Глава Петдесета~~~ "Да"

18+ предупреждение, за тези които искат!

Гледната точка на Taehyung

Затичах се със светлинна скорост щом чух от Кай, че Jungkook е буден.

Нямам търпение да го прегърна и да го помоля за прошка, за всичко което се случи. Все пак той е в болница заради мен.

Seoul City Hospital 

Отворих вратата на стаята и видях как той се усмихваше и говореше с Кай.

'Тае!' извика Kookie карайки ме да въздъхна, че е добре.

'Ще ви оставя малко на саме' каза Кай излизайки от стаята и потупвайки ме по рамото.

Приближих се до него и  сълзи започнаха да напират в очите ми. Не можех да се сдържа и заплаках прегръщайки го.

'Тае? Аз съм добре. Защо плачеш?'

Не можах да отроня и дума, а просто го стиснах още по-силно.

Jungkook мигновено отвърна на прегръдката ми, като постави една нежна целувка върху главата ми.

Успокоявах се докато слушах сърцебиенето му.

След няколко минути аз се отдръпнах и попитах най-после как е той.

'Добре съм, нали ти казах. Леки драскотини нищо ми няма.'

'Сигурен ли си?'

'Да.'

'Боли ли те някъде.'

'Да, тук.' той постави ръката ми върху гърдите си (върху сърцето му) и ми каза 'Боли ме, че се обвиняваш за нещо което ти не си сторил.'

'Как ще не съм виновен аз? Джимин за малко не те уби заради мен!' казах с тъжен, но раздразнен глас.

'Да той едва не ме уби. ТОЙ. А не ти.'

'Но-'

'Никакво но! Искам да спреш да се обвиняваш, защото ти няма как да знаеш на всеки човек какво му е в главата. Да Джимин ме нарани, но не заради теб. Той ме нарани заради себе си. Тае ти не можех да поемаш чуждата вина. Ти не си този който хората ще сочат с пръст. Ти си този благодарение на който аз съм жив и имам волята да живея.Защото Тае, ако ти не си в моят живот аз нямам за какво да живея.'

Отдръпнах ръката си от сърцето му и го прегърнах отново. Този път не плачех от огризения, а от това че имам страхотен човек до себе си който мога да нарека - любим.

След като се отдръпнахме от прегръдката, той слепи устните ни в нежна целувка. 

'Така ми липсваха тези меки устни.' прошепна ми той, карайки ме да се изчервя от срам. А щом той забеляза това се засмя. 

Аз го ударих леко и той изстена карайки ме аз да се засмея още по-силно от него.

'И така какво прави докато аз бия в хибернация?'

'Какво можех да правя? Чаках те..'

'Ох.' отдъхна си той, докато аз го погледах въпросително.

'Реших, че си се забивал с някой докато ме нямаше.'

'А за това ли? Ами малко. Ама им забравих имената..'

Jungkook се ококори и ме погледна ядосан казвайки 'КАКВО?!'

'Е, какво пък толкова. И аз си имам нужди.'

'МОЛЯ!?'

Избухнах в смях понеже той още повече се ядоса и как той се върза на шегата ми.

Jungkoook се нацупи и обърна глава в отсрещна посока.

'Ха ха, Kookie. Не се сърди исках само да се пошегувам.'

Той нищо не ми каза.

'Jungkook?'

Нищо.

Изцъках и с ръка обърнах главата му към мен. Бяхме толкова близо един до друг, че не издържах и го целунах.

Целувка, не нежна като преди. Целувка изпълнена със страст и любов.Целувка която караше пеперудите в стомаха ми да затанцуват от вълнение.

Скоро се отдръпнахме за да си поемем дъх.

'За малко не ми докара инфаркт.' каза Jungkook усмихвайки се и придръпвайки ме отново в целувка.

Езиците ни както винаги се бореха за надмощие което накрая Jungkook спечели.

Можех да усетя вече ерекцията която получих, от страстните ни целувки. Разбира се, както и тази на Jungkook.

"Погрешка" натиснах с ръка неговото мъжество което го накара да изстене от удоволствие.

Усетих се обаче, че сме в болница и че Jungkook още не се в възстановил. Реших да се отдръпна за да не го нараня.

Той ме погледна въпросително, докато аз му отвърнах 'Не тук. За това има други места.' усмихвайки се.

Jungkook долови защо спрях, тъй като погледнах към раните  му.

Той се усмихна и ми каза 'Благодарен съм , че имам токова загрижено гадже.' поставяйки целувка на челото ми.

Аз само му отвърнах с широка усмивка, като разроших косата му.

Jungkook се засмя и хвана ръката ми като ме придърпа към себе си, прошепвайки 'Но да знаеш, че ще те накажа за дето ме възбуди а не пое отговорност.'

Стреснах се и се опитах да се отдръпна от него, но без успех. Дори и той да е ранен пак има повече сили от мен.

'Не бързай да се отдръпваш,Taehyung. Не си чул наказанието си.'

Jungkook прошепна в ухото ми 'Трябва поне да ми духаш. Ами ако някоя медицинска сестра мине на визитация с доктора? Какво ще си помислят?'

Очите ми се разшириха, но докато успея да му кажа каквото и да е било той тръгна да ме завлича в банята.

'Почакай! Не се движи толкова рязко! Jungkook!'

Той се обърна карайки ме да замръзна на място без да казвам и думичка.

Влязохме в банята, а аз треперех от притеснение.Не защото го правим за трети  път а защото не сме го правили от отдавна.

Приближих се до Jungkook и събух долнището на пижамата му, а после и боксерките му.

Видях надървилия му се член който чак пулсираше.

Без да мисля допълнително го поех целия, като го облизвах и захапвах. Засмуквах го и така продължително няколко минути, можех да се насладя на стененията му. Jungkook стискаше косата ми от удоволствие.

'Т-Тае...' казваше задъхано той.

'Т-Тае б-близо съм.'

Той се опита да се отдръпне от мен, но аз не му позволих. Исках да свърши в мен.

Скоро Jungkook свърши в устата ми, като аз погълнах цялата течност.

Jungkook ме изправи и ме целуна като облиза останалата сперма по устата ми.

'Беше невероятен.' каза ми той все още леко задъхан.

Аз само се усмихнах и го прегърнах отново.

Отново бяхме в стаята на Jungkook, като той  и аз бяхме хванати за ръце с преплетени пръсти. 

Седнахме на леглото на Jungkook, който ме гледаше някак сериозен.

'Какво има, Kookie? Всичко наред ли е?'

'Не. Мисля, че не съм наред Тае.'

'Какво?! Какво ти е? Да повикам ли доктора?' тръгнах да се изправям от леглото, паникьосан но Jungkook ме спря и ме дръпна отново при себе си.

'Тае, не го казах в такъв смисъл.'

'А в какъв, тогава?'

'Тае, трябва да ти задам един много важен въпрос.'

'Добре слушам те.'

Jungkook си пое дълбоко дъх и каза 'Ще се омъжиш ли за мен?'

'К-Какво?' попитах не асимилирайки въпроса.

'Попитах те, дали ще се омъжиш за мен?'

'Д-Да. Разбира се, че да. Милиони пъти да!' казах разплаквайки се от щастие.

'Урааа ще има сватба.' провикна се Кай който тъкмо беше влязъл в стаята.

Jungkook изтри сълзите ми и ние за пореден път слепихме устните си в нежна целувка.

'Намерете си стая!' провикна се Кай, разваляйки момента.

Замерих го с възглавницата и всички започнахме да се смеем.

'Taehyung. Искам да знаеш, че ти донесе любовта в живота ми. Толкова много се влюбих в теб, че не мога да си се представя вече без теб в живота си. Преминахме през много заедно, но въпреки това отново си тук до мен. Искам да знаеш, че те обичам страшно много и че искам да споделя това с целия свят като те направя свой.'

'Благодаря ти, че въпреки всички проблеми ти все още ме обичаш. Благодарение на теб аз също опознах любовта. Не мога да повярвам, че най-после ще сме щастливи заедно. Това е токова хубаво, че ми се струва че е сън. Обичам те Jeon Jungkok.

'И аз те обичам Kim Taehyung.'

КРАЙ

Моля прочете също и епилога (когато го кача), който ще е като истинският край на историята!

Очаквайте епилога съвсем скоро! Той ще включва:

-Сватбата на Taehyung и Jungkook ✓

-Меденият месец на двойката ✓

-Смут (21+) по дълъг от този който сега четохте :D ✓

-Забавления с целият Bangtan ✓

-Изненада за финал ✓

П.С -> Благодаряза 6500+ четения! I love you <3

✓ - Части от епилога които вече са написани.

РЕДАКТИРАНА.