Глава Четиринайста~~~ Признание

Гледната точка на Jungkook

'Но аз Jungkook, не те обичам.'

Сърцето ми се разбиваше на пърченца, факта че Taehyung не ме обича наистина много ме натъжи.

'Погледни ме.' казах му, докато той се съпротивляваше (гледаше в различни посоки, само и само за да не ме погледне).

'Казах да ме погледнеш, Kim Taehyung!'

Тае сякъш се стресна от ядосаният ми глас и веднага се обърна към мен.

'Какво каза току що?'

'Jungkook, нима не ме чу?'

'Тае, попитах те какво каза току що?'

'Ти ме чу няма смисъл да повтарям.'

'Тае-' насълзиха ми се очите от мъка 'Попитах те нещо..'

"Не мога повече да издържам" си казах, и оставих сълзите си да капят. Не мога да повярвам, че той се опитва да ме излъже така. Нима Тае си мисли, че може да ме лъже по този начин?

'Jungkook, недей да плачеш.' Тае се опита да изтрие сълзите ми, но аз го отблъснах рязко и се отдръпнах от килията.

'Kookie, не разбирам защо плачеш?'

'Защото ме нараняваш, Тае.'

'Лъжеш ме нали? Ти ме обичаш!' казах.

'Аз-'

'Кажи ми, обичаш ли ме? Или това наистина е края за нас?'

'За какъв край ми говориш,Jungkook? Ние даже нямахме начало.'

'И вината за това моя ли е?'

'Ами да, твоя е! Ти беше зает да чукаш Лиса докато тя най-накрая не забременя.'

'Ревнуваш от нея нали?' попитах го с усмивка на лицето ми, виждайки как той се ядосва за това, че съм бил с Лиса.

'Да! Мамка му Да!'

'Не разбирам, Тае, защо ще ревнуваш щом не ме обичаш?'

'Излъгах! Излъгах те Kookie, обичам те и при това много. Обичам те толкова много, че в момента съм тук (в очастъка) именно защото те обичам толкова много.'

'Какво искаш да кажеш?'

'Тук съм защото в противен случай ще те убият.'

'За какво говориш,Тае?'

'г-н Kim Taehyung?'

'Да?' обади се Тае.

'Свободен сте.' полицая извика, и освободи Тае.

'Как така ме освобождавате?'

'Оказа се, че мъжът на име Кай не е мъртъв. Той ни разказа за това което ви се е случило преди 8 години и по този начин ви освободи.'

Първото нещо което направих бе да го предърна, защото той ми липсваше. Осъзнах колко много го обичам, когато ни деляха едни решетки а аз не можех дори да го докосна.

Навън~~~

'Ще ми разкажеш ли какво ти се е случило преди 8 години?' попитах притеснен.

'Някой друг път сега искам да се прибера да хапна.'

'Хмм, и аз съм гладен.'

'Ами добре, до после. Като се нахраниш ми се обади.' каза ми Тае и ми се усмихна. Хубаво е да видя отново неговата усмивка.

'Чакай! Няма ли да ме поканиш на обяд?'

'Хмм, ами не знам. Трябва ли?' потума ме той по рамото докато се смееше.

Дръпнах го за ръкава на блузата по-близо до мен и му прошепнах 'Внимавай Тае, пак почна да си играеш с огъня.' а той се обърна към мен и каза шепнейки 'Много ми харесва като си играя с огъня, но май огъня не иска да си играе с мен?'

Намигна ми и избяга напред.

'Хайде идваш ли,Jungkook?' провикна се Тае.

В дома на Тае~~

'Имаш хубава къща.' казах усмихвайки се.

'Благодаря, по принцип сме само аз и hyung, но сега той го няма по работа е, така че съм сам.'

'Значи мога да остана да спя тук, така ли?'

'Не. Не те каня да смиш с мен.'

'Хмм, моля би ли повторил? Би ли казал какво не ме каниш?'

'Да спиш с мен.' засрамен Тае, бързо си покри устата и се обърна в обратна посока за да не го гледам. Много е сладък.

'Значи е решено, тази нощ ще спя с теб.' усмихнах се и го целунах го бузата.

'Е, какво има за ядене?'

'Имам ramyon. Искаш ли?'

'Искам, но ако ти си десерта.'

'Какво?' попита ме Тае засрамен. А аз му намигнах.

'Значи искаш, така ли?' Тае ме попита с зачервени бузи.

'Мхмм, Да.'

Тае отиде в кухнята а аз тихо го последвах.

Той беше зает да готви затова, той така и не ме видя и аз се възползвах от този шанс и го прегърнах отзад.

Той се стресна, а аз се засмях.

'Jungkook, какво правиш?'

'Не можах да се стърпя, изглеждаш толкова секси в кухнята, че само ме възбуждаш.'

Тае се обърна към мен и каза 'Имай търпение, яденето не се започва с десерта.' намигвайки ми.

"Нима Тае, се опита да ме съблазни току що? Това момче бързо се учи."

'Яденето е готово, хайде да хапнем.'

'Момент, Тае.'

'Да?'

'Имаш ли пяна за бръснене?'

'Да,Защо?'

'За десерта.'

Тае се засмя леко и ме потупа игриво казвайки 'Перверзник.'

'Дали? Май ти си перверзния щом разбра за какво говоря.'

Тае игриво си прехапа долната устна, карайки ме моментално да изрека 'Не знам дали ще дочакам до десерта.'

Захвърляйки се в обятията на любимия аз му прошепнах, ''Ще направя първият ти път незабравим.'' И го целунах толкова страстно, че можех да изпитам искрите помежду ни.

АВТОР: За това как Тае излезе от затвора ще разберете повече в следващата глава.

РЕДАКТИРАНА.