Глава Двадесет и Първа~~~ Сънят

Гледната точка на Тае

'Всичко върви по план.'

'Така и трябва.' казах усмихвайки се в огледалото на банята (в болничната стая).

'Искам да я държих изкъсо, нека да си плати за всичко което е сторила.Искам да е бавно и мъчително,разбра ли?'

'Да,Taehyung.'

'И не забравяй за оговорката ни,Кай. Ти ще заминеш на дълеч с Лиса и никога повече няма да се връщате. Само така ще мога да ти простя за това което ми беше сторил.'

'Рабрано.Но имам един въпрос, защо не каза на Jungkook всичко което знаеш за Лиса? Защо се престори, че не го помниш?'

'Защото искам той самият да разбере,за какъв човек се е оженил.'

'Ами ако въпреки това той остане с нея?'

'Тогава няма никога повече да го видя.Ще замина и няма да го потърся повече.'

'А ако Лиса не пожелае да изпълни плана ни?'

'Тогава аз лично ще я поставя на мястото ѝ.'

'Как?'

'Като покажа истниското и лице пред него .'

'Тае.'

'Тае..'

'Тае!

Извендъж отворих очи и видях стария си познат Jimin. Оказа се, че всичко е било само сън. Бях облян в студена пот, всичко изглеждаше толкова реално. Гласовете които чувах и лицата които не успях да видя съвсем. Докато се опитам да запомня имената които чух в съня си, Jimin ме повика отново 'Как си?'

'Добре.'

'Сигорен ли си? Изглежда сякъш си имал кошмар.'

'И аз така си мисля.'  въздънах.

Jimin ме потупа по рамото и ми се усмихна 'Каквото и да е било, не се притеснявай няма да се случи.'

'Надявам се.' казах усмихвайки се.

'Тае искам да ти задам няколко въпроса. Нали нямаш нищо против?'

'Да разбира се.'

'На колко си години (сега/в момента)?'

'20.'

'Хаха, леле колко си млад.'

'Мхмм, така си е.' намигнах му.

'Но не си толкова млад всъщност.'

'Какво?'

'Ами.. ти катастрофира на 22 а минаха 5 години вече.. Следователно-'

'Аз съм на 27!?'

'Да.'

'Но как съм катастрофирал? Не разбирам, не си спомням.'

'Аз мога да ти кажа какво се случи..' отвърна някакчъв непознат за мен глас.

Обърнах се в посока на този глас и забелязах някакво момиче което държеше букет с цветя, усмихвайки ми се.

Гледната точка на Лиса

Предната нощ когато Jungkook спеше аз скришно взех телефона му и видях съобщение от Taehyung. "Приятно ми беше да се запознаем днес, приятеьо." Веднага осъзнах, че той има загуба на паметта и се успокоих, че планат ми не се е развалил. Решех да се уверя дали наистина Taehyung не помни нищо и го посещавам в болницата (взех новия адреса от Jimin).

При влизането ми в болничната стая дочух Taehyung който питаше Jimin как е катострофирал. "Това е моят шанс." помислих си.

  'Аз мога да ти кажа какво се случи..'  казах, усмихвайки се и оставяйки цветята, които бях купила предварително.

Седнах в близост до него, а той се отдръпна от страх (предполагам).

'Казвам се Лиса, Taehyung.' подадох си ръката за здрависване с него.

Той хвана ръката ми и се здрависахме, като той ми се усмихваше през цялото време.

  'Jimin, защо не отидеш да си вземеш едно кафе.'

'Добре, Лиса ти ще си при него нали?'

'Да не се притеснявай.'

След като глупавият Jimin излезе от стаята аз отново се усмихнах фалшиво на идиота който щеше да провали всичко и му казах 'Аз бях в колата ти, когато катастрофира. Бяхме заедно в този инцидент.'

'О боже! Добре ли сте?' попита ме той притеснен,оглеждайки ме.

'Моля те говори ми на 'ти', и да добре съм.' казах с тъжен глас.

'Но-..' разплаках се.

'Какво има Лиса?' 

'Детето ми, то умря в онзи инцидент.'

Taehyung ме погледна шокиран и веднага започна да се извинява 'Толкова съжелявам за детето ти. Ако има нещо с което да ти помогна-'

'Благодаря ти Тае.' прегърнах го, въпреки че не исках.

' Tae познаваш ли човек на име Jungkook?

'И ти ли го познаваш?' попита ме той изнензадан.

'Да, но ТИ дали го познаваш те питам?' попитах със скиптично изражение.

'Да, вчера той дойда да се запознаем. Бил е мой приятел.'

'О Тае! Горкичкият ти!!' извиках и го прегърнах отново плачейки.

'Какво?'

'Jungkook не е твой приятел, напротив той е твой враг.'

'Какво говориш,Лиса? Той не изглежда като такъв човек.'

'Той може да не ти изглежда но е такъв! Заради него щяхме и двамата да умрем.'

'Моля!?'

'Да! Той скъса спирачките на колата ти, като мислеше че само ти си в нея. Но в този ден аз щях да раждам и затова ти предложи да ме закараш. Не успя да спреш колата и ние катастрофирахме.'

'Боже мой! Наистина ли?'

'Да.'

'Но тогава защо той дойде представяйки се за мой приятел?'

'Той се опитва да се сближи с теб за да те убие, Тае. Пази се от Jungkook, или ще умреш!!'

РЕДАКТИРАНА.