Кралство Оприн, столицата Норм.

-Атакуват ни. Зверовете ни атакуват.-извика стражът залоствайки вратата.-Бягайте, Ваше Величество. Трябва да оцелеете.

Но той не го чуваше, тълпата отвън беше по-шумна от него. Кралят се обърна и започна да търси възлюбената си съпруга, притеснен. Около него тичаха слуги, които се опитваха да намерят изход от замъка. Тъпани бучаха и тресяха земята, викове на агония смесени с победоносни ревове се чуваха отвън. Кралят пребледня и вече паникьосан се развика:

-Къде е Кралицата? Къде е жена ми?

Едно младо момиче носещо кърпи и вода се спря и отвърна на притеснения си господар:

-Ражда, господарю. Мъките й започнаха преди часове.

-Защо никой не ме извика?- изрева яростно кралят.- Води ме, момиче.

И те тръгнаха натам, изминаха няколко коридора и изкачиха много стълби преди да се озоват пред кралската спалня. Той влетя вътре и намери жена си, държейки бебето им. Той коленичи до леглото.

-Рийн, любов моя. Моето слънце, отбраната ни намалява, Рийн.- каза кралят с насълзени очи. Скъпа моя, къде е Нерин?

Кралицата погледна съпругът си и го целуна. Тя знаеше какво, щеше да се случи, знаеше съдбата им. Затова извика на една слугиня да доведе голямата им дъщеря. След това погледна невинното, крехко създание, лежащо на гърдите й. Дрен се приближи и целуна нежно челото на любимата си, после погледна новородената си дъщеря и се усмихна позволявайки на още сълзи да паднат по лицето му.

-Как ще я кръстим?- попита Рийн.- Аз мислех, за Ерелийн.

-Ерелийн Еривър.- каза той.- Харесва ми.

Само след секунди в стаята влетя една от слугините с Нерин на ръце, момичето спеше. Кралят се изправи и отиде при нея целувайки нежно челото й. След това каза да извикат Ролан и Конет, както и Ейрън. След не повече от минута те бяха в стаята при кралят и кралицата.

-Конет и Ролан, погрижете се Ерелийн-посочи новороденото бебе.-Да се измъкне жива и невредима на всяка цена. Ейрън, ти се погрижи за Нерин. Те трябва да оживеят на всяка цена, каквото и да става. Те са единствената надежда на това кралство.

В момента, в който той довърши нарежданията си, се чу оглушителен трясък и някой извика "Те навлизат в замъка. Те влязоха в замъка." Дрен потръпна и погледна тримата си най-верни слуги, не те не бяха негови слуги, те бяха негови приятели. Той затвори очи и им даде заповед да тръгват веднага, те го направиха, оставайки владетелите в спалнята. Рийн не можеше да стане от леглото, а Дрен нямаше да я остави сама. Никога.

-Скъпи, тръгни. Моля те, спаси поне себе си.-каза тя и го придърпа към себе си целувайки нежно челото й. Тя бе прелестна с дълга кестенява коса и сини очи.

-Няма да те оставя, любов моя. Помниш ли какво ти казах, само преди 4 години на сватбата ни. "Каквото й да стане, аз, Дрен Еривър, наследник на Кент Еривър, владетел на кралство Оприн, няма да оставя, възлюбената си Рийн Грийндол, каквото и да ни сполети." Няма да те оставя скъпа.

И двамата плачеха, когато в стаята влетя бесен и могъщ Мортон. Висок с черна коса и очи, той бе облян в кръв, държеше нащърбения си меч с лявата си ръка. От мечът се образува локва кръв на пода. Тъмните и безпощадни сенки на Мортон погълнаха всичко около него и той се усмихна зловещо на двамата влюбени. След това просто вдигна мечът си и ги посочи, пускайки сенките си на свобода, атакувайки Дрен и Рийн. Кралят и кралицата се хванаха за ръце, а последното нещо, което чуха преди сенките да ги погълнат и отнемът живота им, бе плач на малко дете.