Здрасти, хора. Музата ми почука на вратата и нямаше как да не отворя. От доста време се каня да започна това. Но все не се стигна до писането. До сега. Представям ви този сборник с кратка поезия (поне се надявам да се нарича така). Хващайте пуканките и се настанете удобно! На вашето внимание, творение номер 1:

И плача отново...
за несбъднати мечти, неказани думи и мъртва обич.

За напразни надежди и разбити сърца.

За мълчание... най-страшното от всичко досега...