Мелан седеше загледан в нарга, докато не изчезна в облаците. След това се обърна към Тарн.

-Трябва да бъдем много внимателни. Щом са пуснали троловете, значи са знаели всичко от самото начало. Който и да не е предал, аз лично ще го накарам да съжали, че е бил роден.-каза Мелан с пламнали от ярост очи. 

 В този момент се чу силен, оглушителен вик на агония. Елфите веднага се запътиха на там като се стараеха да бъдат, колкото се може по-тихи и потайни. Пристъпваха на пръсти и всяка една крачка бе добре обмислена, дори и елф не би могъл да усети присъствието им. Когато се приближиха достатъчно до източникът на виковете, те се снижиха до клекнало положение в близките храсти и зачакаха. След миг от дясно измежду дърветата започна да се оформя фигура. Когато се приближи достатъчно близо до тях, те осъзнаха, че това не бе една фигура, това бяха Арин, която придържаше изпадналата в безсъзнание Ерен. Мелан хукна към тях.   

  -Какво стана? Ранена ли е? Кой ви нападна? Къде са останалите? Откъде знаеха къде сте?- Мелан залая Арин с въпроси.  

  -Не мисля, че има сериозни наранявания, един трол я удари по главата това е всичко. На въпросът кой ви нападна и откъде знаеха за плана, ще ти отговоря с две имена. Елат и Крен. Тези копелета бяха там преди нас и казаха, че вие вече сте тръгнали,  в следващият момент от гората започнаха да излизат орки и тролове и буквално ни разказаха играта. Тъкмо откъсвах главата на един трол, когато ги видях как спокойно си тръгват от битката. Опитах се да ги последвам, но орки препречиха пътя ми, а за бодигардове Елат и Крен си бяха осигурили няколко добре оборудвани тролове. Повечето от нас оцеляха и тръгнаха всеки по пътя си. Избихме всички орки без проблем, но троловете ни се опряха малко.-изстреля Арин, във всяка нейна дума се усещаше колко бе бясна, как ако ги срещне отново, няма да се замисли преди да им откъсне главите, но освен гняв се усещаше и болка.  

  -А ти как си?-попита я Мелан. 

 Тя веднага разбра какво имаше предвид той и просто кимна. Мелан знаеше за отношенията им с Елат, колкото и да се опитваха да се скрият, той знаеше. Можеше да си представи как се чувства тя в момента, отново сама и предадена. До болка му бе познато чувството, което тя изпитваше в момента. Болката да разбереш, че човекът, който си обичал просто си е играел с теб, с чувствата ти. Арин бе свела глава и дългата й черна коса скриваше по-голямата част от лицето й, но той все пак можеше да види достатъчно от него, можеше да види сълзите стичащи се по бузите й. Мелан даде знак на Тарн да заведе сестра му при нарга и да ги изчака там. След като Той тръгна и Мелан бе сигурен, че вече е далеч, той прегърна Арин. Прегърна я силна и започна да я успокоява. Тя уви ръце около кръста му и заплака спокойно, просто се отпусна и започна да излиза душата си притиснала се до мускулестите гърди на Мелан. Той нежно галеше косата й и не спираше да я успокоява.

  След около 10 минути Арин вече се бе успокоила, но все още не искаше да се отдели от Мелан. Той я караше да се чувства спокойна и защитена. Винаги се държеше мило с нея и бе винаги там, когато се нуждаеше от подкрепа. След минута те прекъснаха прегръдката си и тръгнаха обратно към Тарн.  

  -Естествно, че винаги ще ти помагам все пак се познаваме още от малки, приятели сме от дълго време.-отвърна Мелан и й се усмихна.

 -Да наистина сме приятели от много дълго време.-измърмори тя.   

  Арин винаги е чувствала нещо различно към Мелан, нещо повече от просто приятел. Дори и когато бе с Елат, тя не спираше да мисли, за това какво ли би било да е с Мелан. Арин винаги се е надявала и той да изпитва същото, но откакто Анна се появи, тя вече не му бе толкова голям приоритет. Той започна да се държи с Анна по същият начин, както се държи с нея. Арин никога не би си признала, че ревнува, но дълбоко в себе си знаеше, че е истина.  

  Когато стигнаха мястото с наргът, Тарн ги чакаше облегнат на едно дърво. Той изглеждаше леко напрегнат и раздразнен, бе скръсти ръце и стиснал леко челюстта си. Той и Мелан се погледнаха и Тарн просто поклати глава и отмести погледът си. Мелан повдигна вежди и игнорира държанието му. През това време, Арин вече се бе качила на нарга, а Мелан тръгна към Тарн.

 -Всичко наред ли е? Държанието ти е странно.-каза Мелан.  

  -При мен всичко е наред. Не аз се гушкам с най-добрата си приятелка в гората и й давам надежди, че може да има нещо повече между нас.- отвърна Тарн. 

 -Не знам за какво говориш, просто и помагах в труден момент.-каза през зъби Мелан. 

  -Не знам дали осъзнаваш, колко много нараняваш някой с това твоето утешаване. Изясни си с коя искаш да бъдеш, Мелан, защото по този начин ги нараняваш и двете.- с тези думи Тарн тръгна към нарга. 

 -За какво говориш, мамка му?-извика след него Мелан, но Тарн го игнорира и се качи на нарга.

  Той го последва замислен за това какво искаше да му каже с Тарн. Кой може да нарани със своето утешаване? Мелан просто не искаше да се вдълбява в мислене, затова прогони този въпрос от мислите си и даде знак на нарга да потегля. Летяха в продължение на 2 или 3 часа, докато стигнаха имението в планината Норгут. През целият път никой не пророни и дума,   само Ерен се опита да започне разговор след като се събуди, но като усети напрежението във въздухът се отказа. Когато кацнаха Мелан помогна на Ерен да слезе, а Тарн на Арин. След това наргите отлетяха, а елфите се запътиха към вратата на имението. Мелан отвори вратата и влезе пръв, след него влязоха и другите, който тръгнаха към стаите си. Имението беше огромно, почти като замък. Имаше много стаи и помещения, който се използваха от прислугата, а останалите стай бяха пригодени за посетители, тренировъчни зали, също така й стай за забавления, като например залата с музикалните инструменти например. На човек нямаше как да му стане скучно тук. Точно, когато всички тръгнаха да се настаняват по стайте си, от кухнята изскочи Анна, облечена само е една дълга нощница, гонена от две прислужници всяка с по две рокли в ръце.

  -Здравейте!-каза Анна и се затича нагоре по стълбите.-Чао. 

Всички я изгледаха странно, докато тя препускаше нагоре по стълбите. 

 -Моля ви, лейди Анна спрете се. Трябва да премерите роклите, за да видим, коя ще ви седи най-добре.

  -Казвам ва за милионен път, че няма да нося рокли. Искам една обикновена риза и панталон.-отвърна ядосано Анна застанала на последната стълба. 

  С тези думи тя разсмя всички освен, прислужниците, които просто поклатиха глава. Мелан се засмя и погледна Анна. Тя бе облечена с дълга бяла нощница, а кафявата й коса стигаше малко под ханша й, тя изглеждаше зашеметяващо. С мека като памук коса и сините й очи, в които сякаш можеше да се загубиш. Анна погледна Мелан и се усмихна, лицето и все още бе леко зачервено от преследването.  

  -Ох, принце. Радвам се да ви видя отново.- каза Анна и се поклони на Мелан.

  Той се намръщи, знаеше колко мрази да го наричат така и винаги го правеше, но все пак това беше тяхната игра на котка и куче. Анна се усмихна и се запъти към стаята си, а Мелан тръгна след нея. Анна вървеше спокойно по дългият коридор, докато Мелан не я настигна и не я дръпна за ръката, с което я накара да се обърне към него. Той бе застанал само на сантиметри от нея. Анна се изчерви при вида на близостта им, а Мелан я погледна със самодоволната си усмивка и се наведе напред, така че лицете му бе само на сантиметър от нейното. Сърцето на Анна щеше да се пръсне, тя бе сигурна, че той може да чуе колко силно и бързо тупти то. Мелан се наведе още повече, Анна усети топлият му дъх толкова близо до ухото си, че настръхна, а той и прошепна с дрезгавият си глас.

  -Никога не ме наричай така повече. 

 И след това допря устни до врата й точно преди да се отдели от нея и да продължи пътят към стаята си все едно нищо не бе станало. Коленете на Анна омекнаха и тя за малко да се свлече на земята."Как е възможно, някой толкова досаден тип, да има такова влияние върху мен? И какво за бога беше това преди малко? И друг път сме били толкова близки, но никога не е имало това напрежение, което имаше днес." Анна преглътна и се опита да успокой сърцето си. След това се обърна и се запъти към стаята си. Точно преди тя да отвори врата на помещението, тази от дясно се отвори и от там излезе Мелан, който бе съблякъл ризата си. Анна се вцепени и не можеше да отдели поглед от перфектно оформените мускули на тялото му, след минута се осъзна и отдели поглед засрамена от постъпката си.

  -Я, виж ти. Стаите ни са една до друга, това не е ли страхотно? Няма да има нужда да обикалям из цялото имение, за да намеря стаята ти, ако ми потрябваш за нещо.- каза ведро Мелан.  

  Анна просто кимна, пак се бе загледала в него, но този път гледаше големият белег, който се намираше от дясната му странна. Белега започваше от гърдите и спираше малко над талията му. Белегът го правеше още по-неустоим в този момент, за това Анна просто влетя в стаята си и затръшна вратата преди Мелан да каже нещо. Той седя загледан във вратата известно време и обмисляше дали да я последва вътре и да поговорят, но после се отказа и тръгна към банята. Имаше нужда от един дълъг топъл душ, който да го отпусне. След душа Мелан се бе върнал в стаята си, бе се стъмнило преди часове, а той още седеше буден и загледан в нищото. Имаше толкова много неща да премисли, предателството на Елат и Крен бе едно от нещата, но колкото и да опитваше, той не можеше да си избие от мислите си лицето на Анна само на сантиметър от неговото. Как тя бе настръхнала, когато бе усетила дъхът му в близост до ухото й, и как сърцето й биеше толкова бързо, че беше много възможно да се пръсне. Но най-много мислеше за бързата целувка, която бе поставил на врата й и как тя бе станала, толкова червена и така се бе вцепенила, че приличаше на парализирана. Мелан бе тръгнал веднага след целувката по простата причина, че бе дори по-червен и от нея, а не искаше тя да го вижда засрамен, особено след като той бе този, който прояви такава близост спрямо нея. Все още се чудеше откъде му бе дошла тази смелост да го направи, само при мисълта започна наново да се изчервява. Той затвори очи и се опита да заспи. Бе се унесъл в нещо като сън, когато някой почука на вратата. Мелан изръмжа и стана,  наистина мразеше, когато някой прекъсваше сънят му. Той отиде до вратата и я отвори, само да намери Анна пред вратата му.

   -Ами аз..... така де... нали знаеш..... имах кошмар...и....ще може ли......ако е възможно.....да...ам..- започна да се обяснява Анна, но започна да се препъва при видът му."Ох господи, не ми казвай че спи без риза или горна дреха като цяло", тя отново започна да се изчервява и се радваше, че бе достатъчно тъмно, за да не си личи толкова много. Мелан се усмихна на това колко невинно и сладко изглеждаше Анна.

  -Влизай.-каза Мелан.-Имаш късмет, че леглото ми е двойно.  

  Анна се усмихна срамежливо и го последва вътре в стаята. 

 -От коя странна искаш да спиш?-попита я Мелан.

 -Не знам. Няма голямо значение.-отвърна тя.

Мелан кимна и се настани от лявата странна, близо до прозореца, а Анна колебливо легна от дясната. След няколко минути тя се унесе в спокоен сън.Мелан лежеше по гръб с ръце под главата и бе напът да заспи, когато усети нещо върху гърдите си. Той отвори очи и видя Анна, която на сън се бе сгушила в него и главата й лежеше от дясната страна на гърдите му, а ръката и бе нежно поставена от лявата. Мелан е гледа дълго и се възхищаваше колко е красива дори и докато спи, после уви дясната си ръга през кръста й и заспа.