Анна се бе събудила ранно сутринта преди Мелан. Тя бе седна на леглото до него и се изтягаше, протегна се през спящата фигура на елфа и взе книгата от масата. Бе чела близо час, когато и стана скучно, а Мелан все още не се бе събудил. Накрая Анна затвори книгата и се изправи на леглото, взимайки възглавницата си. Той изглеждаше толкова спокоен, но не за дълго, защото Анна се стъпила от двете му страни готова за атака. Тя се засили и го удари с възглавницата. Очите на елфа се отвориха широко само, за да види как Анна, вече слязла от леглото тича към вратата, смеейки се. 

-Анна!-извика той и тръгна след нея.

-Трябваше да си видиш лицето.-отвърна му тя смеейки се още по-силно.

-Моли се, да не те хвана Анна, защото ще те накарам да тренираш до утре по това време без почивка.-излая й Мелан.

Анна просто се обърна да го погледне и му се оплези, което меко казано накара преследвача й да се побърка. Той наистина й бе бесен. Тя се бе обърнала към него само за една секунда и в следващата се сблъска с някой и падна на земята, удряйки се здраво в пода. Анна затвори очи заради болката в гърба, а когато ги отвори Мелан бе застанал до нея със скръстени ръце и усмивка, която й казваше, че е загазила. Тя стана от земята и видя с кой се бе сблъскала. Амис седеше на земята и все още не знаеше какво става, докато Анна не й подаде ръка. Тя се пое колебливо и се изправи с помощта на полуелфката. 

-Добре ли си?-попита я Анна.-Съжалявам не гледах накъде тичам.

-Няма проблем, аз също се бях отнесла. Тарн ме изпрати да ви извикам, трябвало да обсъждате нещо.-отвърна Амис и се усмихна.

Анна кимна и тръгна към стълбите, а Мелан просто поклати глава и тръгна след нея.

-Тези двамата наистина са страна двойка.-каза си Амис и продължи към стаята си.

Докато слизаха Анна не спираше да се смее и бе намесила и случката му с килима. 

-Кълна се, че ако не млъкнеш до 1 минута, ще те запаля и няма да съжалявам след това.-каза ядосано Мелан.

-Не се цупи. Ти от шеги не разбираш ли? Понякога имам чувството, че си някой стар, изкуфял елф, който е забравил как да се забавлява.-отвърна му тя. 

-Не те чух да се оплакваш преди няколко дена.-каза той и й намигна, докато мина покрай нея.

-Как смееш да го използваш срещу мен.-каза Анна изчервена.

Мелан просто се засмя и повдигна рамене.

-Ти започна, скъпа. Аз само излагам фактите. 

-Ти и твоите факти ме изкарват извън нерви.

Той се усмихна и я целуна по бузата преди да влязат във всекидневната. Тарн и Ерен бяха седнали на единия диван и си говореха, докато Арин бе на стол до прозореца. Анна се усмихна на Тарн, а той извъртя очи, но отвърна на усмивката. 

-Май ще е по-добре да ги оставим насаме.-прошепна Анна на Мелан.

Той се бе намръщил, но тя го бе хванала за рамото и го задърпа към кухнята. Той накрая я последва мълчаливо. След няколко минути, Арин също бе излязла от стаята, оставяйки Ерен и Тарн сами.  

-Най-накрая сами. Сега може да ми кажеш, за какво искаш да говорим Ерен.-каза Тарн с усмивка.

-Ами.... аз исках да ти кажа, че....... ам.......аз...-Ерен започна за заеква.

Тарн я погледна и тя сведе поглед към земята, изчервена. 

-Добре ли си Ерен?-попита я той докосвайки челото й- Да нямаш температура? Стана неестествено червена. 

Ерен бе настръхнала от допира му. Тя поклати глава и знак на отрицание, а той се доближи до нея. Тя бе събрала смелост да го погледне в очите и вдигна глава. Бяха толкова близо един от друг, само на няколко сантиметра. Той я гледаше с красивите си зелени очи, които я караха да се разтапя. Хвана лицето й с една ръка и се доближи до нея. 

-Можеш да ми кажеш всичко.-прошепна й той.

Това бе момента, в който Ерен бе намерила достатъчно смелост и се приближи още по-близо до него, сливайки устните им. Тарн отвори очи в изненада. Тя очакваше той да се отдръпне и да й каже, че не изпитва същото, но той направи точно обратното. отвърна на целувката й с така страст, че коленете й омекнаха и ако бе изправена със сигурност щеше да се свлече на земята. Ерен не можеше да повярва, че елфа, в който тя бе влюбена от дълги години отвръщаше на чувствата й. След няколко минути те се отделиха един от друг, за да си поемат въздух. Ерен имаше огромна усмивка на лицето си, но шепненето от кухнята я изкара от транса й.

-Мелан престани.-прошепна Анна.-Ще те фрасна. Остави ме да си довърша закуската. 

-Но ти вече се нахрани. Просто ме дразниш в момента.-отвърна раздразнено Мелан.

-Не виждаш ли, че Тарн и Ерен се опитват да си признаят чувствата, с твоите прищявки само ще им попречиш.

-Анна или ще тръгнеш с мен доброволни или ще те кача до горе сам. 

-Успех. 

В следващият момент в стаята влезе Мелан, метнал Анна през рамо и се запъти към вратата. Анна бе подпряла ръка на гърба му и придържаше главата си.

-Брат ти не приема не за отговор нали?-попита тя Ерен.

Тя се засмя и поклати глава.

-Много е досаден.-изпъшка Анна.

С това накара Тарн и Ерен да се засмеят, а Мелан да изръмжи преди да затвори вратата зад себе си. 

-Къде отиваме?-попита го Анна.

-Където аз реша.-отвърна й той. 

-Господи колко си кисел.

Мелан изкачи стълбите и тръгна по коридора. След това се спря, за да отвори вратата на тренировъчната зала. Влезе вътре и постави Анна на земята. 

-Искам да ми покажеш до къде можеш да владееш силите си.-каза той.

-Не много, единственото нещо, което успях да направя вчера бе да направя защитна стена около имението, създадох си меч и верига. Дори не знам как успях да ги направя, ако сега ме накараш няма да знам как. О, да, забравих, че се появи някакъв елф от лед, който може да говори и ме защити, без аз да съм искала, сам се появи и после сам си тръгна. 

Мелан я гледаше замислено.

-Превърни се.-нареди й той.

Тя кимна и затвори очи, след секунди ги отвори вече като елф. 

-Опитай се да направиш нещо от нещата, който направи вчера. Би трябвало да успееш да направиш поне нещо от нещата. 

-Ще се опитам.

Анна се бе представила меча от вчера и се опита да го пресъздаде, но резултатът бе нищо повече от ледена висулка в дясната й ръка. Тя опита отново, но резултата бе същият. След още няколко неуспешни опита и цяла купчина ледени висулки, тя се ядоса и запрати висулката в стената. Тя се разби на парчета, но не това привлече вниманието на Мелан. Температурата на помещението бе спаднала значително, когато Анна издишаше образуваше облак пара. Около нея всичко бе започнало да замръзва. Подът се бе покрил с лед, както и колоните около нея. Тя започна да се паникьосва, а ледът се разпростираше все повече и  повече, правеше каквото си поиска, не и се подчиняваше. Прозорците започнаха да се пукат и трошат от студа.

-Овладей се Анна. Подчини го, знам че можеш.-каза с корав глас Мелан.

-Не мога.-извика панически Анна.-Не ми се подчинява.

-Анна успокой се и се опитай да го овладееш, ако не успееш аз ще се намеся.

Анна кимна и затвори очи. Представи си цялата зала и как ледът се разпростираше по нея. Бе прекалено бърз и сега се бе отправил към Мелан. Нейният лед се опитваше да нападне приятелят й. Но той дори не помръдваше имаше и вяра, знаеше че тя може да се справи сама. Анна видя как ледът се надигна от земята в огромна вълна от лед, с големи висулки, които заплашваха да пронижат Мелан всеки момент, тя изтръпна при мисълта и се представи как вълната спира, след тока как се отдръпва и ледът изчезва. Когато отвори очи, нямаше и помен от леда, само счупените прозорци и дупките в пода, от където бе минала вълната. Тя погледна Мелан, очаквайки да го види пронизан от десетки големи като колове висулки, но той бе добре и невредим. Анна се затича към него и се хвърли на него, той залитна, но не падна. Тя го бе хванала здраво през врата и бе увила крака около кръста му, нямаше намерение да го пуска скоро. Той усети как бялата му туника става мокра. Анна бе заровила глава във всичката на врата му и сълзите й попиваха във финият плат. Мелан уви ръце около кръста й и зарови глава в косата й.

-Добре ли си?-прошепна Анна.-Моля те кажи ми, че си добре, и че ти няма нищо. Толкова много съжалявам.

-Добре съм, Анна, всичко е наред. Очаквах нещо такова да се случи, предполагам, че ще ни трябват много тренировки преди да успееш да овладееш силата си.-отвърна нежно той.

-Следващият път, когато стане нещо такова не искам да разчиташ на мен, защити се с огъня си, ако трябва ме запали, но не се оставяй да те нарани. 

-Следващият път, когато стане нещо такова, ти вече ще знаеш какво да правиш. Мисля, че открих от къде идва проблемът ти. 

Анна вдигна глава. Бе готова да го изслуша и да се опита да не повтаря същата грешка. Той я погледна и я целуна нежно по носа, карайки я да се усмихне.

-Ледът започна да се разпростира, когато ти се ядоса. Предполагам, че той се влияе от емоциите ти и приема формата на самата емоция. Яростта те заля като една голяма вълна нали?-попита Мелан и тя кимна.- Ако обаче, се бе ядосала по време на битка, ти щеше да концентрираш силата си в съответния враг. Тъй като се бе ядосала на това, че не можеше да се справиш и не бе изпратила магията си към някого, а я бе задържала в теб, тя избухна освобождавайки се сама. Трябва да се научиш да я овладяваш, да не я оставяш да се влияе от чувствата и емоциите ти, а те се появява, когато и както ти поискаш.

Анна се усмихна и го целуна. 

-Значи, следващият път, когато ядосам, просто ще запратя няколко ледени топки в стената и така ще освободя гнева си и няма да те нападне?-попита Анна.

-Идеята не е лоша, поне докато не овладееш силите си, мисля, че това ще свърши работа.

Мелан и се усмихна, след това започна да поставя малки целувки из цялото й лице, карайки я да се засмее. Те чуха отварянето и затварянето на вратата, но той не спря въпреки това. След няколко секунди Нерин бе застанала близо до тях. Тя се прокашля и привлече вниманието им отново. Анна освободи хватката си и спусна крака на земята, а Мелан отдръпна ръцете си от кръста й. Нерин се усмихна.

-Помислих, че съм сбъркала залата.-каза тя.-Ако така те тренира Мелан, нищо чудно, че все още не си овладяла силите си Анна.

Това ги накара да се засмеят. 

-Мисля, че това ми стига за днес. Ще се оттегля и ще ви гледам, докато тренирате.-съобщи Анна отивайки до стената.

Тя се облегна гръб на студената повърхност. На Мелан му бе по-лесно да тренира Нерин, защото и двамата владееха една и съща сила. Анна се зачуди, защо принцесата не владееше същата сила като баща си, но после се сети, че бе чувала преди, разкази за това как принцесата, можела да владее огъня, защото майка й имала елфски корени, нещо от сорта на това, че прадядото на Нерин по майчина линия, бил елф. Тогава й бе прозвучала нелепо, бе помислила, че е много малко вероятно кралицата да има способностите на дядо си, но изглежда, че е било истина. Също така имаше слух, че малката принцеса, която загинала с родителите си, имала същите способности като баща си, но за жалост загинала. Това бе накарало Анна да се чувства специална, защото само тя в целия континент можеше да управлява ледът. Не го усъвършенствала, но бе факт, че единствено тя го има.  

Двамата се атакуваха взаимно с огромна сила. Огньове прелитаха един над друг и се удряха в колоните, когато избегнеха ударът. От страни изглеждаше наистина красиво и магическо. Анна бе омаяна от пламъците, който горяха в кръг около Мелан и Нерин. Тренировката им бе продължила близо два часа, преди да решат, че ще продължат някой друг път. 

-Трябва да си призная, че си изключително умела с огъня, Нерин.-каза й Мелан с усмивка.

-И ти не си за изхвърляне, Мелан. На няколко пъти едва не пострадах.-отвърна му тя също с усмивка.

Анна вече вървеше към вратата, в последния час се бе почувствала изморена и нямаше търпение да легне и да си почине. На вън тъкмо се бе стъмнило, а тя вече заспиваше права. Мелан и Нерин си размениха едно бързо довиждане и той настигна Анна. Тя буквално се влачеше по коридора и се прозяваше през 5 секунди. 

-Наистина ли си толкова изморена? Аз имам сили за още няколко часа тренировки.-намигна й той.

Анна само поклати глава и се усмихна, изведнъж не се чувстваше толкова изморена. Когато стигнаха стаите си, тя го хвана за ръката и го дръпна в нейната стая.

-Май не съм толкова изморена.-каза тя и затвори врата след него.