Когато обичаш някого си готов да направиш всичко за него, независимо какво ще ти коства. Готов си да прескочиш собствените си граници, да излезеш от зоната си на конфорт и самосъхранение. Готов си да извършиш неща отвъд морала и принципите ти. Неща, които ще те преследват като призрак през целия ти живот. Готов си да платиш и най-високата цена, стига любимите ти хора да са в безопасност и добре. Това ще те промени, ще почерни душата ти, но теб няма да те интересува, защото това означава, че хората, за които те е грижа ще са добре. И малко по малко ,ще изгубиш себе си.Аз бях на път да се изгубя. Тази вечер ще прескоча морала и принципите си, за да опазя Кейтлин.Готова съм да сторя всичко. И ако това означава да премина тънката граница на човешкия живот и да изгубя душата си, така да бъде. Никой от близките ми не трябва да плаща заради решенията, които съм взела. Аз съм единствената ,която трябва да плати тяхната цена. И ще го направя!

Погледнах се още веднъж в огледалого и пригладих роклята си. Добре че модата е оставила в историята корсетите. Едва дишах с това нещо. Послушах Раян и избрах синя рокля. Деклотето бе веобразно, а ръкавите - 3/4 и в края се разкрояваха. Корсета бе тъмносин, почти черен. Роклята бе дълга до земята и полите и се разкрояваха от талията надолу в кралско синьо. Края на полата и деклотето бяха обрисувани със сребърни орнаменти. Косата ми бе накъдрена и горната и част бе сплетена на венец.  Погледнах се още веднъж в огледалото. Дланите ми се потяха. Бях изнервена. На вратата се почука, а след това се отвори. В стаята влезе Итън ,облечен в тъмносиня туника, черни панталони, стигащи малко под колената и клин. Той дойде до мен и ме прегърна изотзад.

- Прекрасна си!-прошемна в ухото ми и го захапа леко. Аз изтенах и се обърнах с лице към него, сливайки устните ни в целувка. Нежна и настоятелна, изпълнена със страст и нужда.

- Добре, че не живеем в 18 век. Не мисля, че ще мога да свикна да те гледат така облечен всеки ден.- казах и се засмях, слагайки ръце на гърдите му. Той се усмихна шеговито.

- Защо? Не ти ли харесвам?-попита и аз поклатих глава ,смеейки се. - Е, за твое сведение през 18 век бях един от най-търсените млади господа.- каза ,което предизвика още повече смях от моя страна. 

- Ще ти повярвам.- казах му.

- Трябва да тръгваме.-съобщи ми, което ме накара да помръкна. За момент забравих ,къде отивахме и какво щяхме да направим. Трябваше да се справим с Девън веднъж за винаги. 

- Страх ме е!-признах. Той ме притегли към себе си.

- Недей! Аз съм тук.- каза и ме прегърна. За момент си позволих да покажа слабост и да се отпусна в обятията му.
След няколко мига се отделих от него и го погледнах с решителен поглед.

- Да тръгваме!-казах и той кимна. Заедно излязохме от стаята и се отправихме към  изхода на апартамента му.

Това беше третия път ,в който бях тук. Апартаментът му бе малък. Състоеше се от кухня, хол, баня и спалня. Всичко необходимо ,от което се нуждае един мъж. Нито повече ,нито по-малко.

Излязохме от апартамента и сградата ,и се отправихме към колата му. Когато стигнахме до нея ,той ми отвори вратата и ми помогна да се настаня. Пътувахме около половин час, прекарвайки го в мълчание. Никой от нас не бе настроен за разговор. Имахме по-важна работа. Да се справим с Девън и да предпазим Кейт.

Вече виждах железните ,големи порти на имението, които бях отворени широко,пропускайки пристигащите в земите си. Имението се намираше на хълма и земите му се разпростираха доста на далеч. Отне ни още пет минути докато стигнем до самата къща. Итън паркира до множеството от коли и слязохме. Дъхът ми секна щом видях как изглежда имението отвън. Бях чувала ,че е доста голямо и е произведение на изкуството, но това... това надминаваше всичките ми представи. Къщата беше на три етажа и си личеше старинността и. Сякаш изведнъж се пренесох в миналото.

- Ще влизаме ли? -попита Итън. Аз го погледнах и кимнах.

 Хванах ръката му и се отправихме към входа, където дадохме поканите си и бяхме пуснати. Навсякъде около нас имаше хора облечени в пищни рокли и костюми ,характерни за 18 век. Огледах добре лицата на присъстващите ,но повечето от тях виждах за пръв път.

- Познаваш ли някого от тук?-попитах Итън.

- Повечето са ми непознати. Но мога да кажа, че има повече същества, отколкото хора тук.

- Това и аз го забелязах.- отвърнах и погледнах към тълпата още веднъж. 

Двамата с Итън се запътихме към вътрешността на къщата и се озовахме в голям хол или може би бална зала. Къщата е построена преди няколко века, така че залагам на бална зала. Навсякъде в мебелировката преобладаваха различни златни орнаменти и резби.В единия ъгъл на залата ,оркестър свиреше нежна класическа музика. Келнери в костюми разнасяха подноси и предлагаха питиета на гостите, а в дясно от нас имаше масивно стълбище, водещо към втория етаж. Нещо ме теглеше към горния етаж. Не знам какво, но интуицията ми казваше, че трябва да се кача там. Огледах тълпата отново и погледа ми се спря на мъжа на няколко метра от нас, говорещ с млада двойка. Погледнах към Итън и разбрах, че той също гледа към него. Най-добрият приятел на Итън, Джак ,погледна към нас и кимна с глава, в знак на поздрав. Итън направи същото ,а аз му се усмихнах.

- Ще отида да видя как е положението.- прошепна ми Итън.

- Добре. Аз ще разгледам.- казах му.

- Не се отдалечавай много и внимавай.- каза и ме целуна нежно.

- Добре.- отвърнах и се разделихме. Той тръгна към Джак ,а аз се отправих към втория етаж, но не стигнах далеч. 

- Изглеждаш великолепно!- каза ми познат гърлен глас. Обърнах се и видях Итън с чаша шампанско в ръка. Само ,че това не беше Итън.

- Това някаква шега ли трябва да е, Раян?- попитах и повдигнах вежда. Той ми отправи самодоволна усмивка и отпи от шампанското си. Бе облечен със същите дрехи, с които бе и Итън. И без друго изглеждаха еднакво, но с еднакви дрехи бе още по-трудно да ги различи човек. Е, освен за мен.

- Все забравям ,че някак успяваш да ни различаваш. А колко забавно можеше да е.- отвърна и ми намигна. Аз извъртях очи.

- Сериозна съм!

- Заблуда на врага, Лара!-каза и се приближи до мен.- Толкова ти е скучно, че реши да поразгледаш?

- Не ми е скучно. Любопитна съм. Всъщност ,мисля че ми обеща разходка из имението.- отвърнах. 

- Така е! Уверявам те, по-добра компания съм от Итън.- каза и ми подаде ръка. Просто поклатих глава и приех ръката му. Двамата се отправихме на разходка из къщата. На първия етаж се намираха балната зала, трапезария, приемна и кухня. След като го обиколихме и изслушах историите на Раян ,се качихме на втория етаж. 

- Познавал ли си първия собственик?-попитах.

- Ричард Темпълтън.Не мога да се похваля ,че сме били приятели ,но да. Познавах и потомците му. Неговия пра правнук Конрад ми беше близък приятел.-каза.

- Какво е станало с наследниците на рода? 

- Последния от рода се казваше Кристофър. Умрял е преди двайсет и шест години, но имота са го изгубили преди близо век и половина.Разорение. - отвърна. Минахме през коридора и влязохме през първата врата ,която ни се изпречи. Оказа се голяма библиотека със стари книги. 

- Това е прекрасно.- казах ,отправих се към първия рафт и прокарах ръка по книгите, прочитайки заглавията. Зад мен Раян се засмя.

- Намираш се в къща пълна с антики и история, а това, което те развълнува и впечатли е библиотека със стари книги?-отбеляза отколкото попита.

- Не ме съди, че не съм като останалите жени, които се интересуват единствено от това дали гримът им е перфектен и дрехите им стоят добре.- заядох се. Той вдигна ръце във въздуха ,в знак на отстъпление.

- Да пази Бог ако те сравня някога с тях.- каза ми. Аз се преместих от рафта и разгледах останалите, след което се спрях на един огромен портрет на мъж и жена. Мъжът седеше в креслото си, а жената стоеше от едната му страна. - Това е лорд Темпълтън и...

- Графиня Лорейн дьо Фусса. Жена му.- довърших вместо него ,гледайки към червенокосата жена. "Дамата в червено"- каза едно гласче в главата ми. Изглеждаха точно така, както в сънищата ми. 

- Знаеш за нея?-попита ме учудено.

- Да. -отвърнах просто.- Какви други стаи има?

- На този етаж има четири кабинета, дамски салон, галерия и музикална стая. А на третия са спалните помещения.

- Колко спални има?-попитах от чисто любопитство.

- Петнайсет!-отвърна Раян.

- Имението сигурно е струвало цяло състояние. Защо са ти толкова много стаи?-попитах.

- Има голяма стойност за мен.-отвърна.

- Но не ти ли е самотно тук?

- Кой е казал, че съм сам?-отвърна на въпроса ми с въпрос.

- О, не знаех, че си имаш приятелка.- отвърнах и незнайно защо мисълта за друга жена не ми хареса. Той ме погледна и се засмя.

- Нямам. Дишай спокойно!-отвърна и ми намигна. - Както ти казах ,майка ми също живее тук.

- Ясно. -казах. Телефонът му извибрира. Той го извади и прочете съобщението, което получи.

- Изглежда вълкът туко що се появи.- обяви и студена вълна премина през тялото ми. 

- Тогава да се връщаме към празненството.- казах.

- Ти отивай. Ще се видим след малко. След като благодаря на гостите и мине първия танц намери начин да отдалечиш Кейтлин. -каза ми и аз кимнах. Тръгнах към вратата ,но думите му ме спряха.- И не върши глупости.

- Не мога да ти обещая това.- казах му и излязох от стаята ,отправяйки се към стълбището. По пътя се спрях и огледах отново присъстващите ,забавляващи се на първия етаж. Изведнъж ми се зави свят и пред очите ми изникнаха образи на лорд Темпълтън.

" - Сключихме сделка! Не може да го направиш!-каза ядосано Раян, следвайки лорд Темпълтън през залата.

- Много добре знам, но нямам друг избор.- спря и му отвърна с не по-малко гняв.

- Тя е сестра на жена ти, за Бога!- настоя той.

- Тя разбира ситуацията и е съгласна да се направи необходимото. Анастасия одавна изгуби контрол и премина границите. Съжалявам!-отвърна му твърдо. Раян го схвана за яката.

- Не искам съжалението ти!-изсъска срещу него.

- Уговорката си е уговорка. Знаехте цената ,която трябваше да платите за живота си и все пак жена ти развали уговорката. Не ме карай да ти напомням, че сте живи единствено заради Лорейн!- отвърна му през зъби.

- Ако и косъм падне от главата на Анастасия ще затрия цялата ти фамилия и ще срина това място до основи.- каза му Раян и го пусна, след което напусна къщата..."

Оттърсих се от видението и притиснах ръка към гърлото си, осъзнавайки видятото и чутото. Анастасия бе сестра на графинята. Това значеше, че братята имаха пряка връзка с рода. Но това ,което не можех да разбера бе същината на спора. Какво значеше, че тя е излязла от контрол и е прекрачила границите? И каква е била цената за живота им? А каква бе моята връзка във всичко това? Защо виждах и сънувах тези неща?

- Джесика?-чу се женски глас зад мен. Аз се обърнах и видях да стои на метър от мен млада жена. Тя бе висока и с кафява дълга коса. Носеше рубинено червена рокля, подобна на моята.

- Бъркате ме с някого. Аз се казвам Лара. -отвърнах и очите и се разшириха от шок.

- Чакай! Ти си приятелката на Итън?-попита ме тя.

- Да. -отвърнах и чак тогава видях приликата и с момчетата. - Вие сте майка им.-казах по-скоро на себе си. 

- Да. Аз съм Маделийн .Най-накрая се радвам да се запознаем. Слушала съм много за теб.- отвърна и подаде ръката си за поздрав. Аз я приех и се здрависахме.

- Аз също. Много исках да се запозная с жената, която е отгледала тези диваци.- казах и тя се засмя. Вече нямаше следи от шока и изумлението в очите ми.

- Повярвай ми, не си първата, която ми го е казвала.И съжалявам, че те обърках. Но ми приличаш на някого когото познавах.

- Надявам се на любим човек. -отвърнах.

- Може да се каже...