Алармата на айфон-а звънна. Беше едва 6:45 ,но Мелиса натисна нежно емотиконката с червения часовник и изключи звука на алармата. Леко отви до половината затопленото си тяло и протегна нежните си и слаби рьце. Под олекотената й завивка се показа хубавото й тяло , с лятна пижама състояща се от късо свободно потниче и къси свободни гащета. Мелиса се повдигна и усети гъдел по кръста си , който бе причинен от дългата и черна и права красива коса. Тя се усмихна и разтърка все още сънено очи. Лека светлина на току що изгряващото слънце влизаше през малкия процеп , между завесите на големия й прозорец. Мел стана , обувайки меките си чехли ,отпи от чашата ,пълна с ягодов сок на нощното си шкафче и махна големите завеси , откривайки 3-метровия си прозорец , към който имаше врата за голямата й тераса , от която се виждаше дворът на семейството й ,а също и част от родния й град -Лондон.

Времето беше твърде хубаво , слънцето не беше толкова често явление и това направи щастлива Мелиса. Тя бе от момичетата , които обичат всичко и всички , добра към всеки един ,тя печелеше сърцата на хората. Имаше добри и верни приятели , но имаше и такива , които дружаха с нея ,заради така наречената й слава. Тя не обичаше да се фука , не беше от надутите , но всички я обичаха ,защото бе винаги лъчезарна и добра с хората. Искаше всеки около нея да е щастлив и се стараеше да помага на приятелите си.

Мелиса имаше своята най-добра приятелка - Алехандра , двете се познаваха от деца , бяха израснали заедно и се обичаха повече от сестри. Приятелят на Мел -Крис , красивото и не чак толкова добро момче , което я обичаше прекалено много ,уважаваше я и бе готов на всичко за нея , но често се забъркваше в неприятности в гимназията. Въпреки това те имаха една доста добра връзка , като Мел се стараеше бавно ,но сигурно да промени приятеля си към по-добро.

Семейството й беше също много добро и фамилията им имаше уважение. Баща й беше шеф на верига клубове и нощни ресторанти ,а майка й бе нотариус. Мелиса слушаше родителите си и ги обичаше страшно много . Те гледаха дъщеря си като принцеса.

След като открехна леко вратата на терасата си , за да влезе сутрешен и свеж въздух , Мел отвори вратата на банята си и започна да мие зъбите и лицето си. След това освежи чистото си и красиво лице със сутрешен тоник и излезе свежа от банята. Не обичаше да се гримира и слагаше грим ,само когато имаше официален повод , беше естествено красива.
Плъзна вратата на гардероба си и свали от няколко закачалки черно бельо , черни тесни панталони ,с леки разкъсвания и бял копринен потник ,с прозиращ гръб. Облече се и взе едно жълто тясно сако ,което очертаваше фигурата й и избра едни от високите си черни токове. След това сряса нежно дългата си коса , пръсна нежно от летния си парфюм , който Крис много обичаше , взе черната си чанта и излезе от стаята си.

В трапезарията родителите й вече седяха на масата и закусваха. Тя ги поздрави , минавайки и целувайки и двамата и се настани до майка си.
-Как си , мила? -попита майка й.
-Повече от добре , тази сутрин има слънце ,времето е прекрасно.-отвърна Мел.
-Съгласен съм , принцесо. Днес имаш ли много часове ? - попита баща й с усмивка на лице.
-Цели 6 , татко! - засмя се Мел и родителите й също започнаха да се смеят.

В това време някой свирна с клаксон.
-Крис май е подранил тази сутрин?- обърна се баща й.
-Още по-добре - грейна Мелиса.
-Хубав ден , принцесо! -усмихна се баща й.
-Успех също , мила!- извика след нея майка й.
Мелиса излетя през отворената голяма бяла врата , поздравявайки прислугата и се метна в джипа на приятеля си.
-Добр..- едва успя да изрече ,а Крис я хвана нежно и я целуна.
-Как е любовта ми?- попита с усмивка той.
- Повече от добре ,щом ти си тук , любов! - усмихна му се Мелиса.
Двамата потеглиха към гимназията , като по пътя не спряха да разменят шеги и да си говорят.
След като Крис паркира джипа си на паркинга пред гимназията , Мел слезе и замалко да изпадне в ужас , щом видя кой се задава към тях...