二十三
Глава Двайсет и Трета~~ Разплата, изнуда или нещо друго?
Гледната точка на Лиса
След като се справих с мъжката курва ми е време и да се разправя с Кай. Трябва да му покажа къде му е мястото!
Телефона ми звънна показвайки неговото име. "Докато споменеш дявола" помислих си.
'На какво дължа позваняването ви, господарьо?' изимитирах невинен и беззащитен глас, засмивайки се.
'Няма да е зле по-често да се отнасяш така, принцесо.' дочух подмолния му смях, отвръщава ме.
'Мечтай си.'
'По-добре се дръж прилично иначе-'
'Какво? Ще ме саботираш с Taehyung който има амнезия? Хаха не ми пука за него.'
'О не скъпа! Не съм си и помислял да се занимавам с Тае. Полицията и Jungkook ще са по заинтересовани.'
Скръцнах с зъби и поех дълбок дъх казвайки 'До кога ще ме шантаживаш? '
'Докато не направиш това което искам.'
'Няма да го направя!'
'Добре тогава, Лиса. Нека да "помогна" на същия лекар който ти подкупи за да дава на Taehyung лекарства за амнезия (тоест да причиняват амнезия, а не да я лекуват).'
Стаписах се и започнах да фъфля 'О-оот къде знаеш за това?'
'Ти не си единствената която е с една стъпка наред. Аз ще съм винаги пред теб.'
Сигорна съм, че някой ме е видял докато разговарях с лекаря. Кай има вътрешен човек, но кой е той?
'Кой е с теб?'
'Хаха, нима наистина мислеше, че ако ме попиташ ще ти кажа?'
'Идиот!'
'Играта ти много скоро ще приключи, Лиса. Ще оставиш Jungkook и Taehyung на мира!'
'Защо искаш да им помогнеш, Кай? Аз мога да ти дам много пари! Можем да се обединим и заедно-'
'Млъкни! Не искам никакво обединение с теб. А защо им помагам си е моя работа, разбра ли?'
Затворих телефона и го тряснах на пода от нерви.
'Глупак, пълен глупак!'
Jungkook & Taehyung в болницата
Гледната точка на Тае
'Аз съм твоето гадже.' каза той карайки сърцето ми да бие отново по-бързо. Очевидно има истина в думите му, понеже мога да усетя как тялото ми го желае.
За секунди си затворих очите и като ретроспекции моите спомени започната да се връщат.
Как се запознах с Jungkook, работата ми в неговата фирма за порно актьори, как се влюбихме един в друг толкова бързо. Дори и инцидента, който беше неясен.
Отворих очи и започна да ми се вие свят, чувах как Jungkook ме викаше но всичко изведнъж започна да става черно и след това ....
Гледната точка на Jungkook
След като казах на Тае, че съм негово гадже нещо му стана.
'Тае? Добре ли си?'
'Тае!'
Той припадна. Бързо извиках доктора, оплашен за Тае. Може би прекълих, Боже дано той е добре.
След 2 часа
Минаха 2 проклети часа, а още нито вест за това как е Тае. След като доктора влезе в стаята му, сестрата ме накара да изляза отвън.
По едно време доктора излезе и аз дотичах до него питайки 'Как е той?'
'Добре е. Излежда просто много се е натоварил и неговият мозък не го е понесъл, затова е припаднал.'
'Добре.' отдъхан си.
'Г-н Jeon, вие сте много уважаван човек и затова трябва да ви споделя нещо.'
'Да, докторе?'
'Съпругата ви - Лиса, дръж те я под око.'
За какво говори доктора?
'Какво искате да кажете?'
'Тя-'
'Jungkook!' провикна се Jimin.
'Разбрах, че Тае е припаднал как е той сега?'
'Добре е.' Отвърна доктора.
'Jungkook, хайде да отидем да го видим.'
'Добре.' казах и с Jimin се отправихме към стаята на Тае.
В болничната стая на Тае
Гледната точка на Тае
Отворих очи и венага усетих острата болка в главата си. Толкова много мисли и спомени нахлуха изведнъж в главата ми. Не мога да повярвам, че се бях доверил на онази кучка. Само като си помисля за нея и наситина ми се искаше да я убия.
Чух как някой почука на врата ми и аз казах 'Влез.'
Веднага притеснените Jungkook и Jimin се приближиха до мен. Той ме прегърна и аз също него.
Jimin ми показа телефона си с съобщение написано с главни букви НАПРАВИ СЕ, ЧЕ НЕ ПОМНИШ! ЩЕ ТИ ОБЯСНЯ ВСИЧКО, ПОСЛЕ.
Тогава веднага реагирах и се отдръпнах от Jungkook, докато Jimin изтри съобщението.
'Тае как си?'
'Добре съм,Jungkook.' отвърнах с престорена отегченост.
'Как си Тае?' попита ме Jimin намигвайки ми, без Kookie да разбере.
'Добре съм, стари мой приятельо.'
'Какво ти се случило?'
'Някой реши да ми показва "колко сме близки" и изглежда не съм го понесъл.'
'Какво искаш да кажеш?' попита ме Jimin
'Искараха ме гей.' засмях се.
Прости ми Jungkook. Но трябва да бъда колкото се може по-обедителен.
'А ти не си ли?' попита ме Jungkook.
'Не си спомням да съм.'
П.С: БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА 840+ ЧЕТЕНИЯ!!!!!! :)
РЕДАКТИРАНА.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro