Глава Тридесет и Три~~~ Затишие пред буря

ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР

Гледната точка на Taehyung

'Ало?' попитах учудено

'Как си Тае? Разбрах, че си бил в катастрофа.'

'Да преди около 5 години, благодаря че се сети за мен hyung.' отвърнах съркастично.

'Извинявай, но имах работа.'

'Baekhyun, не знам каква е била тази "работа" която е по-важна от живота на брат ти.'

Дочух как той въздъхна като изкърца със зъби казвайки 'Скоро ще разбереш.'

'Какво?'

'Днес се прибирам с татко, ще говорим за нещо.'

Сърцето ми се скова от болка спомняйки си за миналото и как баща ми от тогава нито веднъж не ми се обади или писа. Сякъш не се интересуваше от мен.

'А мама?'

'Ох..' каза той с тъжен глас

'Какво и се е случило?

'...'

'Baekhyun, зададох ти въпрос!' извиках, стряскайки Jungkook който спеше в спалнята докато аз бях отвън. Изглежда не успях да се овладея и той ме е чул.

'Тае? Всичко наред ли е?' попита ме Kookie сънен.

'Baekhyun, кога се връщате?' попитах студено игнорирвайки въпроса на Kookie.

'Ще сме в Сеул, след 1 час.  Ти вкъщи, ли си?'

'Не, не съм.'

'Тогава се прибери за да посрещнеш баща ни.'

'Добре.' казах затваряйки.

'Тае?' Jungkook ме прегърна из отзад карайки ме да се обърна към него.

'Хм?'

'Какво ти е?'

'Нищо. Семейни глупости.'

'Ах, убиди ме. Аз не съм ли част от семейството ти?'

Засмях се леко като го целунах по бузата.

'Разбира се, че си. Ще трябва да се прибирам така че, ще ти се обадя после.'

'Добре.'

Тъкмо когато се приготвих и щях да тръгвам Jungkook ме спря като каза 'Чакай, забравих да ти дам нещо!'

'Какво?' попитах учудено.

Jungkook отиде до хола и след няколко секунди се върна с огромна подаръчна кутия.

'Какво е това?' попитах усмихвайки се.

'Подаракът ти за рожденния ден. Щях да ти го дам още снощи но-'

Бързо го прекъснах като го целунах по носа, карайки го да се изчерви

'Може ли да го отворя ощя сега?' попитах развълнувано, а Jungkook поклати глава в знак на удобрение.

Отворих подаръка и там имаше цели три неща:

Първото което видях, беше огромно мече което беше толкова сладко.

'За да го гушкаш когато ти домъчнее за мен.' каза ми той, а аз се нацупих.

'Нима ти ще ми позволиш да ми домъчнее за теб?' и двамата се засмяхме докато аз отварях втората кутийка която беше скрита в огромния подарък.

'Gucci, обувки?'  попитах изненадан.

'Знам колко много обичаш тази марка.'

'Не е ли много скъпа?'

'За теб нищо не е достатъчно скъпо, Тае.' отвърна ми Jungkook като ме целуна по бузата и ми прошепна 'Виж и последния подарък.'

Това беше най-красивата гривна която съм виждал. 'Толкова е изящна' казах докато Jungkook ми отвърна с 'Като теб.' карайки ме да се изчервя като домат.

'Благодаря ти много за подаръците, Jungkook. Ти направи рожденния ми ден незабравим. Не знам по какъв начи да ти се отблагодаря за това-'

'Какво ще кажеш довечера да дойдеш отново при мен. Иска ми се да погледаме порно заедно.'

'Какво?'  ударих го по рамото, като той се засмя на реакцията ми.

'Каза ми че си гледал,  нали?'

'Е, да но сам.'

'Искам да гледаме заедно. Какво ще кажеш?

'До довечера.' отвърнах и го целунах бъзо по бузата, като той успя да ме удари по дупето.

'Хей!' 

'Ах, нямам търпение до довечера.'

'Чао!' казах бързайки към изхода.

В дома на Тае~~

30 минути по-късно

Всички сме седнали около масата, но никой не смее да обели и дума. Не мога да погледна баща си в очите и усещах как тежката атмосфера ме задушаваше.

'Taehyung, минаха много години.' татко започна като след няколко секунди мълчание аз отговорих 'Да, така е.' без да го поглеждам.

'Къде е мама?' попитах директно, карайки и леката усмивка на лицето на брат ми да изчезне.

'Майка ни, вече я няма.'

'Моля? Какво значи това? Къде е отишла?'

'Тае, сине..'

'Спри! не ме наричай "сине", ти загуби това право преди много години.' казах ставайки от стола си.

'Тае! Къде ти е възпитанието? Така ли се говори на баща ни?'

'Млъкни,Baekhyun! Не говори сякъш ти си по-невинен от него. Майка ми я няма и вината е изцяло ваша!'

'Аз се опитах да я спася-' 

'Защо си се "опитал"? Трябваше да я спасиш!' казах на баща ми, като сълзи започнаха да пълнят очите ми.

'Тае! Когато не знаеш какво става, е по-добре да замълчиш.'

'Така е синко, все пак ти ще наследиш семейния бизнес.'

'Какво?' попитах отдръпвайки се бавно от тях.

'Време ти е да наследиш гангстерския ни бизнес, Тае.'

РЕДАКТИРАНА.