20 хиляди.. Определено очите ми не са наред, защото ми се струва че халюцинирам или сънувам.

Не знам дали можете да разберете щастието и вълнението което изпитвам в този момент.

Имам чувството, че вчера беше когато подскачах от щастие че са 200 четения. А сега какво? Вече за с една нула повече. Не може да бъде повтарях си наум преди да се осъзная и да напиша тази глава.

Преди да се разливам със малко от сюжетът на следващата част от историята и огромното количество благодарност която изпитвам искам само да кажа няколко неща.

1. Мерси на скапания Wattpad който реши за кратко да изтрие историята ми и да ме накара да премина през такива емоции... Мисля, че схващате какви.

2. Много ми беше приятно да напиша тази история, защото можех да разгърна собственото си мислене и въображение.

3. Винаги се опитвам да съм оригинална, защото знам че на много от вас едва ли ви е приятно да четете различни истории които много си приличат по сюжет, действия и дори говорене на героите.

4. За мен беше важно всяко едно качество и емоция в тази история да бъде усетено. Защото по този начин аз ще мога да бъда спокойна, че съм предала някакво послание на вас. Дори и да нещо незначително аз ще съм щастлива.

5. С тази история както вече знаете нямах големи надежди за "пробив" понеже като цяло сюжетът е глупав и прилича на индийски сериял.

6. Много ще съм ви благодарна, ако обещаете да следите и втората част на книгата. В противен случай ще я изтрия и няма да пиша никакво продължение.

7. За да мога да поддържам интересът ви искам да споделя малко за това какво може да очаквате в следващата история:
Джеон Джебум е 22 годишно момче, което е отраснало при своят чичо (така го нарича) Хосък.
Джебум не понася своите родители и постоянно ги обвинява. Защо бихте попитали? Той е хомофоб.
От 3 години Джебум работи като мениджър на стриптийз бар. Много му харесва да си играе със стриптизьорките, но още повече му харесва да разбива сърцата им след като те се влюбят в него.
Ежедневието му е еднообразно - пуши, пие, чука се и пак повтаря.
Човек може да си помисли, че е развалина, но той много добре умее да прикрива своето наранено сърце.
Защо толкова мрази Техьонг и Джънкук? В училище редовно са му се подигравали, обиждали и дори са го удряли . Той е бил посмешището на цялото училище.
Джебум поражда огромна омраза към своите родители и постоянно се е карал с тях, докато не ги е напуснал.
По какъв начин или по-точно кой може да промени Джебум? Кой ще успее да изтръгне неговата омраза от сърцето му? Дали този човек може да бъде новото попълнение в бара. Едно момиче с псевдонима Джени, ще преобърне животът на момчето. Но по-страшното ще настъпи когато той разбере тайната ѝ. Джени всъщност е мъж.

И така надявам се да ви е харесал и заинтригувал сюжета на историята. Ако е да, тогава моля коментирайте за да ми дадете подкрепа!

THANK YOU FOR 20K READINGS
I LOVE YOU ALL AND I WANT YOU TO STAY HEALTHY, DO YOUR HOMEWORKS (WHEN SCHOOL STARTS) AND HAVE A WONDERFUL DAY!! 😍❤️❤️

РЕДАКТИРАНА.