Неутрална гледна точка

- Jaebum! - възкликна изненадано Taehyung виждайки сина му на входната врата.

- Как си, момчето ми?

- Не съм дошъл за семейно събиране. Дойдох за да се изясня веднъж за винаги с вас. - каза твърдо JB след което се настани удобно на дивана в хола.

- Баща ти не е вкъщи в момента. - прошепна тихо Taehyung.

- Сигурно ходи по курви, все пак предполагам че му е омръзнало постоянно да е с теб. - засмя се леко момчето, след като видя наранения поглед в очите на Tae.

- На работа е. - отвърна майка му/баща му.

- Както и да е, не ме интересува.

- Как се справяш с работа в клуба? Сигурен ли си че това е място за теб? Винаги знаеш че аз и баща ти може да измислим-

- Нямам нужда от вашата помощ! Не разбираш ли?

- Сине не бъде такъв инат моля те, разбирам че отношенията ни не са в най-цъфтящо положение, но това не трябва да ти позволява да се държиш така с хората които са те отгледали!

На лицето на JB се появи самодоволна усмивка, той се изправи бавно от дивана и застана пред Taehyung като го удари силно с юмрук в лицето.

- Никога не съм искал да ме отглеждате! Не разбираш ли? Вината е ваша, че с години търпях подигравки докато не се махнах от този ад, наречен " дом". Просто престанете да се появявате в живота ми, спрете да ме тормозите и веднъж за винаги просто забравете за мен! - извика чернокосото момче, докато сълзи от гняв се стичаха по лицето му.

— Ще съжеляваш за държанието си някой ден Jaebum, помни думите ми! – каза Taehyung, точно преди JB да му се изсмее подигравателно и да излезе от къщата на родителите си.