Няколко седмици по-къснo

Гледната точка на Taehyung

'Офф какво ще правя, Кай? Сватбата е след два дни, а ние още нищо не сме свършили!'

'Успокой се, де! Аз съм измислил всичко, след малко ще отидем да ти харесаме булчинска рокля.'

'Р-рокля, ли?' притеснявах се, само при мислълта че толкова много хора ще са на сватбана ни с Jungkook, че не мога да си се представя с рокля. Все някой ще се намери да ми се подиграва.

'Да рокля. Не искаш ли да носиш рокля?'

'Ами..'

'На Jungkook много ще му хареса да те види с рокля.'

'Знам, но-'

'Никакво но! Ще те нагласим като принцеса, ти само се остави в моите ръце.'

'Не мога, Кай.'

Кай се обърна към мен, като остави списанието което допредималко разглеждаше.

'Ким, какъв е проблемът?'

'Аз не съм сигурен..'

'Ако не се чувстваш добре с рокля мога да говоря с Jungkook и ще видим какво ще направим.'

'Просто се страхувам.' казах прехапвайки устни.

Тези неща с role play лично на мен не са ми по вкуса и никога не съм ги пробвал. Притеснявам се, защото това е нещо ново за мен и като си помисля , че ще застана сред толкова хора просто се ужасявам.

'Разбирам те, щом не искаш рокля - няма рокля. Става ли?' потупа ме той по рамото.

'Става.'  усмихнах се леко.

'Хайде да вървим на шопинг, че ще ми мрънкаш отново!'

'Добре, хайде.' засмях се. 

СЛЕД ПАЗАРУВАНЕТО

Изтощени, изнервенин и  с триста зора успяхме да намерим перфектният косюм.

'Наистина си струваше четири часовото обикаляне. Супер си,Тае.'

'Благодаря.'

Оглеждах се за последен път преди да со съблека за големия ден,когато усетих вибринането на телефона си. 

Извадих го и кой може да ми звъни? Kookie разбира се.

'Ало?'

'Какво правиш?' попита ме той интусиазирано.

'Хмммм тайна майна.' засмях се.

'Ау как трябва да те накажа за тези ложи думи, ти току що ме напсува.'

'Кой? Аз ли?' попитах учудено, като след буквално три секунди и двамата избухнахме в смях.

'Как мина пазаруването с Кай, успя ли да си харесаш рокля?'

Замълчах за няколко секунди, не знаех как да отговоря.

'Тае? Чуваш ли ме?'

'А Д-да. Добре мина.'

'Taehyung, всичко наред ли е?' попита той притеснено

'А-ами аз Kookie не знам как да го кажа..'

'Какво има? Да не би да си размислил за сватбата?'

'Какво? НЕ!' Никога!' изписках, докато смехът му се чуваше от другата линия.

'Ох, отдъхнах си.
Тогава какво има Тае?'

'Jungkook не мога..'

'Какво не  можеш?'

'Да облека рокля.'

Няколко секундно мълчание последва, което ме притесни.

'J-Jungkook?'

'Добре.'

'Какво добре?'

'Не носи рокля,щом не се чувстваш комфортно с нея.'

'Благодаря ти-'

'Не ми благодари. Не съм свършил - взамяна на това, всяка вечер ще обличаш това което аз ти избера.'

'Какво?!'

'Чу ме правилно и без това ще те наказвам, че напоследък си непослушен. Ще си още по секси със някоя копринена нощница.'

Въздъхнан тежко и затваряйки очи казах 'Добре.'

'Хайде ще те оставям да се гласиш, обичам те бебе.'

'Да, да и аз хайде-'

Тъкмо когато щях да затворя Jungkook извика 'Taehyung да не си посмял да затвориш преди да ми кажеш,че и ти ми обичаш.'

'Офф обичам те, чао.' и затворих без да дочакам отговор този път.

Бях се изчервил целия от приказките на Jungkook.Как може да говори за тези неща толкова лесно? 

'Всичко наред ли е?' попита ме Кай. 

'Мисля, че да.'

ГОЛЕМИЯТ ДЕН

Пристъпвах бавно към сградата. Със всяка своя крачка сърцебиенето ми се успоряваше и капачките на краката ми омекнаха.Засмях се леко, спомняйки си първият път когато вървях към това място, притеснение - същото. Този път обаче няма да се явявам на интервю за работа.

Сякаш всичко мина толкова бързо, все още не мога да повярвам че се омъжвам за шефа си.. Моят не по-малко перверзен от мен шеф. *Усмихнах се*

Вратите на фирмата на Jungkoook се отвориха като пред мен имаше красив червен килим.

Видях брат си Baekhyun който ми махаше отсрещната страна на улицата  и татко, който беше с него. 

Не знаех, че те наистина ще дойдат.

'Татко!'  прошепнах прегръщайки го и няколко сълзи се стекоха по лицето ми.

'Не плачи сине, никога не бихме те изоставили с брат ти. Това е най-важният ден в живота ти, задължително няма да се оттървеш от нас.'

Отдръпнах се от прегръдката и се  обърнах към двамата казвайки 'Благодаря ви.'

Baekhyun мина пред нас и влезе, докато татко остана с мен казвайки 'Знаеш как става,нали?' и ми подаде ръка.

Поех си дълбоко дъх за да се опитам да не се притеснявам толкова много и заедно с баща ми се хванахме подръка.

Влязохме в ограмната снимачна площадка която беше превърната в огромна сватбена зала.

Всичко беше изключително красиво особено човекът който стоеше на края на залата, точно пред олтара.

След като татко ме остави пред Jungkook той само ми прошепма 'Успех!' и се отдръпна.

Усмихвах се може би като идиот, но бях изключително щастлив че този ден наистина дойде.

'Прекрасен си.' Jungkook ми каза тихо, карайки ме да се изчервя.

'И ти си много хубав.' казах тихо.

Kookie ми отвърна с една красива усмивка.

'Така-'

Свещенникът привлече вниманието ни.

'Днес сме се събрали да бракосъчетаем тази така прекрасна двойка.'

Всички в залата ръкопляскаха - Кай, татко, Baehyun, Хосък, Шуга, РМ, Джин и всички остнали.

'Ти, Jeon Jungkook приемаш ли Kim Taehyung  за твоя законна съпруга да го  обичаш в добро и в зло, в богатство и в бедност, в радост и мъка, докато смъртта ви раздели?'

'Да.' каза той без да се замисля карайки ме да се усмихна широко.

Jungkook извади от джоба си една малка кутийка от която извади нежен пръстен който постави на ръката ми.

*Всички ръкопляскат*

'Ти, Kim Taehyung приемаш ли Jeon Jungkook за твой законен съпруг да го обичаш в добро и в зло, в богатство и в бедност, в радост и мъка, докато смъртта ви раздели?'

'Да.' отвърнах , като всички ръкопляскаха отново.

Кай ми подаде пръстенът който бяхме купили преди два дни и аз го поставих на Jungkook.

'Тогава с правомощията дадени ми по закон, ви обявявам за съпруг и съпруга.' каза свещенникът като се обърна към Jungkook и продължи 'Може да целунете булката.'

Jungkook ме придърпа към себе си и ние сляхме усните си в нежна целувка.

След като се отделихме Jungkook ме хвана за ръката и ми каза 'Обичам те.'

'И аз те обичам.' отвърнах докато другите отново ръкопляскаха.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Автор: Искаше ми се да напиша всичко което искам в една глава, но ще стане плекалено дълга за това ще я разделя на две. Надявам се да съм се справила с сватбената част, защото скоро идва време за първата брачна нощ а това определено си е предизвикатество. Очаквайте следващата част събсем скоро! 

РЕДАКТИРАНА.