Глава Четиредесет и Четвърта~~ В любовта и войната всичко е позволено

Гледната точка на Кай

Не мога просто да оставя Taehyung да бъде прострелян.. Няма да го позволя.

*ИЗСТРЕЛ*

Успях да избутам Тае точно преди куршума да го уцели. 

Бях уцелен в гърба, израмжавайки от болка.

'Кай!' Тае изписка от страх виждайки ме как се свличам за секунди на пода.

Джимин стоеше като замразен, изглежда осъзнавайки грешката която е направил.

'Taehyung... Последните думи на майка ти бяха, че те обича страшно много. И иска ти да си щастлив.' 

Jungkook придъждаше Тае, който не спираше да плаче.

'Хайде да извикаме линейка,а? Не се намираме в индийски сериал.'обади се Джимин събирайки негативните погледи на всички.

'Намери кой да го каже, ще ни изтребиш а после акъл ще ни даваш.' измармори Jungkook набирайки 112.

Преди да пристигне линейката пред мен всичко потъна в мрак.

Гледната точка на  Taehyung

'Кай затвори очи. Той просто спи, няма смисъл да се тревожа.' прошепнах на Jungkook който ме прегърна. Стиснах го и той изохка, получавайки вниманието ми.

'Ти все още кървиш!' извиках, отдръпвайки се от него.

'Джимин ли ти причини това?' попитах поглеждайки към Джимин.

'Да. Не се тревожи, добре съ-' преди да довърши изречението си, Jungkook се свлече на пода в безсъзнание.

СЛЕД НЯКОЛКО ЧАСА

*Болницата*

Не знам какво става с Jungkook и с Кай. Ще се побъркам, гледайки Джимин който съвсем безсрамно обикаля около стаята на Кай.

'Какво?Да не би съвестта да те гризе?' Джимин бавно се отдръпна, пристъпвайки към мен.

'Не ме приближавай!'извиках, карайки го моментално да зъмръзне на място.

'Тае знам, че каквото и да кажа няма да е достатъчно-'

'Щом знаеш, се разкарай! Бъди благодарен, че няма да те пратим в затовра.'

Сълзи от страх капеха по лицето ми, осъзнавайки че може нещо да се случи на тях.

Обърнах се с гръб към Джимин, понеже гледайки го си спомням какво се опита да ми причини. Спомням си за окаяното състояние на Jungkook и как Кай застана пред мен и пое куршум падайки пред очите ми.

'Тае.. кажи ми какво да сторя, аз те обичам.'

'Не смей да изричаш думите "обичам" пред мен! Ти не си способен да обичаш.' 

Гледната точка на Джимин 

Осъзнах с тези тежки думи от Тае, че ако не направя нещо ще го изгубя завинаги.

Приближих се бавно към него и докато той все още беше с гръб към мен, извадих кърпичката с която го бях упоил първият път и я използвах отново.

Той се съпротивляваше, но за кратко. Издърпах една инвалидна количка от другия коридор и го сложих на нея. Стана ми жал за него, изтривайки сълзите му.

Не исках да стане така, но всички са казали, че "в любовта и войнката всичко е позволено".

Свързах се с моите хора и уредих до два часа самолет, с който ще излетим (незаконно, понеже Тае няма паспорт). 

Трябва да се покрия, докато един от моите хора се заеме с убийството на Jungkook.

След това ще получа още пари от бащатата на Taehyung. Дотогава с него ще заминем за някой екзотичен остров.

ДВА ЧАСА ПО-КЪСНО/БОЛНИЦАТА

Гледната точка на Jungkook

Отворих очи и се огледах, опитах се да стана от болничното легно но рязка болка в коремната област ме спря.

Медицинската сесетра, щом ме видя че съм буден веднага извика доктора.

'Г-н Jeon, как се чувствате?'

'Доста ме боли в коремната област, но ще се оправя.' засмях се.

'След малко ще сменим системата ви и ще сложим по-силни обезболяващи.'

'Аз припаднах ли?' попитах учуден, спомняйки си.

'Да, от много кръвозагоба. Не се тревожете, докато бяхте в безсъзнание ви преляхме няколко банки така че ще се оправите.'

'Докторе, отвън има ли едно момче което чака?'

'За г-н Kim ли питате?'

'Да.'

'Той се прибра преди два часа. Каза да ви предупредим, че ще се преоблече и изкъпе. След това ще се върне да ви види.'

АВТОР: ЗА ТЕЗИ КОЙТО МОЖЕ ДА НЕ СА СЕ ДОСЕТИЛИ, ДЖИМИН СЕ Е ПРЕДСТАВИЛ КАТО ТАЕ И Е ИЗЛЪГАЛ... ЗА ДА НЕ СЕ ДОСЕТИ JUNGKOOK!

Учуден кимнах с глава и се излегнах казвайки 'Благодаря ви, Докторе.'

'Моля, скорошно оздравяване г-н Jeon.'

'Сестра, ако има някакви усложнения моля да се свържите непременно с мен.' медицинската сестра поклати глава и заедно с доктора тъкмо когато трябваше да излязат аз спрях доктора.

'Докторе, а как е момчето което пристигна с мен?'

'За него все още няма подобрение. Той е имал удар в главата, а после и куршум който е засегнал грабначният му стълб. Дори и да се събуди е възможно да остане инвалид. Куршумът е попаднал там, където ако направим операция е възможно да бъдат засегнати повече органи. За това трябва да се консултираме със семейството на момчето. Имате ли някакъв номер, за да можем да се свържем с тях?'

'Аз не, но Taehyung сигорно има.'

'Добре тогава, моля ви когато г-н Kim се върне му предайте да дойде в кабинета ми.'

'Добре.'

'А вие не се напрягайте и се молете, за приятеля ви. Ще направим каквото можем за да го спасим.'

'Благодаря ви.'  

РЕДАКТИРАНА.