Глава Седемнайста~~ 5 години по-късно

Цели 5 години по-късно

 Гледната точка на Jimin

'Докторе как е той?' попитах притеснен с надеждата, че най-накрая моят стар приятел  Тае ще се събуди от своя дълъг сън.

'Съжеляваме Г-н Park, све още няма промяна, Г-н Kim е в кома.'

'Докога ще е така? Минаха цели 5 години.'

Доктора ме потупа по рамото и отвърна 'По-добре се пригответе да се сбогува те с него.Не мисля, че Г-н Kim ще се събуди.'

'Какво значи това!? Тае няма ли най-накрая да си отвори очите?'

'Правим всичко възможно, Г-н Park.' и с това доктора излезе от болничната стая.

Погледнах Тае за пореден път и сълзите напълниха очите ми. Не искам да се сбогувам с теб, приятельо. 

'Как е той?' попита ме познат глас.

'Не е добре. Все още е в кома.' отвърнах.

'Спокойно,Jimin Тае ще се оправи.'

'Благодаря ти за подкрепата, Лиса. А ти как си?'

'Ох, как да съм? След като загубих детето Jungkook беше много разстроен и веднага се оженихме.'

'Сигорно ви е било много трудно след загубата.'

'Така е, но се справяме.'

'Само, ако не беше с Тае този ден..'

'О,не! Jimin,не говори така. Вината не е на Тае, че беше пиян. Вината е моя, че не успях да го спра.'

Лиса ме прегърна а след това остави цветя които беше донесла за Тае.

'Jimin, искаш ли да те отменя? Върви си вземи поне едно кафе.'

'Благодаря ти, Лиса. След малко се връщам.'

'Не бързай.' каза тя и се усмихна.

Гледната точка на Лиса

'Ох, горкичкия ни Тае. Ей, не ти ли писна да се бориш за живота си вече 5 години? Умирай вече!'

Седнах до него и го погалих казвайки 'Загуби,Taehyung. Jungkook е мой, затова защо не умреш вече? Няма смисъл да се мъчиш.'

Огледах се из стаята и видях, че няма никой.

'Е поне като съм почнала нещо, трябва да го завърша.' казах и извадих една празна (вече използвана) инжекция и я напълних с отрова за мишки. Отидох до Taehyung и бях готова да му я инжектирам в системата,когато дочух някой да отваря вратата и бързо скрих инжекцията.

'Възнах се.' провикна се смотания Jimin.

'Казах ти да не бързаш.' усмихнах се фалшиво.

Изведнъж телефона ми звънна и аз казах на Jimin 'Извини ме.'

Излязох от болничната стая и видях, че ми звъни Кай.Отново.

'Какво искаш?' 

'Мисля,че трябва да говориш по-мило с мен.'

'И защо, да го правя?'

'Много бързо забравяш,Лиса.'

'Не разбирам за какво горовиш.'

'О, ти ли не разбираш? Ами добре ще ти припомя като пусна записа на МОЯ телефон който направих преди 5 години.'

'Какъв запис?'

'На признанията ти,Лиса.'

'Какво!?' "От  къде има запис? " си помислих, прехапвайки долната си устна.

'Всичко което беше казала онзи ден го имам извадено на диск,флашка имам всякакви копия. Да ти пусна ли пробно да чуеш?'

'Какво искаш от мен? '

'Хмм не знам.'

'По дяволите, Кай! Просто ме остави да бъда щастлива.'

'Ти? Щастлива? Хаха не ме разсмивай.'

'Лиса, кого се опитваш да заблудиш с невинното ти изражение. Факт е, че си с Jungkook понеже той те съжелява. Но нека да си го кажем, ти не си щастлива с него.'

'Кай, не ме интересува какво ти мислиш.'

'А би трябвало. Понеже аз също така знам,че ти нарочно катострофира с Taehyung. Понеже не искаше Jungkook да види истинското ти лице.'

'Ха, а доказателство имаш ли? Ще бъде моята дума срещу твоята.'

'Да, така е. Но щом предам записа на Jungkook, а после и на полицията на коя точно "дума" според теб ще повярват?'

'Давай направо,Кай. Какво искаш?'

'Искам да се върнеш при мен.'

'Това няма как да  стане.'

'Дали?'

'....'

'Хм?'

'Добре, ще направя каквото искаш. Просто унищожи записите.'

'Не мисля, че си в позиция да казваш какво да правя,Лиса.'

'Ще ти се обадя пак, така че дръж телефона си винаги близо до теб.'

'Добре,Кай.'

И с това приключихме тефенония ни разговор и аз се прибрах.

Гледната точка на Jimin

'Taehyung,не ти ли писна да стойш тук?'

'Вземи се събуди, вече!' извиках.

Изведнъж, не знам дали беше чудо или нещо друго но Тае си отвори очите.

'Ji..mi..n' промълви той.

'Тае! Слава Богу, добре си. Отивам да повикам доктора.'

РЕДАКТИРАНА.