Анна се събуди преди Мелан. Тя стоя и го гледа как спи спокойно известно време и после реши, че ще е по-добре да не е тук, когато се събуди. Тя се опита да се измъкне от хватката на му, но той само изръмжа и я придърпа по-близо до себе си.

 -Къде отиваш?-дрезгавият му глас стресна Анна.-В стаята си. Вече е сутрин трябва да се преоблеча и ......-Мелан я прекъсна като зарови глава във свивката на врата й. 

-Остани още малко.-прошепна той, докато целуваше нежно врата й.Анна кимна, а Мелан се усмихна.Анна мразеше колко слаба бе пред чара на Мелан. Как само за секунда той може да я накара да прави каквото той поиска.

 -Какви са плановете за днес?- попита Анна.

-Като начало ще закусим. После аз имам малко работа в близкото градче и като се върна ще трябва всички заедно да обмислим случилото се с Елат и Крен.

-Ще дойда с теб.-отвърна Анна.

-Не. Може да се окаже опасно.

-Ще дойда с теб.

-Голям си инат. Казвам ти, че няма да дойдеш с мен ти пак настояваш. Няма да стане Анна.

Анна се намръщи и започна да мисли начин по който да го накара да се съгласи. Изведнъж реши да използва неговият метод да провери дали действа така както действа й на нея. Тя бързо се изтръгна от прегръдката и седна върху Мелан. Кракът й бяха от двете страни на кръста му. Той я изгледа със широко отворени очи и леко се бе изчервил.

-Какво правиш Анна?Тя само се усмихна и се наведе така, че бе близо до ухото му.

-Ще дойда с теб в града.-прошепна му тя.

След това направи последната атака и го захапа леко по врата. Мелан изръмжа, а Анна вече знаеше, че бе спечелила. Тя се отдръпна и го погледна, Мелан бе със затворени очи и стисната челюст. Когато отвори очи в тях все едно гореше пламък. Анна веднага съжали за постъпката си, но преди да може да направи каквото и да е Мелан вече бе сменил позициите им и сега се намираше отгоре й.

.-Двама могат да играят тази игра Анна. Не започвай нещо, което не можеш да довършиш.-с тези думи той захапа врата й.

 Анна усети леки издължените му зъби върху кожата си и без да се усети издаде стон. Мелан спря и я погледна, а Анна вече бе по червена от домат. Мелан се наведе и я целуна. Устните му бяха нежни, а целувката му страстна, тя се осъзна и отвърна на целувката му. Точно, когато Мелан задълбочи целувката на вратата се почука. Той се отдели от Анна и изръмжа.

-Ще продължим някой друг път.-каза той целувайки я бързо.После стана от леглото и отиде да отвори вратата. Там седеше Тарн, който. веднага забеляза Анна.

-Щях да ти кажа да слизаш за закуска, но не бързай.-каза Тарн и му намигна, после тръгна надолу до коридора. Мелан поклати глава и затвори врата, когато се обърна, Анна вече ве бе станала от леглото и се запъти към него. Тя мина покрай него и излезе през вратата.

-След 15 минути да си долу за закуската.- каза Мелан-После веднага тръгваме към града.

 -Наистина ли ще ме вземеш със себе си?-попита учудено Анна.Той просто кимна и Анна от вълнение го прегърна с всичка сила. След това се запъти към стаята си с огромна усмивка.След 15 минути Мелан вече седеше и чакаше Анна, за да слязат заедно за закуската. Когато Анна излезе от стаята си, Мелан я огледа добре. Синя туника и кафяв панталон, а ботушите бяха черни. Косата и бе вързана небрежно.

 -Какво си се втренчил в мен?-извади го от мислите му тя.

 -Нищо. Просто гледам.-отвърна с усмивка той. 

След закуската Мелан вече беше готов да тръгват.

 -Мелан!-повика го Арин.

 -Да?

 -Ще може ли да дойда с вас? Тук наистина няма какво да правя. Ще ми бъде много скучно.-обясняваше му се те като го бе хванала за едната ръка. 

На Анна и се по гади от гледката и извърна поглед.

 -Разбира се, че можеш да дойдеш. Може да ми потрябва помощта ти.

 Анна не можеше да повярва колко лесно се бе съгласил. Арин просто бе казала две думи с кучешкият се поглед и той се бе съгласил.

-Анна тръгваме.-извика я Мелан, докато Арин го дърпаше за ръката.Анна само изсумтя.

 -Аз реших да не идвам. По-добре да си остана тук и без това само щях да ти преча, сега си имаш помощница.-каза Анна и тръгна към тренировъчната зала.

 Мелан я гледаше, докато се качваше нагоре по стълбите. Той бе наистина изненадан от държанието на Анна. Тъкмо бе готов да тръгне след нея, когато Арин ми скочи на гърба.-Да тръгваме извика тя радостно нямаме време. После ще говориш с нея.Мелан кимна и каза на Арин да спре да се лигави, и че е време да тръгват. Тя слезе от гърба му и двамата тръгнаха към града. Когато Анна влезе в тренировъчната зала завари там Тарн.

 -Здравей отново, Анна.-поздрави я с усмивка той.

 -Здравей.-отвърна му неутрално Анна.

 -Наред ли е всичко? Как си? Нещо да не е станало. Тарн и Анна бяха много близки. 

 Анна обичаше да му споделя неща, както и той на нея. Двамата знаеха почти всичко един за друг и бяха като брат и сестра. Макар че много пъти са ги бъркали за двойка, заради държанието им. Но Анна знаеше коя е в сърцето на Тарн. Знаеше коя го бе пленила с красотата си, както и той знаеше кой бе пленил нея. Анна му разказа всичко за всичко, което бе станало преди закуска и защо се бе отказала да отиде до града.

 -Не му обръщай внимание. От километър си личи, че ума някакви чувства към теб, Анна. Държанието му е различно към другите по-студен е. Никога не би те целунал, ако не изпитваше нещо към теб.-успокой я Тарн.

 -Може би просто вече не изпитва любов, откакто Елаза го предаде. Може би просто си играе с чувствата ми.-отвърна Анна.-Ако питаш мен мисля, че между Арин и него има нещо повече. Преди да ме заловят и тикнат в затвора за 6 месеца, той едва ме поглеждаше. Не мога да го разбера.

-Не мисля, че има нещо между Арин и Мелан.-отвърна той, прегръщайки я и й предложи да започнат тренировката й, за да може да я разсее. 

-Да започнем с това да се научиш да се преобразяваш. И преди сме пробвали и знаем че не се получи. Вече съм ти казвал, че понеже си полуелф няма да можеш да се преобразиш в животно, а в елф.

 Анна кимна.

 -Знам. Само че ти сам знаеш, ме не ми се получава.

 -Просто затвори очи и усети магията, която носиш. Намери я и я пусни на свобода. Остави я да те залее.

 Анна затвори очи и започна да я търси. Влизаше все по-надълбоко и по-надълбоко в съзнанието си. Докато на края не стигна позната й врата. Анна винаги стигаше до тук и никога не можеше да я отвори. Тя усещаше, как магията я чака и я моли да я освободи. Анна се пресегна и хвана дръжката. Както винаги вратата бе заключена. За пореден път Анна щеше да се провали. Бе и писнало да и казват как все ще пречи, понеже в обикновената си форма е почти безполезна. Анна се ядоса, засили се и със всичка сила изрита вратата. Тя се строполи на земята с грохот и магията излетя от стаята с всичка сила и после заля Анна. Тя просто седеше и се остави на магията да я завладее напълно. Тарн я наблюдаваше през цялото време. Гледаше я, докато превръща. Тя стана по висока, сега Тарн бе само с половин глава по-висок от нея. Ушите и се изостриха, а кучешките и зъби се удължиха леко. Анна наистина бе успяла да освободи магията си. Тя отвори очи и се усмихна. Тарн и отвърна на усмивката. Тя се чувстваше като в безтегловност. Беше неописуемо чувство. Тя виждаше с пъти по добре и по надалече, обонянието също бе с пъти по-силно. Бе станала много по висока от преди и се чувстваше много по-лека.

 -Това е невероятно.-извика Анна от радост.-Все едно мога да видя, чуя и усетя всичко, което не съм можела преди.

-Не са това сега си много по-силна и много по-бърза от отпреди. Сега без проблем можеш да обиколиш цялото имение само минута и да видиш кой какво прави в града по надолу.-отбеляза Тарн. В този момент Ерен влезе в залата и се запъти към тях.

-Невероятно. Анна ти успя да я освободиш. Гордея се с теб.- каза Ерен и й се усмихна.

Тарн и Ерен се погледнаха, той и намигна, а тя завъртя очи и се изчерви леко. Анна се засмя на това колко сладко изглеждаха от страни. В момента тя бе толкова щастлива, ме най-накрая бе направила нещо както трябва, че бе напълно забравила за Мелан и Арин.

-Какво ще кажете да излезем на разходка из града. Анна ти още не си го разгледала нали?-предложи Ерен.

-Не все още не съм го разгледала. Ако Тарн е съгласен да дойде с нас ще бъде още по-добре.-отвърна Анна.

-Добре, добре. Ще дойда с вас, ако спрете да мрънкате.- каза Тарн правещ се на раздразнен.

Анна се усмихна и го удари закачливо по ръката,той се засмя и те тръгнаха към малкото градче Нагит. Анна бе много развълнувана, от цял час вече Ерен и Тарн я развеждаха из града. Той беше прекрасен имаше от малки скромни къщички до огромни изискани имения. Пътищата бяха големи, спокойно можеха да се разминат две даже три каляски. Анна се наслаждаваше на новите си способности да вижда по-надалече, същото така и на обонянието си. Тя можеше да надуши вкусотиите от сладкарниците от километри. Когато отключи магията си и разви обонянието си, тя веднага осети мирисът на мирисът на океани и морета, който идваше от Ерен, и мирисът на горският вятър, който лъхтеше от Тарн. Тя можеше да надуши силите им. Това наистина я бе смаяло първите няколко минути, докато не свикна. Докато вървяха надолу по улицата, която води към пазарът, те се натъкнаха на Мелан, Арин и друг елф, който Анна не бе срещала преди. Той бе висок и строен, с добре устроено тяло, кафяви очи и тъмно коса, а цветът на кожата ми не бе по светъл, от тези на очите.Анна си пое дълбоко въздух и веднага хвана силен мирис на тлеещ огън и на нещо диво и необуздано, който идваше от Мелан. 

-Кенстан, радвам се да те видя отново.-обади се Ерен.-Какво те води насам? 

Те започнаха да разговарят помежду си, а Анна се доближи до Тарн.

 -Кой, за бога, е този Кенстан? Познаваш ли го?-попита шепнешком Анна.

 -Виждал съм го 2 или 3 пъти по това е всичко. Знам, колкото и ти. 

-Името ти е Анна, нали. Приятно ми я да се запознаем? Мелан много ми е говорел за теб.-каза ведро елфът.

 -Значи не си чул добри неща за мене щом Мелан ти е говорел за мен.

 С тези думи Анна разсмя всички.

 -Нещо такова.- отвърна Кенстан и се засмя още по-силно. 

-Анна виждам, че най-накрая си успяла да овладееш преобразяването. Браво.-поздрави я Мелан.

 -Да, благодарение на новият ми учител.-каза студено Анна и се обърна към Тарн. 

Мелан кимна и стисна челюст. До преди 6 месеца главно той водеше обучението й и не бе успяла да го усвои, а Тарн я бе научил за един ден. Както се бе надявала Анна, той се почуства засегнат и пренебрегнат. "Не само ти можеш да се държиш гадно, Мелан. Щом си решил да играем мръсно и да се нараняваме взаимно добре." каза си Анна. Те дълго време седяха и се гледаха гневно, докато другите ги наблюдаваха в очакване всеки момент да се избият. Те буквално се биеха с очи в очакване другият да отмести пръв поглед. В продължение на пет минути, никой не го направи, накрая  Тарн и Ерен се намесиха и успяха да прекратят злобното им гледане, преди наистина да са се сбили.

 -Мисля, че е време да се връщаме в имението, за да може Кенстан спокойно да ни разкаже какво го е довели насам.-каза Ерен.

 Мелан пръв отдели поглед от Анна, която се усмихна самодоволно на победата си."Това момиче ме изкарва извън нерви." си каза Мелан и тръгна след Ерен и Арин към имението. По пътя към имението Анна бе измислила поне 100 начина да убия Мелан и донякъде се радваше, че връзката им като преди. "Без повече романси и глупости. Само да ме доближи и ще му сритам задника. Отново ще сме котка и куче, ти си досадното куче, което си играе с чувствата ми, а аз съм котката, която ще ти издере очите, ако пак опиташ нещо с мен.", но Анна знаеше, че в моментът може и да говори така, но ако Мелан я целунеше отново, тя най-вероятно щеше да му отвърне без да се замисля. През целият път нито Анна, нито Мелан проявиха желание да разговарят, с който и да било. След като стигнаха имението Анна се отправи към стаята си.