Глава Двайсет и Четири~~Под прикритие

Гледната точка на Тае

След като моето надявам се "изпълнение" заблуди Kookie ми е време да потърся обяснение от Jimin.

'Е? Какво става тук?' попитах го нетърпелив докато кръстосах ръце.

'Какво?' засмя се той.

'От къде знаеш, че си върнах спомените?'

'Хммм не знам. Предположих..'

'Jimin не ми лази по нервите.'

'Добре де Тае. Успокой се..'

Той седна на стола до мен и ме прегърна като ме потупа по гърба казвайки 'Радвам се че се върна.'

След това Jimin се излегна на стола като си ктъстоса краката.

'Тае, в опасност си.' ми каза той притеснен.

'Кажи ми нещо което не знам.' отвърнах съркастично като извъртях очите си.

'Радвам се че уникално тъпото ти чувсто за хумор също се е върнало.' отвърна той като се засмя леко.

'Хаха и твоето си е все същото.'

'Тае, помниш ли какво се случи в деня на инцидента?' ме попита разтревоженият Jimin докато си играеше с вратовръзката на ризата си.

'Защо питаш?'

'Защото Лиса има коз в ръката си и ако не предприемем нещо можеш да се озовеш в затвора.'

'Как така?' избълвах шокиран.

'Лиса те е обвинила за загубата на детето си.'

'Какво?! Та тя е виновна за катастрофата.'

'Знам Тае, но това го знаем само аз, ти и Кай.'

'Кай?'

'Да, той ми разказа за всичко което Лиса ти е сторила и не само на теб а и на Jungkook.'

'Къде е той?'

'Тук съм.' отвърна познат глас идващ от дъното на стаята.

'Как си Тае?' попита ме усмихнат Кай докато въртеше на пръста си пистолет.

'По-полека с това.' измармори Jimin

'Знам, знам не се тревожи мамо.' 

Всички се засмяхме на коментара на Кай, а на лицето на Jimin можех да се закълна че видях порозовяване. 

'Охо, нещо става тук.' Намигнах на Jimin, който ме удари леко по ръката карайки всички да се засмеем отново.

'От кога се познавате с Кай?' попитах изненадан.

'Ние сме само приятели Тае!' Jimin извика пискливо.

'Дано да е така, че с този твой ръст... Кай е по-скоро великан,а ти джудже.'

'Както и да е..' каза раздразнен Jimin.

'Тук сме по бизнес Тае.' каза Кай сядайки до Jimin.

'Какъв бизнес?'

'Искаме да ти помогнем, а в замяна ти също да ни помогнеш.'

'Какво имаш в предвид?' попитах съмнително

'Всички искаме Лиса вън от играта, Тае. Какво ще кажеш да се обединим?'

'Как мога да знам, че няма нещата да се обърнат?'

'Гарантирам с живота си.' отвърна Jimin карайки ме да зяпна от шок.

'Какво?'

'Хаха пошегувах се.' изплези се той.

'Сега сериозно.. Тае, щом аз съм се доверил на Кай ти ми се довери на мен.'

'Добре, ще си помисля.'

'Искаш ли да ти кажа нещо, което ще ти помогне да решиш по-бързо?' попита ме Кай

'Какво?'

'Цели 5 години докато ти си лежал на това легло Jungkook  сигорно доста се е позабавлявал с Лиса, може дори и семейство да са си създали..'

'Това истина ли е, Jimin?' попитах ядосан

'Не знам. Нямам толкова информация.'

Замислих се и като си представя Jungkook с нея, цели 5 години.. Какви неща са правили.. 

'Учасвам.' казах решително докато Jimin и Кай се засмяха.

'Хаха изпарзаляхмете.' Jimin каза като ми се изплези.

'Jungkook през цялото това време, въпреки че Лиса го излъга че си мъртъв той не се отказа и те чакаше. Той не я докосна дори на първата им брачна нощ.'

Не се изненадах за това, че Jungkook и Лиса са се оженили. В крайна сметка аз видях хълката му когато той за първи път дойде и ме посети в болницата.

'И така плана ще започне така..' каза Кай докато ми обясняваше всичко с дори най-малките подробности.

Гледната точка на Jungkook

В дома на Jungkook

Щастлив съм, че Тае е добре. Надявах се, че той дори малко ще си спомни за мен. Но щом успях да го чакам цели пет години ще почакам и още малко.

Като се прибрах и си спомних това което Тае ми каза, за това че Лиса ме е обвинила за катастрофата пред него. Кръвта ми кипна и тряснах вратата след себе си.

Качих се на втория етаж и тъкмо да отворя вратата когато дочух нейния глас. Изглежда говори по телефона.

'Виж какво ще ти кажа, ще се махна от Jungkook само когато се оттърва от мъжката курва. Искам Kim Taehyung да умре! И гледай да го свършиш този път както трябва иначе-'

Отворих вратата с ярост стряскайки Лиса, която си изтърва телефона на пода.

'Jungkook? Какво правиш? Да не ме подслушваш?'

Доближих се до нея и ѝ ударих толкова силен шамар, че тя падна на пода.

'Ти.. уличнице такава! Днес ще ти покажа къде ти е мястото.' казах като я хванах за ръка и я изведох от стаята. 

Изхвърлих я от къщата си като от ярост не бях сигорен до къде ще стигна, ако я гледам още съвсем малко имам чувството, че ще я убия!

Преди да затворя вратата чух Лиса да казава плачейки 'Jungkook недей моля те, заради детето ни. Недей.'

РЕДАКТИРАНА.