите и да помислиш за себе си и това беше половин часовата обедна почивка. И както обикновено аз, Кейтлин и
Ани обядвахме заедно.

- Излязла си на среща с него?- попита изненадано Ани ,когато седнахме на масата.

- Да. Той толкова настояваше и не могах да откажа, а и не беше грешка въобще.-отвърнах.

- Разказвай! Къде те заведе? - попита развълнувано Кейтлин.

- Заведе ме на ресторант и цяла вечер си говорихме.

- За какво?-попита Ани.

- За каквото се сетиш. Той ми задаваше въпроси и аз на него и обхванахме толкова много теми и после когато ме изпрати до нас ме целуна.

- Целунал те е?

- И как беше?- попита Ани.

- Това беше най-хубавата целувка която съм получавала някога.- отвърнах аз.

- Момиче ти си хлътнала.

- Може би.- отвърнах аз шеговито.

- Харесваш вампир!- отвърна Кейтлин. - Защо не? Вече почти всичко е възможно.

- Говориш така сякаш ще се женят.-каза Ани и аз се засмях.

- Нее! Чакай малко. Дори не знам дали ще се получи нещо между нас. Излязохме само на една среща. И се целунахме. Това е.- отвърнах аз.

- Права си! Само времето ще покаже.- каза Кейтлин. Аз погледнах часовника и се изправих.

- Е, хайде момичета! Да се залавяме за работа!- казах аз и те се изправиха също и тръгнахме към спешното.
Веднага щом влязохме пейджърите ни сигнализираха и всички се отправихме към рецепцията.

- Какво става?- попитах сестрата на рецепцията.

- Имало е изтичане на газ в един крайпътен ресторант. Взривът е бил голям. Има много ранени и много жертви. Линейките вече тръгнаха. Трябват ни всички налични лекари.

- Аз съм свободна. Ще поема първите пристигнали.- казах и се затичах да приготвям бинтовете и лекарствата.
Първата линейка пристигна и аз поех пациента.

- Жена на около 30 години. Не знаем коя е.- каза Бони, парамедичката която беше в линейката.

- Състояние?- попитах аз.

- Нестабилно. Пулсът и по пътя се изгуби, но успяхме да я спасим. Дадохме и адреналин и обезболяващи, както и антибиотици.- отвърна Бони и аз извиках две сестри бутайки носилката.

- Добре. Вие двете, операционна едно. И извикайте доктор Питърсън.

- Слушаме.- отвърна едната и ми помогна да избутаме носилката до операционната, а другата отиде да извика доктор Питърсън.

Операцията продължи четири часа и половина, но успяхме да овладеем положението до колкото можем. Останалото зависеше от пациентката. След операцията превързах няколко други пациенти с леки изгаряния и помогнах на хората, които търсеха роднините си от експлозията да ги намерят.

- Лили! Къде е? Къде е жена ми?- влезе един мъж на около 30-35 години силно разтревожен. Аз отидох при него и се опитах да го успокоя

- Господине успокойте се! Аз съм доктор Джонсън. С какво да ви помогна?- попитах аз.

- Жена ми Лили е била в крайпътния ресторант, който се е взривил. Бях в другата болница, но там я нямаше и ми казаха, че тук са приели пациентите с по-тежки наранявания.- каза мъжа плачейки.

- Добре. Успокойте се! Кажете ми имената на съпругата ви и ще я потърся.

- Лили. Лили Кеймбъл.- каза съпруга и. Аз взех списъка от рецепцията и потърсих името и.

- Името и го няма в списъка с пристигналите. А и има много загинали, които не можем да индетифицираме. Но има и много такива пациенти. Имали нещо с което да ни помогнете ,за да намерим жена ви. Нещо което е носила. Пръстен, бижу , отлечетилен белег, каквото и да е?

- Да... хълката и. На нея пише: "Завинаги твой, Дан."

- Добре. Защо не седнете докато не проверя . Няма да се бавя.- отвърнах и тръгнах към стаята, където държим вещите на пациентите.

Започнах с вещите на хората, които не успяхме да индетифицираме. На четвъртия плик попаднах на златна халка. Обърнах пръстена и видях точно това, което ми бе казал мъжът.
Лили Кеймбъл бе жената, която оперирах. Взех плика и отидох в чакалнята при мъжа. Подадох му плика и попитах:

- Тези да са ви познати?

Мъжът ги разгледа и каза:

- Да, това са нейните вещи.- отвърна и започна да плаче.

- Елате с мен.- казах и го поведох към интензивното.
- Лично аз оперирах жена ви. Дойде тук почти обезобразена и с множество изгаряния. Няколко пъти пулсът и се изгубш, но успяхме да я върнем. Направихме всичко ,което можахме ,за да я стабилизираме останалото зависи напълно от нея. Не би трябвало да ви пускам тук, но мога да направя изключение. Но само пет минути.- казах му.

- Благодаря ви!- каза той и стисна ръцете ми.

- Не ми благодарете! Това ми е работата!- казах и посочих втората врата.

Мъжът влезе вътре и тръгна забързано към Лили, след което падна на колене до леглото и и започна да и говори. Аз се  загледах в тях двамата. Ако оцелееше Лили вече нямаше да е същата, но и мъжът и нямаше да е същият. Животът им щеше да се промени, но не и любовта им прецених аз гледайки към мъжа, който седеше на колене до нея и и говореше нежно. Те щяха да преминат през това заедно и щяха да го оставят зад гърба си. Поне така се надявам...

Авторска бележка :

Ето я и новата глава! Надявам се историята ми досега да ви е харесала. Приятно четене!