Глава Четиридесет и Пета~~~~ Бягство

Гледната точка на Jungkook

Изминаха няколко часа, но Тае така и не се появи. Не разбирам защо го няма, да не би нещо да му се е случило?

Сърцето ми затуптя по-бързо от страх, осъзнавайки това че Джимин също не ми се е мяркал пред очите.

Не мога да чакам повече, махнах системата от ръката си и се изправих оглеждайки се на около. Дрехите ми - които бяха изцапани с кръв стояха на пода.

Наведох се и ги взех тако се отправих към банята за да се преоблека, но и също така да изчистя кръвта с вода доколкото мога.

Замислих се за това, че и състоянието на Кай се влошава за това реших да излъжа че съм разговарял с Taehyung и че настойник на Кай одобрява операцията. 

Трябва да спасим живота на Кай на всяка цена, дори и да се налага да излъжа за което.

Гледната точка на Taehyung 

Събудих се с ужасно главоболие. Едвам успях да си отворя очите и да се огледам.

Къде съм? Какво ми се случи? Не ми казвайте ... Джимин!?!

'Тае?  Как се чувстваш?'  зловещият му глас кънтеше в ушите ми с дразнителна честота.

Бях завързан, това можех със сигорност да разбера за момента. Но тъй като зрението ми е замъглено и аз не съм точно сигорен нито къде съм, нито как са Jungkook и Кай.

'Интересен въпрос ми задава човекът, който ме отвлече ОТНОВО!' натъртих на последната дума с намек на Джимин да ме пусне.

'Съжелявам, Тае.. не исках така да стане, в момента ти си разстроен за Jungkook сигорно.. Не трябва да се дразня на думите ти.'

'Какво!? За какво говориш?' попитах разтревожен, с треперещ глас.

'Не помниш ли? Доктора каза, че Jungkook загуби живота си и ти след това веднага припадна.'

'М-Моля? З-за какво говориш Д-Джимин??' попитах заичайки.

'Живота на Кай е в опасност.. Ако не искаш да загубиш и него по-добре ме слушай внимателно какво ще ти кажа..' продума Джимин доближавайки се към мен.

'Ако не дойдеш с мен, Кай ще умре.' 

Студена пот заля челото ми, докато тялото ми трепереше от ужас. Все още не можех да осъзная думите на Джимин и това, че Jungkook е мъртъв.

Сълзи от страх потекоха по лицето ми, виждайки самодоволното лице на Джимин.

'Къде съм?' попитах с хладнокръвен глас, който преправях за да не показвам страха си.

'На частния ми самолет.'

'Какво?' огледах се и изведнъж тъмнината пред очите ми се избистри и можех отново да виждам нормално.

Огледах се и наистина бях на самолет, седнал (завързан) на седалка до прозореца.

'Знам колко много мечтаеше да пътуваш със самолет, Тае.' погали ме Джимин, но аз се отдръпнах.

'Това беше когато бях дете.'

'Не си се променил много, все още си крехък и нежен.' каза той докосвайки ме.

Отдръпнах се за пореден път, като отбегнах очен контакт с него.

'До кога ще се дъпраш, Тае?'

'Докато не ме развържеш.' отвърнах.

Джимин се колебаеше за няколко секунди, но като осъзна че аз не мога да избягам от него и ме развърза.

'Не знам какво толкова си се влюбил в този Jungkook, да не би да е заради парите му?'

'Не.'

'Заради лицето му?'

'Не.'

'Заради задника му?'

'Не.'

'Тогава за кое, Тае!? За какво негово качество ти се превърна в негова проститутка!?' попита ме разярен Джимин.

Не можах да стърпя гнева си към казаното от него, затова му ударих плесница.

'Taehyung! Как посмя?'

'Не смей да говориш по този начин за мен, като не знаеш нищо!' казах плачейки.

'Ти ме караш да се държа така! Ако не се беше противил още в началото и просто беше приел любовта ми към теб, всичко това нямаше да се случи.'

'Не мога да го сторя.'

'Защо?! Защо, Taehyung?'

'Защото обичам друг и няма да повярвам на лъжите ти... Jungkook не е мъртъв!'

'Така е! Все още не е.. Но ако си поиграеш още малко с търпението ми, няма да е още жив за дълго.'

Отдъхнах си, че Джимин ме е излъгал. Аз си знаех, че Jungkook не би ме оставил.

Усмихнах се без го осъзнавам и привлякох глева на Джимин за пореден път.

'ТИ! Щастлив си, че Jungkook е още жив?'

'Така е.'

'Как смееш-' Джимин ми посегна, но се спря.

Осъзнах, че той не може да ме нарани.

Изправих се от седалката на самолета и го погледах право в очите със самодоволна усмивка.

'Защо се спря? Давай, удари ме!'

Джимин си свали ръката и ме погледа с раздразнено изражение.

'Не ме предизвиквай, Тае.'

'Защо, какво ще ми направиш?'

'ЩЕ ТЕ ИЗНАСИЛЯ ОЩЕ ТУК И СЕГА!'

'Ха.' Засмях се.

'Ако посмееш дори с пръст да ме докоснеш Парк Джимин, ще скоча от самолета и ще се самоубия.'

РЕДАКТИРАНА.