二十六
Глава Двайсет и Шеста~~
Game Over
Гледната точка на Jungkook
'Какво искаш, Лиса?' попитах в привидна безизходица.
'Искам теб.'
'Какво?' направих няколко крачки назад от страх, който обвзе сърцето ми.
'Правилно ме чу, Jungkook. Искам теб и твоята любов само за мен.'
'Лиса..' започнах като си поех дъх 'Любовта не работи така. Не можеш да принуждаваш човек да те обича.'
'Напротив,Jungkook. Току що го направих.'
Лиса се приближи към мен, като аз бавно пристъпвах назад докато допрях стената на стаята.
'Няма къде да ми избягаш,Jungkook. Ако не искаш Тае да прекара живота си в затвора ще трябва да ми обещаеш твоята любов и твоето тяло.'
'Лиса, знаеш че не мога да те обикна. Защо ще правиш такова нещо?'
Тя се ядоса и ми удари плесница. С острата част на пръстена си, Лиса поряза страната ми (бузата ми).
Кръв се стичаше по пода, докато тя облиза своя пръстен. Усмихна ми се и скъси разстоянието между нас още повече.
Помислих си за Тае, неговата усмивка, неговите устни и как живота реши да ме раздели с него. Сълзите започнаха бавно и нежно да падат по бузите ми. Знам какво да сторя..
За Taehyung съм готов и да умра, колкото и да не искам аз Jeon Jungkook съм готов да захвърля тази любов само за да знам, че той е добре.
Прости ми Taehyung... Обичам те.
Гледната точка на Taehyung
Не знам защо, но имам чувството че нещо лошо ще се случи с Jungkook. От притеснение не можах цяла нощ да заспя, чак до сутринта.
'Как си Тае?' попита ме Jimin след като забеляза колко съм притеснен.
'Не знам как съм, имам чувството че нещо лошо ще се случи с Jungkook.'
Jimin изглежда се замисли за кратко а после отговори 'И аз мисля така, Тае.'
'Какво има?' попитах още по-притеснен от преди.
'Говорих с Jungkook и изведнъж разговора приключи като чух Лиса да казва, че дори и Jungkook да те е обичал вече нещата ще се променят.'
'Тя крои нещо.' казах съмнително
'Така си е. Трябва да задействаме плана тази вечер преди Jungkook да направи нещо за което ще съжелява.'
'Прав си,Jimin. Време е Jungkook да види истинското лице на змията с която живее.'
Няколко часа по-късно~~
Гледната точка на Jungkook
Притеснен аз бягам към болничната стая на Taehyung, тъй като Jimin каза че нещо лошо му се е случило. Състоянието рязко му се е влошило и ако не отида навреме може и да е прекалено късно. Блъсках се във всеки покрай когото минавах от сълзи зрението ми беше замаглено, а от страх не можех да мисля трезво.
Пред стаята видях разтревоженият Jimin който ме спря да вляза в стаята.
'Какво правиш?'
'Теб трябва да те попитам това!'
'Какво говориш, Jimin?'
'Защо Jungkook...'
'Какво?'
'Защо повика Лиса!!' изкрещя ми той в лицето
'Какво говориш, Jimin. Не съм казвал на Лиса къде отивам..'
'Живота на Taehyung е в опасност!'
'Моля!?'
'Лиса в вътре в стаята и ако ти искаш да видиш що за човек е, тогава ги подслушай.'
Открехнах вратата на стаята и дочух гласа на Лиса
'Тае как си? Не се стрещаш вече с Jungkook, нали?'
'Лиса, Лиса, Лиса... Защо толкова се стараеш да ме отдръпнеш от него? Да не би да те е страх, че съм си върнал спомените?'
Сърцето ми затуптя по-бързо при мисълта, че Тае може и да се е оправил.
'Ах. ти мъжка курво!' чух как Лиса удари плесница на Тае и точно когато щях да вляза в стаята Jimin ме спря като хвана ръката ми и тихичко ми каза 'Почакай още малко.'
'Значи си разигравал циркове толкова време, така ли Taehyung?'
'По-голям цирк от твоя надали ще мога да разиграя..'
'Разбрах от Jimin, че си ме обвинила в катастрофата. Що за долка чучка си ти? Като знаеш, че ти извъртя волана на колата за да катастрофираме! Ти го направи нарочно.'
'Ха и какви доказателства имаш?'
'Кай пристъпи напред, ако обичаш.'
'Нека да не забравяме как горкичката и беззащитна Лиса може всеки момент ''да умре'', нека да ѝ припомним чие дете по-точно тя загуби?' каза Кай
"За какво говорят? Нима Лиса наистина е виновна за катастрофата??"
'Много добре знаем, че детето което загуби Лиса, не е от Jungkook.Детето е от Кай!' извика Тае като думите му като ехо звучаха в главата ми.
"Не мога да повярвам как Лиса е измамила всички ни, дори за това че е била болна!!"
'Как ще докажете това, че аз съм направила тези неща?'
Тае извади от джоба си неговият телефон, който беше леко шчупен и пусна запис.
Този запис съдържаше всичките признания на Лиса.
От гвяв не можах да издържа повече и рязко отворих вратата на болничната стая като изкрещях ряростно на Лиса 'Искам развод, кучко!'
РЕДАКТИРАНА.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro