Глава Осемнайсет~~~ Докато ти не беше до мен

Гледната точка на Jungkook

Не мога да повярвам, че изминаха цели пет години след смъртта на Тае. Толкова ми липсва от една страна, но и толкова го ненавиждам от друга.

Лиса ми разказа всичко което се беше случило онзи ден..

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Обадиха ми се от Seoul Local Hospital за да ми кажат, че Тае и Лиса са катострофирали. Взех си нещата и бързо отидох за да видя как са.

В болницата

'Jungkook!' Лиса се провикна и бързо ме прегърна, плачейки.

'Лиса, как е Тае?' попитах оглеждайки се за него.

'Jungkook бебето ни-'

'Какво ни е на бебето?'

'Загубихме го.' каза тя, като се разплака още по-силно.

'Ами Тае? Как е той?'

'Jungkook! Казвам ти, че сме си загубили детето, а ти питаш за убиеца.'

'Какво?'

'Да! Тае и аз катострофирахме нарочно, понеже той не можа да понесе това, че нося детето ти. Той уби детето ни.'

'Какво говориш Лиса? Тае не е такъв човек!'

'А аз да не би да съм? Знаеш, че съм болна от рак, а накрая ти отново се притесняваш за убиеца на детето ни. Твърдиш, че лъжа.'

Почувствах се зле за това, че не се грижех достатъчно за нея.

'Г-н Jeon?' попита ме доктора.

'Да?'

'Г-н Kim е-'

'Мъртъв!' Извика Лиса.

'Какви ги говориш? Как така Лиса е добре, а Тае е мъртъв?'

Паднах на пода все още не осъзнавайки какво ми казаха. Не мога да повярвам, че Тае вече го няма.

'Kookie.' Лиса ме прегърна, но аз я отбъснах и оставих сълзите си да текат по лицето ми.

'Kookie, трябва да се оженим.'

'Лиса.. остави ме сам за малко.'  казах и излязох от болницата.

КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯТА  

След 5 години определено не си се представях женен за Лиса. Мислех, че ако се оженя за нея ще се почувствам някак си по-добре и съвестта ми ще е чиста но се оказа, че всеки ден с нея ме измъчва. Опитах се многократно да забравя Тае, но всеки ден, всяка вечер когато затворя очи го виждам. Липсва ми толкова много..

'Скъпи, прибрах се!' дочух Лиса, която се провикваше от входната врата.

'Къде беше?'

'Отидох да си взема чист въздух.'

'Kookie, минаха 5 години. Докога ще страдаш по някой, който вече не е сред нас?'

'Не е твоя работа по кого страдам, Лиса. Не забравяй че бракът ни е нищо повече от формалност. Аз не те обичам и не искам да имам нищо общо с теб.'

'Знам скъпи, знам. Но за тези 5 години не  ти ли се прииска поне веднъж да правим секс? Как може да се въздържаш по този начин? Няма смисъл, това няма да върне Taehyung.'

'Добре, млъкни. Достатъчно. Знай си мястото иначе няма да живея с теб под един покрив.'

'Нима? Ще ме оставиш? Съжелявам Jungkook, но това няма как да стане. Ти си мой съпруг и е време най-накрая да излълниш съпружеския си дълг. Ти не страдаше толкова за детето което загубих, колкото страда за убиеца му.'

'Детето което загуби е единствената причина поради която аз се ожених за теб.' казах и си налях още една чаша вино.

Получих телефонно обаждане от Jimin, чудех се дълго време дали да вдигна, но докато реша той вече затвори.

'Защо не се обадиш?' попита ме Лиса 'Може да е нещо важно, свързано с работата ти.'

Звъннах на Jimin.

'Ало?' обадих се.

'Jungkook! Слава Богу, че ми се обади. Имам чудесни новини!'

'Какви?'

'Taehyung се събуди! Той се събуди от комата.'

'К--какво? Taehyung е жив!?'

АВТОР: Съжелявам, че тази глава не е толкова интересесна! ;(

РЕДАКТИРАНА.