여섯
Неутрална гледна точка
– JB как върви работата с клуба? — попита Jimin оглеждайки месечния отчет.
– Както виждаш всичко е наред. — отвърна с усмивка момчето.
– Знаеш ли Jaebum замислям се над думите на Taehyung, може би вината наистина е в мен и начина по който те отгледах. — Jimin каза докато си наливаше луксозна водка. За пореден път.
– Оф пак се започва. — изказа се младото момче след като извъртя очи.
Всеки път беше едно и също.
Винаги когато Jimin се напиваше започваше да се самосъжелява.
– Колко пъти да ти повтарям чичо, че вината не е твоя. Аз съм такъв какъвто съм, благодарение на себе си.
– Но можех да предотвратя това.
– Не не можеше. Защото колкото и да ме залъгваш истината си е ясна аз съм син на хомосексуалисти.
– Не си единственият, имаше много деца като теб—
– Но всички мен тъпчеха. На мен ми се подиграваха че съм изрод! — извика разгневено чернокосото момче, като същевременно удари с юмрук стената.
– Ти просто—
– Трябваше да не бъда осиновен. Вината е изцяло на Jeon!
– Не мисля, че е справедливо така да им говориш—
– Престани чичо! Ставаш жалък. — прекъсна го JB като след това излезе разгневен.
“Явно мъките ми няма да приключат докато не се оттърва от семейство Jeon.” помисли си Jaebum преди да пристъпи в действие.
Авторска бележка: Забележете че тази история е с многопластов сюжет точно както в Broken, следователно главите ще са по-кратки и ще разкриват многообразни ситуаций с повечето герои.
Моля оставяйте в коментарите вашето мнение, ще ми е интересно да прочета! :)
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro