Деня мина бързо. По всеки предмет разгледаха първитр няколко урока и обсъдиха учебния план за годината.

Джимин беше разсеян. Постоянно мислеше за учебника си по музика. Когато на обяд се прибра реши да го разгледа по обстойно.

Качи се в стаята си дори без да обядва. Спусна щорите на прозорците в стаята си, взе ущебника и се излегна на мекото си легло.

Започнда да разгръща от там до където беше стигнал. Следващите няколко страници бяха празни, но на следващата имаше надпис с черен химикал с дебел писец

"не им ли омръзна"

Им? На кои? - промърмори тихо на себе си Чим

Чим продължи да разгръща попадна на още един надпис този път с червен цвят

"музиката, толкова прекрасно нещо"

Несъзнателно се усмихна и продължи да разлиства усмихвата му веднага изчезна

"не осъзнават ли че ме убиват малко по малко"

Какво му се е случило на горкото момче? - прошепна Джимин и грабна телефона си и писа на Техьонг

Chimchim: Тее, как се казва момчето от което взе учебниците..

Taehyung: За какво ти е пък на теб?

Chimchim: Исках да му благодаря лично това е

Taehyung: Ясно. Казва се Юнги

Chimchim:  Момчето което беше качило ваша снимка?

Taehyung: Същия!

Chimchim: Благодаря ти! До утре.

Taehyung: Трябва да ме черпиш, а не да благодаришш

Seen

Taehyung: Идиот!

Seen

Джимин влезе в профила на Техьонг, намери профила на Юнги и го последва.

***
Ето и още една глава. Надявам се поне на някой да му допада историйката.