Часа мина бързо, а след това и останалите часове. Бандата от по отсъстваше от доста очщт часовете, ама и учителите не им секараха. А на мен само да си затворя очите и ми правиха забележка. Поне вече всички ми знаят името....
   След училище с Кота решихме да излезем на някъде. Стигнахме до една мащабна къща в края на града.

   -Тук живея аз-усмухна се той ,но отлично знаеше че няма да му отговоря...

  Засмях се и огледах къщата. Беше огромна. Голямата веранда отпред се набиваше на очи на нея можеше поне цял отбор коне да се събере. Ама вместо коне на верандата имаше коне...имаше котки...ама много котки и то всевъзможни видове.
  За малко спрях да гледам котките и се заглеах в оставката част от къщата. Беше много приятна на вид. А градината беше по прекрасна от всякоя, която съм виждала.

-Гледам че привлече вниманието ти искаш ли влезеш?-попита ме той с една детска усмивка.

  Аз кимнах и той извади един ключ. Допря го до голямата чешма порта със металните решетки и отключи. След това отвори врата и ме покани да вляза. Не чакай друга покана и влязох.
  Кой да предположи...има още котки...ама повечето бяха бели и черни. Веднага когато погледнах една от белите котки ми напомни на онова момче ,което стоеше до мен.
 
-12:30 е да отида ли да направя нещо за ядене или не си гладна!?-попита ме Кота и някак развали приказната тишина.

  Само кимнах...

-Това да го приемам за да че си гладна или...!? Ох чакай малко ей сега идвам.-каза той и се навря в къщата.

  Използвах това време да разгледам всички котки, а те бяха толкова много ,защо са му толкова много...имаше едно малко коте, което беше със сиви, черни и бели петна. Като го гледах беше на около 7 месеца. Беше очероветелно. Имаше заплени очички ,в който всеки би се изгубил.
  Докато се усетя до мен дойде едно рижаво/жълто коте със същите сини очи като Кота...което породи в мен много въпроси.
  Разглеждах котето ,а то не облиза по носа. Сладурчееее....
  Мислех си това и се бях отнесла сякаш на друга планета и изведнъж пред мен се появи една тетрадка. Първоначално се стреснах, ала ми дойде на ум каков става. Обърнах се и видях Кота. Държеше една тетрадка и ми я подаде.

-Помниш ли листчето в клас. Е това ще е нови ти лист.-усмихна се той мило и ми го подаде.

   Наречете ме луда ,но май котката се подхили....
   След малко извадих един химикал и написах: "Можеш да готвиш!?". Май не очакваше това ,погледна ме с насмешка и кимна. Аз пак обърнах тетрадката към мен: "Докажи го". Той се изсмя тихо и надменно и ме покани да вляза в къщата.
   От се запъти към една стая ,май кухнята. По едно време се спря и се се сети ,че аз си нямам и на идея къде да отида. Дойде до мен и ме хвана за ръката. Доведе ме в някаква стая, оградена изцяло със прозорци. Беше много красива.

-Аз отивам да сготвя ти си стой тук ,е ако искаш разгледай ама да не се загубиш по коридорите.-усмихна се той и ме остава да разглеждам прекрасната ,светла и чиста стая.
 
   Не се отчудвам имаше една бяла и една черна котка. Отворих тетрадката и от задната страна започнах да си записвам:

До сега съм  видяла:.                      
Бели котки:.  7                                      
______________________________________
Черни котки:.    3                                    
______________________________________
Цветни котки:.    8                                
______________________________________
Рижаво котки:   1                                   
______________________________________
Абе всякакви котки:.     Към 20...     _

Хе не е зле...ама защо пък котки...
Седнах на дивана до мен. И загледах стените. Бяха боядисани в синьо и бяло, като пред мен имаше печка на дърва зазидана с камъни ,а отгоре голям телевизор. Изглеждаше доста приветливо, но от друга страна и някак самотно или как да го кажа по скоро ,както се казва прекалено спокойно. Ако не знаех че Кота живее тук бих казала че е за продан и скоро ще идват да я купят, но със всички тези животинки покрай мен не вярвам.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Така новата част на това.... нещо...сори за грешките...😅😅😅
Еми ако ви е харесало коментарите са за това!