Глава Тридесет и Пета~~ Докато смъртта не ни раздели

Гледната точка на Jungkook

Още се опитвам да осъзная какво току що чух..

'Какво говориш, Тае? Защо искаш да скъсаме?'

'Jungkook, не прави нещата още по-трудни от колкото са.'

Опиах се да спра Тае да си тръгне, но той отблъсна ръката ми и със студено изражение на лицето си той каза 'Довиждане Jeon Jungkook, дано никога повече да не се срещнем.' и излезе от дома ми.

Не можах да сдържа сълзите си. Паднах на пода плачейки и молейки го да се върне. Той ми обърна гръб без дори да ме изслуша. Наистина така ли ще приключат отношенията ни?

Той просто дойде, каза какво искаше и си тръгна. Толкова ли му е лесно да ме предаде по този начин? Толкова ли  знача за него? Толкова ли струват чувствата ми?

Аз не мога да живея без него. Ако той не е с мен, аз ще умра.

Гледната точка на Taehyung

Вървях по пустите улици, триейки бавно сълзите си. Знам, че току що направих най-голямата грешка в живота си като скъсах с Jungkook.

Истината е, че аз не исках да късам с него, но ми се наложи. Не искам да поставям живота му в опасност като съм с него. 

Загубих майка си, защото не можах да я предпазя. Няма да повторя същата грешка и с  любимия ми.

Звъненето на телефона ми, ме изкара от мислите ми.

'Тае! Преди малко разговарях с Jungkook и той ми каза, че сте скъсали. Вярно ли е?' притесненият глас на Jimin ме попита.

'Да. Вярно е.' казах, сдържайки сълзите си.

'Но защо? Какво стана?'

Телефона ми извибрива и видях, че Jungkook ми се обажда.

'Виж, Jimin. Не ми се говори сега за това, ще ти звънна после.'

Веднага след като затворих, всигнах на Jungkook

'Ало?'

'Т-Тае..'  чух как Jungkook подсмърчаше по телефона.

'Jungkook, защо-'

'И ааз това тее питаам! Ззащо ме осставиии?' извика ми той, хълцайки.

'Jungkook пиян ли си?'

'Ии нее само товаа, Таее. Щее се самоубияя, Тае.. Нее моога да жиивея безз теб!'

'Какво!? Какво по дяволите говориш, Jungkook! Къде си? '

'Ввкъщи наа балкоона. Щее скочаа отт таммм, Тае.'

'Да не си посмял да направиш и крачка! Стой и не мърдай, аз идвам-'

'Нее! Нее исскам дааа те вижждам!! Иидиоотт, мммраазяя тее.'

'Jungkook, ако ме обичаш не смей да правиш това!'

'Хаа хаа хаа' плачейки той каза, докато отново хълцаше от многото алкохол 'Даа тее обичам? Тии ссе подиграа с ччувстваата ми!' 

'Jungkook, моля те. Не го прави аз-'

'Тии! Ссамо тии сии важжен. Мммнениеето на дрругитте нее те иинтерресува!'

'Т-Таае.. Ааз поссветиих 5 ггоодини чаккайкии те,ззащото ззнаех чеее ти щее сее въррнеш поннеже мее обичаашш..АА ти?? Ззахвъррли ме кааато мръссно кооте, ккакто мммен ттака и чуувссттвата ми.Тоова лии заслужавам?!'

Докато Jungkook ми говореше по телефона, аз почти бях до дома му. Зарадвах се, че видях кода на врата му и успях да я отворя.

'Гггооворииии!!!! Ззащоо гооо нааправи!!?!?'

'Jungkook, аз никога не съм искал да те нараня. Каквото и да правя е за твоето добро-'

'Кккаквоо добро!? Тии  мее наараани, Таее. Ссеегаа ще уммра ии неека даа се чувсттваш вииновен за тоова.'

Вече можех да чуя, как Jungkook говори. . Стигнах до балкона и извиках 'Jungkook!' карайки го да се обърне.  Той беше опасно близо до парапета и наистина можеше да падне. Къщата му е три етажна, а отвън има мраморен под, който е много опасен.

Гледната точка на Jungkook

'Jungkook!' провикна се Тае, който имаше сълзи по очите му. Нима той плаче за мен?

Приближих се до него и погалих красивото му лице докато същевременно го попитах 'Зззащо плаачеш, Таее?' 

Тае дръпна ръката ми и ме прегърна силно. Бързо се отдръпнах от него, понеже знаех че на него не му пука за мен. Ако му пукаше нямаше да скъса с мен.

'Jungkook..' той промълви, но аз го блъснах на пода и се отправих към балкона.

Стъпих отгоре, когато Тае отново извика 'Не го прави!!' 

Зрението ми се замъгли от алкохола и всичко потъна в мрак...
 

Гледната точка на Taehyung

'Jungkook!!!! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!

РЕДАКТИРАНА.