Гледната точка на Kim Youngjae

- Къде беше до сега? - отново бях залят от безбройните въпроси на най-добрият си приятел Suho.

Току що се събудих и честно казано не помня изобщо какво се случи през последните 24 часа.

- Не знам. - отговорих просто, като се опитвах да игнорирам огромното главоболие което съм получил.

- Не ми казвай. Тя се е появила пак, нали? - попита чернокосия ми приятел притеснено.

Нямах силите да отговоря, за то просто кимнах с глава в знак на съгласие.

- Но как така?! Минаха цели три години, защо се появила пак? - заля ме с въпросите си Suho, като преди да успя да кажа нещо той отново попита:
- Да не би да се е върнал? - този въпрос ме накара да се почувствам ужасно.

Никога не искам да си спомням, нито него, нито миналото ми свързано с този човек.

- Не. Ако се беше върнал Sunmi щеше да ми каже. Все пак тя ме предпазва именно от него и никога не би скрила подобна информация. - обясних му на един дъх.

- А вашите знаят ли, че Sunmi се е върнала? - Suho каза с тих глас, докато тъгата в очите му беше видна.

- Не мисля, че ще са много доволни да разберат за това, че болестта ми отново се е върнала.

- Youngjae, не говори така приятельо. Все пак според мен е яко да имаш DID [Dissociative identity disorder] [Дисоциацитивно разтройство на личността/ Раздвоение на личността].

- Яко е когаго не ги се случва на теб. А и знаеш ли какъв срам таят родителите ми с тази болест, мислят че съм гей.

- И какво лошо има да си?

- Много лошо. Никога няма да бъда.