Глава Четиридесет и Девета~~ Тайните не остават тайни завинаги

Гледната точка на Taehyung 

Измина цял месец от както Jungkook е в кома. Всеки ден ходя да го посещавам в болицата като му казвам колко много ми липсва и му пускам неговата любима песен.

*Пуснете си FAKE LOVE, ако не сте все още.Също така и албума, много е лит! Мерси и за 5600+ четения!* 

Хубатово е, че поне Кай се оправя. Как ли? Ами баща ми се е представил като негов настойник и са започнали веднага с операцията му. Ходя и при него разбира се, той е единствения който ми дава сили да се справя със случващото се.

В БОЛНИЦАТА

'Тае за Jungkook ли мислиш пак?' попита ме Кай.

'А за кой друг?' пошегувах се.

'Той ще се събуди. Аз вярвам в това.'

'Кай..' обърнах се към него тъй като той беше легнал на леглото а аз бях с гръб към него.

'Да?'

'Трябва да посетя Джимин в затвора.'

'Какво!? Да не полудя? Защо ти е да се срещаш с него?'

Въздъхнах и потупах Кай по рамото казвайки 'Той знае последните думи на майка ми.'

Кай сведе глава и настъпи тишина помежду ни.

'Знаеш, че трябва да отида. За това мълчиш нали?'

Кай поклати глава в положителен отговор без да смее да ме погледне в очите.

'По начина по който ти реагираш, да разбирам ли че и ти знаеш нещо?'

'Какво мога да знам аз?'

'Ти си човекът който ме изнасили, Кай. Ти си бил в дома ми.'

Очите на Кай се разшириха и той веднага отново сведе поглед.

'Аз ти простих, а ти искаш да ме излъжеш?'

'Не.. Не е това.'

'Какво се случи, искам да знам всчико Кай.'

'Какво знаеш?'

'Знам, че ти си част от The Bronze Drangons и че искахте да откраднете един много скъпоценен камът от бащами ми.'

'От къде знаеш, че съм бил част от тях?'

'Показа ми снимка на лидера си. Никой не е знаел как той изглежда от доверените хора на баща ми колкото и да са търлиси. А ти? От раз упся да ме насочиш към него. Дори телефонен номер ми намери. Това означава, че сте били близки.'

'Аз-'

'Не искам да се оправдаваш, Кай. Искам отговори.'

'Мисля, че тези отговори друг ще ти ги даде.'

'Кой? Баща ми ли?'

'Не. Джимин.'

'Джимин ли?'

'Да той е брат на Park Daniel —лидера ми.'

'Но той какво общо има с майка ми?'

'Лиса не случайно те е опътила към него. Той много добре знае, защо майка ти е убита.'

'Не разбирам.' хванах се за главата защото не можех да асимилирам информацията предоставена ми от Кай.

'Единственото което мога да ти кажа Тае, е че майка ти е преживяла много страдания.'

'Искам да знам, говори Кай. Не увърдай. Личи си, че знаеш нещо.'

'Съжелявам, но не мога да ти кажа Тае. Разбери ме, главата ми ще замине.'

Засмях се въпреки, че не ми беше много до смях.

'Добре, няма да настоявам. Както кажеш, но ако и ти си бил замесен-'

'Не съм.Кълна се, Тае.'

'Добре.'

Изправих се от леглото и изтупах дрехите си.

'Къде отиваш?'

'При Джимин.'

'Сега, ли?'

'Ако не отида сега, най-вероятно ще замине главата на някой.' намигнах му, а той приглътна стреснато.

'Добре тръгвай, ако има нещо звънкай.'

'И като ти звънна, какво? Със стойката на системата ли ще набиеш Джимин?'

'Нее, ще му дам от горчивите хапчета които сестрите ми дават.Нека се задави с горчилка.'

Засмях се и му махнах за довиждане.

ЗАТВОРА

'Парк Джимин, имате посетител.' чух как един полицай го вика.

'Тае?' попита той шокиран.

'Джимин.'

'Имате 2  минути.' каза полицая отдръпвайки се от нас.

'Ще карам по същество. Не съм дошъл да си лафим Джимин.

'Мразиш ме нали?' попита ме той с тъжно изражение.

'Не знам защо изобщо ме питаш това. Изобщо осъзнаваш ли какво ми стори? На мен и на останалите?'

'Мамка му, Джимин! Jungkook лежи в кома заради теб!!!' извиках нервно.

'Заради мен ли?' 

'А не, заради мен.'

Джимин се разплака карайки ме да се упокоя, понеже и да му крещя смисъл няма. Това няма да оправи Jungkook. Искам да си задам въпросите и да се махна от тук, като никога повече да не го видя.

'Джимин искам да ти задам няколко въпроса.'

'Дали все още те обичам? Ако е това, тогава отговора е ДА.'

Не издържах и ударих плесница на Джимин.

'Кога ще престанеш да мислиш единствено и само за себе си? Светът не се върти около теб проумей го. АЗ НЕ ТЕ ОБИЧАМ. Набий си го в главата!'

'Тогава щом не си дошъл за това, за какво си дошъл?'

'Какво знаеш за майка ми, Джимин.'

Той ме погледна стреснато и отстъпи с крачка назад.

'Отговори.'

'....'

'Не смей да мълчиш, Джимин! Говори.'

Той сведе глава и сълзи започнаха отново да напират в очите му.

'Защо плачеш?' попитах 

'Мама...' изведнъж той избухна в сълзи падайки на колене на пода.

'Мама ли?! Джимин питам те за моята майка.МОЯТА!'

'Тя... беше моята майка.' прошепна тихо той, през сълзи.

'Какво?  За какво говориш.'

'Тя се грижеше за мен, тя беше моя майка.'

'По дяволите, Джимин говори смислено.'

Той се успокой и изтри сълзите си. Стана и ме погледна в очите с омраза.

'Ако не беше твоят баща, тя щеше да си остане моя майка! Защо ви трябваше да я спасявате!? Защо... заради вас тя е мъртва!!'

'Не разбирам Джимин..'

'Брат ти отвлече майка ти, за да може да се грижи за мен и да бъде моя майка. Всичко беше наред и тя ме даряваше с обич докато твоят баща реши да я спасява и в последният момент аз я улучих с пистолета на Daniel който беше насочен към баща ти.'

'Какво!? Ти си убил майка ми?'

Гняв който не можех да сдържа в себе облада цялото ми тяло и аз се нахвърлих върху Джимин биейки го.

'ТИ.. КУЧИ ... СИНЕ!!! УМРИ!!!'

Полицаят чу врявата която вдигнахме и се втурна да ни разтървава.

'Времето ви изтече.' каза полицаят.

'Момент господине.' казах на полицаят.

'Искам да задам само още един въпрос на Парк.'

'Давайте, но по-бързо.'

'Джимин, какви бяха последните думи на майка ми?'

'Не разбирам защо, но Тае тя казваше че те обича повече от всичко. Може би за това я убих, за това че тя не ме обичаше достатъчно.'

'ТИ.....НЕЩАСТНИК....!' тръгнах отново да го бия, но полицаят ме спря.

'Успокойте се г-н Ким. Парк ще лежи много дълго за убийство и за опит на убийство.'

'Дано изгниеш там, копеле.' казах през сълзи излизайки от стаята.

ОТВЪН

Телефонът ми звънна. Беше Кай.

'Taehyung, Jungkook се събуди!'

~~~~~

Искам отново да благодаря за 5600+ четения и също да пообясня за ситуацията на Джимин тъй като може да не ви е станала ясна.

Джимин е сирак от малък без майка и баща. За него се грижи само брат му Daniel (WannaOne). Той изпитва липса от майчина ласка. Тъй като Джимин и Тае са били съседи, майката на Тае се е грижила и за Джимин когато той е идвал на гости на сина ѝ. Джимин е заобичал майката на Тае и тъй като не е много добре *психически* той си въобразява, че майката на Тае е и негова. Daniel отвлича майката на Тае за да зарадва малкото си братче, но в момента в който г-жа Ким е казала колко много обича Тае, Джимин не е могъл да го понесе и я убива, твърдейки че е искал да убе бащата на Тае за да успокои съвестта си.

РЕДАКТИРАНА.