Глава Четиридесет  и Осма~~  На ръба на смъртта

Гледната точка на Taehyung

'Ха ха ха, добра шега Bobby. Моля те не се шегувай с такива неща.' казах с треперещ глас, докато гледах затворените очи на Jungkook просто сълзите сами напираха в очите ми.

'Не мисля, че Bobby се шегува Taehyung.' каза баща ми, потупвайки ме по рамото.

'Какво? Не разбирам какво искаш да ми кажеш, татко. Извикайте линейка, а после се шегувайте.'

'Линейката е на път синко, но трябва да си силен и да се подготвиш за най-лошото.'

'Не мога, не искам тате.'

'Taehyung-'

'Линейката пристигна.' каза Bobby давайки път на медиците.

'Кой е настойникът?'

'Аз' извиках без колебание.

Двамата мъже повдигнаха Jungkook и го поставиха на носилка, слагайки го да легне в линейката.

Държах изстиващата ръка на Jungkook докато слушах как доктора казва 'Побързайте, пациентът има едва 25 пулс. Губим го. Г-н Ким, ще ви помоля да се отдръпнете от пациента.'

'Какво да сторим, докторе?' попита медицинската сестра получавайки мигновен отговор 'Електрошок зареди 150.'

Нищо не стана.

'Пулсът намалява, зареди втори път 200.' каза докторът на медицинската сестра

Нищо.

'Зареди 300.' 

Нищо..

'Зареди отново 300.' извика доктора

Нищо.

Единственото което се чу беше онзи зловещ пиукащ звук който накара доктора да се отдръпне от Jungkook.

'Съжалявам, час на смъртта 23:34.'

'Не.. Не е възможно.'

'Съжалявам, г-н Ким но беше твърде късно когато дойдохме. Той е бил ранен, дори не му е зараснала раната а той е бил и удрян много пъти което още повече усложни нещата.'

Гледах безжизненото му тяло и се молех това което току що се случи да не е истина.

Станах и не можах да стържа нервите си започнах да тръшкам тялото на Jungkook и да му крещя.

'Нещастник! Идиот! Обеща ми, че винаги ще си със мен каквото и да става. Така ли ще си с мен?!' 

Дръпнах електрошока от медицинската сестра и го усилих на последното копче, като го забих в гърдите на Jungkook.

Веднъж нищо...

Втори път нищо...

'Г-н Ким, няма смисъл. Той е мъртъв.'

Направих последен опит в който, точно преди да ме отместят (доктора и медицинската сестра) накарах пиукането на скенера да спре.

Jungkook дишаше.. С много слаб пулс, но дишаше.

Плачейки се троснах на пода до него казвайки 'Знаех, че ще си удържиш на обещанието.'

~~~~~

Sorry че тази глава е много кратка ама гола ми е да стигна до 50 глави, а идеите ми се изчерпват. Затова очаквайте следващите последни глави да са финални! Благодаря за 4700+ четения, оценявам го неземно много.

РЕДАКТИРАНА.