Глава Двайсет и Втора~~~ Кой си ти всъщност, Jungkook?

Гледната точка на Тае

'Той се опитва да се сближи с теб за да те убие, Тае. Пази се от Jungkook, или ще умреш!!'

Признавам си, тези думи много ме тревожат. Не знам какво точно да си мисля и в какво да вярвам. Ако това което Лиса каза е истина, тогава аз трябва да стоя колкото се може по-дълче от Jungkook.

Но сънищата които имам сякъш ми говорят обратното. Мисля, че не трябва да се доверявам на Лиса.

'Тае?' дочух нечии глас. Обърнах се и видях Jungkook. Мисълта, че той иска може би да ме убие ме притеснява. Не знам какво да правя и какво да кажа.

Той се приближи към мен, а аз се отдърпнах.

Гледната точка на Jungkook

Какво му има на Тае? Защо така се дърпа от мен? Разбирам, че той все още не ме помни но имам някакво чувство, че това не е всичко. 

'Как си?' попитах с усмивка, прикривайки учудването което изпитвам.

Гледната точка на Тае

Как съм? Наистина ли ме пита това?

'Защо интересуваш ли се?' попитах рязко.

'Какво има, Тае? Сърдит ли си ми?' Jungkook се опита да ме докосне, но аз го отблъснах.

'Виж, аз ти казах че не те познавам. Искам да не ме посещаваш вече. Няма смисъл.'

'Това, че не помниш не значи че не ме познаваш.'

'За мен това е все същото.'

'Наистина ли не ме помниш?' попита ме той като повдигна вежда.

Гледната точка на Jungkook

Щом искаш Тае, нека ти покажа дали наистина ме познаваш или не.

Блъснах го нежно върху леглото и веднага застанах върху него.

'К-какво правиш?' попита ме Тае притеснен.

Наведох се до ухото му и прошепнах 'С теб не сме само приятели.'

Гледната точка на Тае

'С теб не сме само приятели.'  той каза шепнейки в ухото ми. Пеперудите в стомаха ми веднага се появиха. Не разбирам защо, но като го погледнах очи в очи сякъш знаех, че това което той прави в момента не е лошо. 

Исках да се отдръпна от него, но тялото ми стоеше сякаш парализирано. 

Той се доближи до устните ми и аз веднага затворих очи.

'Кажи ми да спра.' прошепна ми отново.

Аз не казах нищо, въпреки че исках да изкрещя и да му кажа да се разкара не направих нищо.Усещах неговия горещ дъх и как сърцето му биеше мнго бързо.  

Изпивах същото. Сърцето ми ще изкочи, а огромния ми пенис сякъш искаше да го докосна.

'Няма ли да ме спреш?' попита ме Jungkook докато целуваше врата ми.

'Не.' отвърнах

'Наистина?' засмя се той леко.

'Да. Не спирай.'

'И защо?'

'Не знам. Харесва ми.' отвърнах като усетих колко червен съм като домат.

Jungkook ме целуна нежно, по-късно и страстно карайки ме да изпитвам емоции които не съм изпитвал до сега. (или поне не си спомням)

Когато отвърнах на целувката му в съзнанието ми изникна отново онова съмнение, че той иска да ме нарани и убие. Блъснах го рязко и станах от легното поемайки си дъх.

'Трябва да те попитам нещо, Jungkook.' казах, докато си поемах дъх.

'Какво?'

'Защо го правиш?' промълвих без да го поглеждам и сълзи започнаха да обливат лицето ми.

'Кое? Не ти ли хареса? (целувката)'

'Хареса ми, но не разбирам едно..'

'Кое?'

'Защо искаш да ме нараниш?'

'За какво говориш, Тае?'

'Искаш  да ме убиеш, нали?'

Гледната точка на Jungkook

Какво току що чух? Това някаква шега ли е?

'Какво?' попитах шокиран.

'Лиса ми каза всичко! Ти си се опитал да ни убиеш в деня на инцидента!!'

'Какво? Тае какво говориш?' опитах се да го вразумя, но той отново отблъсна ръката ми.

Не мога да повярвам, че Лиса му е казала такова нещо. Тази кучка ще си плати!!

'Тае. Не знам какво точно ти е казала Лиса,но мога да те уверя, че никога не бих ти причинил такова нещо.

'И как ще го направиш?' 

Извадих телефона си и му показах наши общи снимки. Как се прегръщаме, целуваме, държим за ръце.  Дори му показах клипче в което му казвах колко много го обичам и как той ми отвърна със същото, след това се целунахме отново.

Тае гледаше клипа с учудване и в крайчицата на устата му можеш да видя усмивка.

'Jungkook, кой си ти наистина?'

'Гаджето ти.'  отвърнах засмивайки се, срамежливо.

АВТОР-Моля прочетете: Съжелявам!!! Съжелявам за това, че не съм публикувала от повече от седмица но учителя ми по биология реши да ми даде да пиша реферат по шест различни теми, което наистина ми ''изяде'' времето. Пък и да си призная не знаех как да продължа и затова и тази глава се получи доста скучна, но обещавам че следващите ще са доста по-интересни. Също така искам и да благодаря на свички 770+ четения на този ФФ!! не съм очаквала да ви хареса толкова много.  Следваща седмица 26.02-04.03.2018 ще има по-малко глави, защото ме очаква пътуване и ако имам wifi, ако изобщо е възможно ще публикувам и следващите глави. Ако ли не, ще компенсирам днес 24.02.2018 и утре 25.02.2018! Благодаря предварително за разбирането и очакавйте скоро интересни развития в историята!! :)

РЕДАКТИРАНА.