Бе минал цял месец без Мелан, а Анна имаше чувството, че са само няколко дни. Все едно бе вчера, когато се сбогуваха. Единственото нещо, което разсейваше Анна от мисълта за него бяха треноровките. Още на следващия ден, когато го сънува за последно тя бе започнала тренировките си по собствено желание. Искаше да стане достатъчно силна, за да отмъсти за него. Бе готова да обвие в лед целя континент. Знаеше целта на Нерин да я превърна в смъртоностно оръжие, но нямаше нищо против. Тарн и Ерен се бяха сближили още повече, той и бе помогнал да преживее брат си прекалено бързо. За Анна бе трудно да е около тях, почти винаги ги намираше или прегърнати или целуващи се, това и напомняше за неговите прегръдки и целувки. Понякога го усещаше до себе си въпреки че не го виждаше, знаеше че е там. Връзката, която имаше между тях все още бе там, слаба, но я имаше. За разлика от всички, Анна все още вярваше, че нещо ще стане, някакво чудо и Мелан щеше да се оправи, но с течение на времето и тази надежда започна да умира малко по малко. 

 Нерин бе събрала всички във всекидневната и обсъждаха плана за атака над Торнор. Тя бе готова да се завърне като кралица и да унищожи Мортон и империята му веднъж за винаги. Бе се свързала с всички страни, в които все още имаше елфи и хора, които се противопоставят на коварния крал. 

 -Днес получих писмо от всичко страни с потвърждение, че са готови да се изправят с нас срещу Мортон. От известно време го следим и има раздвижване. Привиква всички армии в Торнор. Той ще очаква атаката ни. Предлагам да атакуваме една от армиите, която ще мине утре близо до Роунсел. Вече съм уведомила най-близките градове и те отвърнаха, че ще съдействат. Ще им устроим засада довечера и ще ги чакаме, би трябвало да минат рано сутринта.-каза Нерин. 

 Бяха се наредили около голямата карта разперена на масата. Кенстан бе застанал между Нерин и Амис, Ерен и Анна бяха до Тарн. Всички кимнаха в знак, че одобряват плана. 

-Мисля, че имаме време за една последна тренировка преди тръгване.-каза Кенстан на Анна.

 Той водеше тренировките от месец и половина, но Анна не възразяваше, бе и приятно да е в неговата компания, бяха се сближили много по време на тренировките. Амис бе му бе хвърлила око и започваше все по-често да говори за него, а Анна винаги й казваше просто да отиде и да говори с него, но Амис винаги отказваше. Днес Анна бе решила да го попита какво мисли за нея и се надяваше с това да прекъсне постоянните въпроси, които винаги й задаваше новата й приятелка след тренировките "За какво си говорехте? Пита ли те нещо за мен? Дали е възможно и той да ме харесва поне малко? Господи, колко е секси без риза." това бе всеки ден след като се прибере.

-Кенстан, случайно да си си харесал някое момиче?-попита невинно Анна, докато вървяха към поляната, която бе само на пет минути път като излезеш от града.

Той се изчерви леко и се прокашля, след това се почеса по тила.

-Анна, от къде ти идват тези въпроси.-отвърна й той.- Защо питаш?

-Ами просто се интересувам.

-Защо се интересуваш толкова много?

-При да ме питаш и ми отговори, така няма да смениш темата. Може и да ти кажа причината си, ако ми отговориш на въпроса. 

-Може би едно момиче ми е хванало окото от известно време, но това е всичко. Сега кажи, защо се интересуваш?

-Защото може би познавам едно момиче, което говори за теб постоянно и наистина започва да става досадно след време. 

 Той се засмя силно.

-Какво да кажа, наистина съм неустоим. Кое е това прословуто момиче? Познавам ли я?-каза Кенстан.

-Естествено, че я познаваш. Но няма да ти кажа, ще те оставя да се мъчиш.-отвърна Анна и му се усмихна невинно.

-Това не е честно, просто му кажи.

-Защо да ти казвам? Защо ти не ми кажеш коя е красавицата, която е успяла да привлече вниманието на студенокръвен елфски войн като теб?

 Кенстан започна да се изчервява още повече и забърза крачката си, оставяйки Анна да се влачи зад него.

-Амис. Момичето, което си пада по теб е Амис.-изтърси тя.

С тези си думи тя бе накарала елфа пред нея да спре и да я изчака. Малката самодоволна усмивка се бе появила, онази усмивка, която ти казваше "Знаех си, че ще се предадеш", Анна просто извъртя очи и го подмина.

-Значи Амис.-каза той и се усмихна още по-широко.

-Само ако си й казал, че знаеш от мен, считай се за мъртвец.-предупреди го Анна.

 Когато пристигнаха на поляната веднага преминаха към тренировката без да се мотаят. Кенстан владееше земния елемент, това винаги правеше тренировката им по-трудна и едновременно и по-забавна. Той правеше около стотина чудовищни фигури, които най-често бяха по облика на орки, тролове или демони, рядко се случваше да са елфи. Тя трябваше да ги победи, колкото може по бързо, иначе те щяха да я довършат. Той не се шегуваше, когато я тренираше, бе го разбрала още на първия ден, когато един орк я бе пребил, цяла седмица след това я боляха ребрата. Но Анна не се оплакваше, все пак и помагаше да стане по-силна.

-Знаеш как протичат тренировките ни. Няма да те щадя, защото в истинска битка, никой от враговете ти няма да се спрат и да те изчакат да си починеш.-каза той и в същия момент се появи армията му.

-Нужно ли е да ми го казваш всеки път, Кенстан?-отвърна бързо Анна.

 Той само се подсмихна и каменната му армията тръгна в атака. Първото нещо, което направи Анна бе леден щит, докато изваждаше меча си. Не бе лесно да се биеш с каменна армия, но Анна бе намерила слабото им място. Ако атакуваше в рамото им, лесно можеше да им отреже ръката, същото бе й с коленете и вратовете им. Само не трябваше да се оставя да я удрят, оръжията им бяха от твърд камък и с едни удар можеха да й счупят нещо. Тя се наведе и успя да избегне удар, насочен към главата й и завъртя меча, отрязвайки ръката и след това и главата на каменния орк. Друга атака вече летеше към нея, тя вдигна щита си и я блокира отсичайки краката на трола. Всичко се повтаряше наново, атака, блокиране и отрязан крайник или глава. На Анна започна да й става скучно.

-Не може ли да измислиш нещо, което ще ме затрудни поне малко?-попита тя отегчено, докато довършваше един демон.

-Сигурна ли си в това Анна?-попита той и й се усмихна подмолно.

-По-сигурна не съм била.-отвърна тя със същата усмивка. 

 Той просто кимна и в следващия момент всички останки от армията му започнаха една по една да се събират на едно място, докато не образуваха огромно чудовище. Бе поне три пъти, колкото височината на дърветата, изключително грозно създание, нещо между орк, демон и трол. Тръпки побиха Анна, когато го видя, нямаше как да се справи с него.

-Единственият начин да го победиш е ако направиш като мен и създадеш някой огромен войн, който да го победи, иначе си безсилна срещу него.

 "Мамка му. Кенстан е прав." каза си Анна и затвори очи, представи си огромен елфски войн с два огромен меч и щит, тежко въоръжен. Бе изпипала всеки детайл по него, бронята му бе непробиваема, мечът бе толкова твърд, че бе сигурна, че няма как да се пръсне на парчета при удар с твърдия камък, щита достатъчно здрав, че да издържи дори и на огнена атака, без да се стопи. Когато отвори очи изражението на Кенстан бе безценно. Отворената му уста и още по широко отворени очи, накараха Анна да се обърне и тогава видя творението си. Не само изглеждаше много по-силен от изчадието на Кенстан, но бе и по-голям. Ако някой се вгледаше веднага щеше да разбере по кой образ го бе сътворила. Тя се усмихна на леденият й войн и му даде знак да атакува. Ледената фигура, направена по подобието на Мелан, се хвърли свирепо в атака. Каменното чудовище блокира атаката му, но започна да отстъпва назад след всяка следваща атака. Ледения елф не му оставяше време да реагира и да направи своята атака. Каменният звяр се олюля назад и се стовари на земята, предизвиквайки малко земетресения, елфа се изправи над него и вдигна меча си за последна атака. Замахна и главата на изчадието се тупна силно на земята, преди да изчезне. 

 Анна бе застанала до Кенстан, докато огромните им творения се биеха един с друг. Когато леда надви камъка, Анна извика от радост. След това елфа изчезна заедно с каменното чудовище оставяйки само бъркотията след себе си.

-Не мога да повярвам на очите си. Как го направи? Знаех, че си усвоила силите си, но не предполагах, че до такава степен. Изглежда силите ти така действат, когато си в опасност  ти се подчиняват най-много. Изненада ме, че избра точно образа на Мелан, очаквах го до някъде, но все пак бях леко изненадан.-каза Кенстан, докато вървяха към къщата му.

-Ако трябва да съм откровена целта ми не бе да пресъздам образа му, това, което си представих нямаше нищо общо с Мелан. Дори аз се учудих за момент, но предполагам, че е нормално, все пак ми липсва толкова много.-призна си Анна.

 Кенстан я погледна натъжен и кимна."Дали да не й кажа? Не мога, колкото й да искам не мога, обещал съм му." каза си той и погледна отново напред. Ставаше му все по трудно да пази тази тайна от нея, но нямаше избор. Той вдиша дълбоко опитвайки се да не говори с нея за тази тема повече. Анна го бе изпреварила леко и вървеше пред него. Изведнъж се чу звук от стъпки, някой тичаше точно към тях.

-Анна.-извика Амис, преди да изскочи точно пред тях от тълпата.

 Анна се отдръпна инстинктивно и Амис се блъсна в Кенстан, който залитна и повлече и нея със себе си, докато падаше стремглаво към земята. Той изпъшка силно, а Амис просто седеше и го гледаше без да помръдне. Все едно някой я бе вкаменил, бялата й кожа бе станала червена. Той надигна леко глава, за да я погледне, после й се усмихна.

-Знам, че съм неустоим и че си падаш по мен, но недей на публични места.-каза й той и й намигна. 

 Това я накара да се изчерви още повече и да стане бързо от него. След това тя обърна вниманието си към Анна, което вече бе тръгнала да бяга.

-Спри да бягаш, нищо лошо няма да стане. Само ще те убия това е всичко.-викаше след нея Амис.

 Анна се обърна и й се изплези.

-Само ако ме хванеш. 

 През целия път не спряха да се гонят, докато не влязоха в къщата. В момента, в който прекрачиха прага на къщата двете спряха с детинщините и се запътиха към всекидневната.