14.
Преди изгрева небето се облива в своята кръв.
Нощта умира за пореден път.
Отстъпвайки място на новия ден.
Новата зора.
Новото.
Нещо, което душата ми не може да стори.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro
Преди изгрева небето се облива в своята кръв.
Нощта умира за пореден път.
Отстъпвайки място на новия ден.
Новата зора.
Новото.
Нещо, което душата ми не може да стори.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro