Глава Четиридесет и Втора~~~ Предателството (част втора)

18+ сцена!! Не е много приятна, предупредени сте!

Гледната точка на Jungkook

Останах безмълвен,осъзнавайки това че Джимин съвсем се е побъркал. Не мога да разговарям с него.

Джимин извади телефона си от джоба си като ми каза 'Искаш ли да изпробвам способностите си, Jungkook? Ще съжеляваш.'

Извърнах поглед в знак на несъгласие. Не желая той да докосва дори косъм от косата на Taehyung.

'Не разбирам едно нещо, Джимин. Нали ти и Кай-' 

'Между мен и Кай, никога не е имало нещо. Тъжно е колко си глупав..'

'Млъкни!' изсъсках докато поемах още няколко ритника от Джимин в коремната област.

'Е, позабавлявахме се. Но е време да отида при Тае. Ще се нуждае от "някой" който да измъкне Jungkook от лапите на баща му.' 

'Нищожество..' казах, докато осъзнавах, че бавно губих съзнание. 

Преди всичко да потъне в мрак чух Джимин който говореше по телефона 'Тае! О,Боже! Как е възможно. Разбира се, че ще ти помогна да откриеш Jungkook.'

Гледната точка на Taehyung

От няколко дни Кай и аз се опитваме да се свържим с лидера на The Bronze Dradons, но без успех.

Не знам как да постъпя и затова се обадих на Джимин, който отново каза че ще ми помогне. 

Благодарен съм, че имам такъв добър приятел като него.  Ако не е той, най-вероятно щях да съм се побъркал от страх.

'Ало?' отговорих приплъзвайки на екрана на телефона си.

'...'

'Ало?' попитах отново.

'...'

'Ехо? Кой е? Кого търсите?' попитах настойчиво.

'...'

Изуфках и затворих. 

'Шефе.' познат глас привлече вниманието ми.

'Да Кай? Нещо ново?'

'Успях да се свържа с "него".'

'И?' попитах нетърпелив.

'Иска първо да се срещне с теб и да разговарята, а след това ще реши дали да ни се довери.'

'Ето ти снимка- все пак трябва да знаеш с кого си имаш работа, Тае.' каза Кай подавайки ми снимката.

'Wow.' измрънках под носа си.

'Така си е.' засмя се Кай.

'Кога ще е срещата?' попитах докато връщах снимката.

'Този петък.'

'Какво? Аз три дена ли трябва да го чакам!?'

'Да.'

'Не мога да чакам! Живота на Jungkook може да е в опасност!!' извиках ядосан.

'Ще проуча за месоположението му.' каза Кай, излизайки от стаята му.

'И къде по дяволите се дяна Джимин!?' провикнах се, но Кай не ми отговори.

Чух силен шум от кухнята и затова излязох за да проверя какво пак е счупил.

Отворих вратата и останах вцепенен от гледката. 

Кай лежеше в безсъзнание на пода, целия облян в кръв.

От дясната ми страна се провикна Джимин който трепереше и плачеше в близост до Кай.

'Кай К-Кай! Той е мъртъв!!'

'К-Какво!?'опитах се да го доближа, но Джимин ме избута като ме прегърна силно казвайки 'Какво ще правя сега, Тае? Останах сам..'

'Н-Не говори така! Сигурен съм, че той е добре!' опитах се да отблъсна Джимин, но той ме прегърна още по-силно.

'Не ме оставяй, Тае! Само ти ми остана.'

'Джимин!' извиках ядосан, отблъсквайки го от ме с все сила.

'Трябва да извикаме линейка! Кай умира!' казах изваждайки телефона си, за да набера 112.

'Не!' Джимин грабна телефона ми, който сякъш не беше на себе си.

'Нямаме време, Тае! Трябва да бягаме!!'

'Но защо? Какво се е случило с Кай? Обясни ми за Бога!!'

'Jungkook беше! Той го направи!'

'Какво по дяволите!?' изпсувах.

'Тае, Jungkook беше ядосан на Кай за това, че навремето той те е изнасили и затова го уби пред очите ми.'  Джимин спря да говори за секунда, понеже плачеше прекалено силно после продължи:

'Т-Той искаше и мен да ме убие! Виж!!' Джимин показа насинения си врат и как лицето му беше цялото в кръв.

'Мамка му, Джимин какви ги говориш?!  Полудя ли?'

'Т-Тае! Защо не ми вярваш?'

'Защото не говориш смислено, Джимин!! Как така Jungkook ще убие Кай? Нали Jungkook е отвлечен?'

'Т-Той се е измъкнал, за да му отмъсти!'

'Спри с глупостите Джимин. А ти Кай, стани не се прави на умряла лисица.'

Казах и моментално, очите на Кай се отвориха. Искахме да открием, кой е този който от няколко дни ни пречи да се свържем с лидера на The Bronze Dragons и се оказа, че е бил не кой друг - а самият Джимин.

Дочух преди два дни, разговор на Джимин с баща ми и веднага ми стана ясно че той е предателя.

'Защо го направи, Джимин?' попитах със снихнодителенн глас.

'Тае аз- Не е това което изглежда!' оправда се той.

'Стига, Джимин! Отговори ми! Защо мамка му, се опита да ни съботираш. И каква работа имаш с баща ми?'

'Ох, Тае.. Защо не се съгласи по лесния начин, а трябва да правиш нещата по-сложни?'

'За какво говориш-?'

И докато си довърша изречението, Джимин извади пистолет с който простреля Кай в стомаха.

'Кай!' извиках притеснен.

Отидох до него, който се свлече на пода за секунди.

Докато разбера какво става, бях ударен по главата с пистолета и загубих съзнание.

Събудих се след известно време, гол в стаята на Джимин.  

Не можех да помръдна сякъш тялото ми беше сковано на едно място.

Джимин също беше гол, стоеше в края на леглото като бавно с приплъзващи движения се отправи към мен.

Опитах се да проговоря, но отново нямаше успех. 

Бях като препъриран, с края на окото си видях че на масичката до леглото имаше някакво лекарсто. Изглежда заради него не мога да помръдна.

'Ако знаеш от колко време чаках да си само мой, Тае.' каза Джимин докато целуваше врата ми.

Очите ми се оголемиха от страх, понеже разбрах какво предстои. 

Джимин докато ме целуваше по врата жадно, оставяйки белези дясната му ръка докосваше пениса ми.

Извиках от извращение и затворих очи.

'Не се дърпай, Тае. Няма да хапя там долу.' намигна ми той, преди да ме поеме целия.

Jungkook къде си!? Помогни ми. Моля те!

РЕДАКТИРАНА.