Глава Четиридесет и Първа~~~~ Предатеството.

Гледната точна на Jungkook

Все още не мога да се осъзная къде се намирам. Главата много ме боли и единственото ковто помня, беше гласа на Jimin който ми каза да побързам и да изляза от вкъщи понеже Тае е бил в опастност. Какъв съм идиот! 

Не мога да повярвам, че Jimin  би сторил това. Той беше приятел на Taehyung, също така и мой.

Не разбирам какво го е подтикнало към тъмната страна.

Бях със сигорност в някакво подземие. Като онези по филмите, с изключение на отвратителната мизирзма на ацетон, която можеше да се усети от километри.

Огледах се, но беше пълна тъмнина. В дъното на помещението се намираше малко прозорче от което навлизаше съвсем малко светлина.

Въпреки че, бях завързан с въжета целия, аз направих няколко неуспешни опита да достигна до прозорчето от което планувах да се измъкна.

Не знам къде е Тае, как е, с кого е?

Само при мисълтта, че нещо лошо в възможно да му се случи сърцето ми се свива.

Докато планувах как точно да се измъкна, чух как вратата която беше в непосредствена близост до мен се отвори.

Пред мен застана не кой да е, а самият Jimin.

С разярен поглед аз му извиках 'Пусни ме!'

Jimin  се засмя като главния злодей на някой horror филм, който изглеждаше токова доволен от състоянието в което се намирам че ми идваше да го смачкам.

'Jimin, това не си ти. Не разбирам както ти се е случило, но ако сега ме пуснеш обещавам че ще се разберем и-'

Получих силна плесница от страна на Jimin, който ме накара да изпюя малко кръв.

'Защо ми е да те пускам, Jungkook? С какво си ти токова специален, че ще те пусна?'

Шокиран от думите му, аз не знаех какво да кажа нито как да постъпя.

'Защо го правиш?' попитах с хладнокръвен глас, който се опитваше да прикрие яростта ми.

'Нима не знаеш причината, копеле такова?' попита ме той като повтори действието си.

Бузите ми изгаряха и огромната болка която изпитах ме накара да изпсувам.

'Е, понеже си толкова жалък ще те светна. Все пак ми писна да се правя на добър и верен приятел.' 

С щракване на пръсти до няколко секудни две мутри му донесоха стол, като той седна в близост до мен.

'Jungkook, с теб се познаваме от години. Изглежда, че ти така и не можа да проумееш факта че съм влюбен в Taehyung.'

'Какво!?' извиках от изненада, осъзнавайки за какво вече става на въпрос.

'Познавам го от както бях на 11. Влюбих се в Тае, когато бях на 13 и до ден днешен не мога да  откъсна очи от него.'

След като Джимин въздъхна, той продължи 'Аз стоях 5 шибани години до него, когато беше в кома. Но какво!? За отблагодарност той се върна при онзи който не благоволи да го посети поне венъж. Тае забрави за всичко което му причини, токова лесно. Но аз не мога да забравя за всичките сълзи които той изплака по теб.'

'Не исках да го наранявам.' отвърнах в своя защита.

Получих трета плесница, по-силна от предните две от която лявата ми буза се поду.

Изсъсках от болка, докато Джимин ми каза 'Малко ти е. Тази болка е нищо с това което му причини. А и да не мислиш, че с едно "Не исках да го нараня." всичко ще свърши?'

'Какво изкаш от мен?' попитах,докато гледах как капчици кръв от лицето ми са се образували в локва на пода.

'Знаеш ли Jungkook, щастлив съм че  г-н Ким нареди точно на мен да те убия.'

'И какво ще спечелиш с това? 

В отговор на въпроса си получих едно истерично хилене, което дразнеше слуха ми.

'Какво ще получа ли? Ами като за начало една добра сума пари, с която ще си осигуря добър живот. След това, ще получа и това което толкова много искам - а именно Тае. Да, той ще страда по теб, но щом съм го чакал до сега ще го почакам още малко. И когато той най-после те забрави, аз ще съм единствения който ще обича.'

Засмях се от глупавият план на Джимин, като му казах 'Мечтай си. Тае, никога няма да иска да бъде с човек като теб. Щом не те е забелязал толкова години, значи и сега няма да погледне на теб за повече от приятел.'

Ядосан от отговова ми Джимин ме ритна с огромна силна в слабините, като ме накара да се превивам от болка на пода.

'Не бъди толкова сигурен, Jungkook. Защото мога да направя неща ... За които ще съжеляваш, че си ме предизвикал да направя.'

'Като какви например?' отвърнах без да се замислям.

'Ще изнасиля Kim Taehyung, пред очите ти.'

Страх и ужах сковаха сърцето ми и сякъш дъхът ми спря. Не знаех какво да отговоря, но понеже нещо в мен ме подтикна аз казах 'Не би го направил.'

Джимин се наведе до пода, където лежах и ми прошепна в ухото 'Искаш ли да видим?' карайки ме да настръхна от ужас.

_____________________________

Съжелявам!!! ;(  ;( ;( ЗАЩОО Джимин!! ЗАЩО те направих такъв изрод? ЗАЩОО!!!

П.С Когато превърнеш bias wrecker-а си в простак #тъпаРабота

РЕДАКТИРАНА.