Глава Четирисет и Трета~~ "Щом така искаш, сбогом Kim Taehyung." - Парк Джимин

Гледната точка на Jungkook

Ту отварях очи, ту ги затварях. Можех да усетя как цялото ми тяло беше насинено и след като няколко минути отнимаха аз успях да си спомня какво се случва

РЕТРОСПЕКЦИЯ

'Какво изкаш от мен?' попитах,докато гледах как капчици кръв от лицето ми са се образували в локва.

'Знаеш ли Jungkook, щастлив съм че г-н Ким нареди точно на мен да те убия.'

'И какво ще спечелиш с това?

В отговор на въпроса си получих едно истерично хилене, което дразнеше слуха ми.

'Какво ще получа ли? Ами като за начало една добра сума пари, с която ще си осигуря добър живот. След това, ще получа и това което толкова много искам - а именно Тае. Да, той ще страда по теб, но щом съм го чакал до сега ще го почакам още малко. И когато той най-после те забрави, аз ще съм единствения който ще обича.'

Засмях се от глупавият план на Джимин, като му рекох 'Мечтай си. Тае, никога няма да иска да бъде с човек като теб. Щом не те е забелязал толкова години, значи и сега няма да погледне на теб за повече от приятел.'

Ядосан от отговова ми Джимин ме ритна с огромна силна в слабините, като ме накара да се превивам от болка на пода.

'Не бъди толкова сигурен, Jungkook. Защото мога да направя неща ... За които ще съжеляваш, че си ме предизвикал да направя.'

'Като какви например?' отвърнах без да се замислям.

'Ще изнасиля Kim Taehyung, пред очите ти.'

Страх и ужах сковаха сърцето ми и сякъш дъхът ми спря. Не знаех какво да отговоря, но понеже нещо в мен ме подтикна аз казах 'Не би го направил.'

Джимин се наведе до пода, където лежах и ми прошепна в ухото 'Искаш ли да видим?' карайки ме да настръхна от ужас.

'Не го болижавай! Кретен такъв, ако докоснеш дори един негов косъм аз-'

Бях прекъснат от зловещото хилене на Джимин, за пореден път като той ме удари силно по рамото и отвърна 'Какво? Ще направиш какво??'

'Ще те убия, кучи сине!'

'Ха-Ха-Ха!! Не ме разсмивай, Jungkook. Не мисля, че си в състояние да поставяш каквито и да е условия. Каму ли пък и да ме заплашваш, първо спаси себе си. После мисли за Тае. А и да ти кажа честно, Тае няма да има нужда от помоща ти. Той има мен.'

Джимин за поредн път ме ритна в стомаха, карайки ме да изплюя още по-голямо количество кръв.

'Но понеже си едно нетърпеливо копеле, мисля да ти дам един урок. Урок който няма да забравиш.'

'Какво искаш да кажеш?' попитах объркан, докато се гърчех от болка.

'Jeon Jungkook. Утре точно  в 19:30 двама мой човека, ще ти донесат един лаптоп на който ще те оставя да погледаш и да се насладиш на филма.' каза той, намигвайки ми и излизайки от помещението.

КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯТА

Огледах се и видях лаптоп осавен в близост до мен, със слушалки. Голям идиот  е този Джимин, не знае ли че съм завързан?

До няколко секунди след това аз осъзнах, че вече не съм завързан. Придърпах устройството към мен и си сложих слушалките.

Не мога да повярвам на очите си!

На лаптопа беше Джимин, който е с Тае. Изглежда Джимин е свързал някаква камера в стаята му, карайки ме да видя какво ще прави с него.

Тае лежеше на леглото му.Гол. Опитвайки да се съпротивлява, но без успех. Джимин започна да го целува, карайки ме да побеснея и да изкрещя 'Кучи син!Остави го на мира!'

Никой не ме чуваше, аз стоях на пода гледайки как Джимин го целуваше и как Тае плачеше от случващото се.

Не мога да стоя и да го гледам по този начин, трябва да направя нещо.

Махнах слушалките от ушите си и дочух виковете да Тае, който молеше Джимин да го остави.

Тогава ми присветна, че те са тук.

Със колкото имах сила се изправих и огледах около себе си.

Прозорчето  към спасението ми беше все още отворено, затова побързах доколкото мога към него.

Успях да се измъкна и се оказах в задния двор на домът на Джимин. Навсякъде имаше някакви мутри които изглежда, че охраняваха мястото.

Не бях в състояние да се бия, понеже съм изгубил много кръв.  Но нямам време, трябва да спася Тае преди да е прекалено късно.

С внимателни  стъпки аз успях да се промъкна без да ме забележат. Тръгнах да бягам със всички сили, за да мога да стигна до Тае.

Водех се по звуците и виковете, докато най-после стигнах до стаята на Джимин.Разбих я с един ритник карайки Джимин да се обърне точно преди да налапа пениса на Тае.

Разярен аз го ударих със всичка сила, повалявайки го на пода.

'Taehyung! Taehyung, добре ли си?' очите на любимият ми бяха затворени, от което сърцето ми се скова от страх.

Тъкмо когато щях да се отдръпна от Тае, за да пребия Джимин Taehyung ме спря като прошепна тихо 'J-Jungkook... спаси ме.' докато сълза потече по красивото му лице.

'Как посмя да го докоснеш?' попитах докато се опитвах да се успокоя, защото кълна се ще го убия.

Гледната точка на Taehyung

Бавно успях да си отворя очите.Изглежда ефекта от лекатстово/накркотика който Джимин ми даде бавно започна да отминава.

Успях да видя Jungkook, който не беше в най-доброто си състояние. Целият беше в синини и кървеше от няколко места.

Той гледаше Джимин с омраза и хъс за убийство. Опитах да стана, тъй като трябва да го спра преди Jungkook да направи някоя глупост, за която ще съжелява.

Повдигнах се и извиках 'Jungkook!' получавайки вниманието му.

'Т-Тае!' върна се той при мен и ме прегърна, но за жалост Джимин развали хубавия момент като извика 'Колко трогателно.'

'Джимин, спри. Каквото и да правиш, просто спри. Ние ще ти простим, ти си наш приятел и не искаме да те нараним.' казах с треперещ глас докато Джимин ме гледаше кръвожадно.

'Не, Тае. Аз не искам да сме само приятели.' отвърна той, докато Jungkook го изгледа с разярен поглед.

'Джимин.. аз обичам Jungkook.'

'Защо, Тае? Защо него, а не МЕН?' попита ме Джимин, докато сълзи се стичаха по лицето му.

Той изпитваше болка и то заради мен.

'Съжелявам.' продумах докато Jungkook прикриваше тялото ми с дрехите си.

'Не трябва да му се извиняваш, Тае. Той за малко щеше..'  Jungkook млъкна осъзнавайки, че думите му можеха да ме наранят.

'Достатъчно. Аз избрах този път и не желая да се отклонявам от него.' каза Джимин, изваждайки пистолет.

'Днес.. Kim Taehyung ще стане мой. На всяка цена.'  продължи Джимин, насочвайки пистолета си към Jungkook.

'Не!' извиках заставайки пред Jungkook.

'Ако токова държиш да убиеш някого Джимин. Тогава убий мен.'

'Не, Taehyung! Полудя ли? Какво правиш?' Jungkook ме дърпаше от себе си, но аз бях непоклътим и не се отдръпнах.

'Щом така искаш.. Така да бъде. Сбогом Kim Taehyung.'

*ИЗСТРЕЛ*

РЕДАКТИРАНА.