Последните две седмици изтекоха и настъпи първият учебен ден. Джимин стана рано, изкъпа се, закуси и му остана време да провери социалните мрежи.

Писа на Техьонг и Джънгкук да се чакат на тяхното място, но те явно все още спяха, защото не му отговориха на съобщенията нито му вдигнаха.

Джимин излезе от тях и се насочи към училището си. Не носеше нищо, програмата щеше да запише на телефона си за по-лесно.

След тържеството за началото на новата година всички класове се прибраха по класните си стаи. Техьонг и Джънгкук все още ги нямаше.

Предната вечер бяха празнували годишнината си и бяха попрекалили с алкохола.

Учебният ден почти беше свършил, когато те се събудиха. Нямаше да си правят труда да отидат дори до училището и без това нямаше да им пишат отсъствия днес. Техьонг щеше да вземе програмата от Джимин, а Джънгкук от негов приятел.

Вечерта

Taehyung: Чим прати ми програмата моля те?

Chimchim: send a photo

Taehyung: Благодаря ти много, утре ще се видим лека.

Chimchim: Лека Те.

Джимин приготви раницата си като отвори един от учебниците, които му намери Техьонг. Учебникът беше по музика.

Когато го разлисти забеляза нещо странно.

На първата страница беше изписано "Отново същата болка" с красив и четлив почерк. Не му се стори особенно важно затова прибра учебника в раницата си и легна.

***
Ето нова главичкаа. Другите хора по това време спят. А аз? Е аз качвам глава, защото няма какво да правя и не ми се спи...