Глава Деветнайста~~~ Отново се срещаме

Гледната точка на Jungkook

Ало?' обадих се.

'Jungkook! Слава Богу, че ми се обади. Имам чудесни новини!'

'Какви?'

'Taehyung се събуди! Той се събуди от комата.'

'К--какво? Taehyung е жив!?'

'Да! Той е добре.'

'В коя болница е?'

'Seoul Hospital'

'Идвам веднага!' казах и си взех нещата, без дори да обръщам внимание  на Лиса и фактът, че тя ме беше излъгала.

'Jungkook, мога да обясня-'

'С теб ще се разправям по-късно. Излизам.'

В болницата

Гледната точка на Taehyung

Минаха няколко часа от както отворих очи на място което не ни спомням да съм бил.В болница. Отворих очи и видях приятеля си Jimin, с който не се бяхме виждали с години. Зарадвах се, че той ме е посещавал докато съм бил тук (в болницата).

'Г-н Kim? Как се чувствате?' попита ме доктора.

'Добре съм.'

'Боли ли ви някъде?'

'Главата.'

'Знаете ли коя дата сме?'

'Не.'

'А коя година?'

'2007?'

Jimin и доктора се спогледнаха странно, а после доктора ме попита 'Помните ли причината поради която сте тук?'

'Не? Какво ми се е случило?'

Изведнъж някой нахлу в стаята. Стреснах се.

Когато се загледах видях  някакво много красиво момче, което изглеждаше сякъш е бягал до тук.

'Как е той?' попита момчето.

Гледната точка на Jungkook

'Как е той?' попитах, докато си поемах дъх.

Погледах към Тае и се усмихнах когато го видях, че е добре. Приближих се до него и го прегърнах силно. Но той ме отблъсна и ме погледна объркан?

'Кой сте вие?' попита Тае.

'Какво?' отдръпнах се.

'Изглежда, че Г-н Kim има загуба на паметта.'

'Какво? Не.. не е възможно.Taehyung няма как да е ме забравил.' хванах му ръката, докато сълзи започнаха да текът по лицето ми. Не знам да се радвам ли, да страдам ли?

Тае избърса сълзите ми и попита 'Ти мой приятел ли си? От къде се познаваме?'

'Г-н Kim, кого в тази стая познавате? Или си спомняте нещо за него?' попита доктора.

'Познавам Jimin, той е мой приятел но не сме се виждали от много отдавна.'

'Ами другия младеж?'

Погледнах Тае с надежда, че може би случайно ще си спомни за мен.

'За първи път виждам този господин.' 

'Как така за първи път ме виждаш, не е вярно. Моля те, опитай се да си спомниш за мен.'

'Може би-'

'Jungkook, как е жена ти?' попита ме Jimin прекъсвайки Тае.

'Не го прекъсвай, той искаше да каже нещо.'

'Вие сте женен? Изглеждате много млад за това.' усмихна се той, потупвайки ме по рамото.

'Господа, времето за всиждане приключи. Утре можете да го посетите пак.Сега Г-н Kim, нека да ви направя няколко изследвания.'

'Добре.' отвърна Тае, без дори да ме поглежда.

Нима той наистина не си ме спомя? Не знае кой съм. Не знае нищо за това което приживяхме заедно? Не мога да повярвам, че след 5 години за първи път го виждам а той дори не ме разпознава.

'Довиждане, Тае.' каза Jimin прегръщайки го

'Имам да наваксваме,Jimin. Утре ела пак и ми разкажи как си, как е живота ти.'

'Задължително.' усмихна се Jimin и излезе от стаята.

Аз се приближих до Тае и исках да го прегърна, когато той си подаде ръката към мен. Ръкостискахме се, сякъш за първи път  се запознаваме.

'Въпреки че, не си спомням кой си ти, ела пак и ми разкажи всичко. Така може и да си спомня, но за сега довиждане приятельо.'

'Преди да тръгна, да ти кажа ли как се казвам поне?'

'О, да ще ми е от полза.' усмихна се Тае.

'Jeon Jungkook.'

'Kim Taehyung, приятно ми е.' здрависахме се още веднъж.

'На мен още повече.' казах и му намигнах на излизане от стаята.

РЕДАКТИРАНА.