Глава Тридесет и Осма~~~ Загуба

Гледната точка на Taehyung

Отново е проклетия понеделник, който всички мразим.. 

След като разговарях с Kookie и оточнихме отношенията помежду ни, за което междодругото леко съм притеснен понеже имам чувството, че излагам живота му на опасност. Jungkook не спря да ми повтаря,че се притеснявам за глупости и че нищо лошо нямало да му се случи.

Реших да събера смелост и да посетя Лиса в затвора. Лудост, а?

Вече приближавах килията на моята доведена сестра и можех да усетя как сърцето ми щеше да изкочи. Вече не мога да я мразя дори и да искам. Все пак тя ми е сестра и искам да заровим томахавката с нея.

'Какво търсиш, тук?' попита ме тя с раздразнение в гласа и изненадано изражение на лицето.

'Реших да-'

'Да се позабавляваш, като видиш как гния в затвора, нали?'

'Н-не!' изфъфлих от притеснение.

Тя се изправи от пода на който седеше до преди секунда и застана точно пред мен, като ни деляха само решетките на килията.

'Тогава с какво дължа величественото присъствие на ваше великолепие, Kim Taehyung?' попита ме тя със сърказам, който можеше да се усети от километри.

'Лиса, стига си ме прекъсвал. Тук съм за да говоря с теб, а не да злоратствам. Това е само твоя специалност.'

'Добре.' примири се най-после тя.

Замисих се за няколко секунди как да започна, когато Лиса ме извади от мислите ми казвайки 'Разбрал си.'

'К-Кое?' изфъфлих, отново притеснен поглеждайки към пода.

'Знаеш, че съм ти полу-сестра, нали? За това си дошъл?'

'Да.' въздъхнах.

'Лиса, искам да ти се извиня за това че се държах ужасно с теб.'

Засмивайки се леко, тя ме бутна казвайки 'Ей, не вярвах че този ден ще дойде Тае.'

'Какво имаш в предвид?' попитах объркан от реакцията и.

'Радвам се, че вече не трябва да се преструвам на злобарна кучка пред брат си.' усмихна ми се тя.

'Моля?'

'Всичко което ви причиних на теб и Jungkook, беше за да ви нараня. Много съжелявам, Тае. Това което направих ми беше наредено от баща ни. В противен случай той щеше да ме убие.' разплака се тя, но този път можех да усетя искреността и мъката в нейните сълзи.

'Тае, искам да не се притесняваш за сватбата ми с Jungkook, тя е фалшива.'

'Какво?'

'Да. Живеех с него, но не бяхме женени.'

'Н-но защо ми казваш това, сега Лиса? Не те ли е страх, че баща ни ще разбере че си ми казала?'

'Не, Тае.' издърпа ми ръката в нея ми подаде лист хартия казвайки 'Това е завещанието ми, Тае. Моля те да ми простиш за лошите неща които съм ти сторила. Искам да си отида от този свят, знаейки че брат ми ми е простил.'

Ръката ми затрепери и не можех да повярвам на това което тя ми каза. Не знаех какво да кажа, бях си глътнал езика. Сълзи напълниха и моите очи при мисълтта, че ще загубя сестра си за която разбрах едва преди няколко дни.

'Л-Лиса..' 

Тя сложи пръст на устните ми и изтри сълзите ми, с другата си ръка казвайки 'Не плачи, бате.  Не заслужавам сълзите ти.'

'Лиса, не можеш да направиш това! Недей, моля те!' започнах да я дърпам из през решетките, но тя рязко ме блъсна отдалечавайки ме от нея.

От левия си джоб Лиса извади пистолет, който бавно напочи към главата си.

'Не! Лиса! Не!! Не го прави!! Моля те!!' виках и се молих, крещях и на полицаите за да влязат и да я спасят, но докато те отворят вратата на килията се чу едно гърмеж, което като ехо огласи слуха на всички.

Лиса се простреля в главата обсипвайки пода със сълзи и кръв. Пред очите си видях как тя преди да се простреля ми каза 'Обичам те,Тае.' 

Полицаите веднага я откараха в болница, но по пътя сестра ми почина от кръвозагуба. До последно аз държах ръката и с надежда, че тя ще се върне. Че всичко това е само лош сън, кошмар. 

Затворих очи и се молих на Бог да ми я върне, защото тя не заслужаваше да умре. Не и заради мен...

Стоях пред безжизненото и тяло и дълго време го гледах, без да продума каквото и да е било, защото в такъв момент не знам какво се очаква да кажа.

Сестра ми умря, заради мен. Не можах да ѝ кажа колко много я обичам, затова че тя посвети живота си на мен. За това, че въпреки факта че не е злодей баща ми я направи такъв.  

Заради мен и баща ми днес си отиде едно младо момиче, което не беше вкусило все още живота.

Искаше ми се да мога да върна времето назад, за да предотвратя всичко..

В дясната си ръка аз все още държах листчето хартия, което не бях прочел.. Гледайки към сестра си за последен път преди да я покрият завинаги аз си поех дълбок дъх и отворих писмото и ..

РЕДАКТИРАНА.