Обърнах се и докоснах така познатото тяло за мен, усетих аромата му ,който ми действаше опианяващо. Самият ми допир до голата му кожа, накара моята на настръхне. Усмихнах се и отворих сънено очи.

- Добро утро ,красавице!-каза ми Ерикс ,надигна се и целуна челото ми. Чак сега забелязах, че бе с дрехите си от вчера.

- Заспал си с дрехите.- казах му.

- Не съм спал.- отвърна ми. - Исках да се уверя, че си добре.- каза и погали бузата ми. Аз се надигнах и той последва примера ми.

- Значи си стоял и си се взирал в мен цяла вечер докато аз съм спяла?- надигнах се и го попитах. Той се замисли и кимна.

- Да. - отвърна спокойно.

- Психопат.- казах му ,взех възглавницата си и го замерих. Той се засмя и ми се нахвърли отгоре ,затискайки ме със собствената си тежест.

- Как ме нарече?- попита повдигайки вежда.

- Чу ме. -отвърнах и му се изплезих.

- Подобно поведение трябва да се накаже. - каза заплашително и заби устните си в моите.

Целувката му бе дълбока, но и сдържана. Сякаш се страхуваше да не ме счупи. След като отдели устните си от моите ,аз го погледнах и му се усмихнах, милвайки го по бузата.

- Добре съм. Наистина! Не е било нужно да ме наблюдаваш цяло вечер. Сигурно си изморен.- уверих го.

- Напротив беше. Пък и така имах възможност да те съзерцавам.- отвърна и се наведе, целувайки ме по устните отново. Аз задъллбочих целувката ни и прокарах ръцете с през косата му. Той спусна ръцете си по мен и започна да целува врата ми. Целуна ме още веднъж по устните и след това се отдели от мен.- Колкото и да се изкушавам и да ми се иска да продължим ,трябва да ставаме. Имаме много работа.- каза и стана от леглото толкова брзо сякаш то гореше.

- Стига дее!-изпуфтях и той се засмя.

- Ти се оправи, а аз ще започна да събирам багажа.- каза той.

- Чакай малко, как така? Мислех , че ще останем още няколко дни тук.- попитах объркано и се надигнах от леглото.

- Малка промяна в плановете. След два часа летим за Испания. -каза той и извади куфарите изпод леглото.

- Защо? Случило ли се е нещо?-попитах и страх се прокрадна и завладя съзнанието ми. Ерикс спря, приближи се към мен, хвана ме за раменете и ми се усмихна, уверявайки ме в противното.

- Защо трябва да има нещо? Мислех си ,че плана е да обиколим света?

- Така е. Но дори не си го обсъдил с мен. Плановете ни бяха други. Събуждам се и ти ми казваш, че след два часа летим за Испания. Какво да си помисля? Да не споменавам, че си страшно мил. -казах му и той въздъхна.

- Така е ,права си! Реших го снощи. Просто след всичко реших, че ще е добре да смениш обстановката. И кога не съм бил мил?

- Ами ,необичайно миличък си. -признах аз.- Но е сладко.

-Това не е вярно! Аз винаги съм мил... с теб.-отвърна смутено.

- Добре ,но аз искам да останем тук още малко. -казах му умолително.

- Не можем. Заминаваме!- огвърна твърдо.

- Но защо?- попитах го.

- Елинор!- предупреди ме с равния са тон. Аз се нацупих.

- Мразя като правиш така.

- Как?-попита и повдигна вижда.

- Като си налагащ мнението без дори да се допиташ до мен и да ме попиташ какво аз искам.- отвърнах сърдито.

- Всичко което правя е за твое добро. - каза ми.

- Какво път трябва да значи това?- попитах го.

- Времето изтича!- каза той и посочи към часовника си, след което излезе от спалнята оставяйки ме сама.

Какво по дяволите? Оставих случилото се настрана. Трябваше да побързам. Достатъчно добре го познавам, за да знам ,че ако закъснея ще ме остави да се оправям сама и ще тръгне към летището. Тръгнах към банята. Влязох вътре, съблякох дрехите си и влязох под душа. Топлата вода ме обгърна и нададох стон на удоволствие. След като приключих, излязох от душа и се насочих към мивката. Отворих шкафа и извадих четката и пастата си за зъби. Тъкмо щях да си сложа паста, но погледах в огледалото и нещо зад мен привлече вниманието ми. Мога да се закълна ,че оставих завесата на душа дръпната от едната страна. Сега тя бе издърпана ,закривайки душа. Обърнах се и направих няколко крачки към нея. Хванах единия и край и рязко я издърпах отново. В банята бях само аз, а въображението ми си правеше шеги с мен. Това беше обяснението. Обърнах се отново към мивката и застинах. Проклетата завеса беше отново издърпана, но този път ми се стори ,че видях нечий силует зад нея. Рязко се обърнах и видях как нечия ръка докосва завесата и оставя кървави следи след себе си. Изпищях и излязох от банята, блъскайки се в Ерикс.

- Добре ли си?-попита ме загрижено и притеснено.

- В банята има някой.- отвърнах изплашено. Той сбърчи вежди и влезе в банята. Аз го последвах и застинах на място. Завесата си беше така, както я оставих ,а следи от кръв ги нямаше. Все едно нищо не се е случвало.

- Но...но...

- Спираш със страшните филми.- отсече Ерикс и се засмя. Но можех да се закълна ,че смехът му бе престорен.

- Не е смешно! Наистина ти казвам, че имаше някой. Имаше и кръв...- оправдах се. Ерикс ме изгледа за един продължителен миг. За момент очите му бяха изпълнени с притеснение, но то веднага изчезна, заменено от нещо друго.

- Прав бях. Наистина имаш нужда от почивка.- отвърна ми и излезе от банята смеейки се. Погледнах отново към завесата .Въобразявам си! Напоследък толкова много ми се насъбра, че се е отразило на психиката ми. Пуснах чешмата и наплисках лицето си, след което си измих зъбите и се преоблякох. Ерикс бе почти готов с багажа ни. Помогнах му с останалото и бяхме готови да тръгнем.

Няколко мъчителни часа по-късно кацнахме на летището в Испания. Извикахме си такси и то ни закара до къщата ,която Ерикс вече бе наел. Бяхме много изморени от пътуването ,затова решихме да си починем. Лежах в прегръдките на Ерикс и въпреки, че бях изморена не можех да заспя. Постоянно се свръщах към случилото се в банята. Колкото и да се обеждавах ,че въображението ми си прави шеги с мен ,в резултат на случилите се събития, все още не можех да си избия онази картина от главата. Изглеждаше толкова реално. Може би трябва да говоря с Ерикс за това. Но не искам да развалям всичко. Вероятно бе нищо и само щях да предизвикам притеснение у него. И без това не му е особено лесно. Заради мен промени толкова много от начина си на живот. Промени се ,за да бъде с мен. Започна връзка, в която не знае какво да прави и как да се държи и това,само по себе си го натоварва и обърква. И аз го разбирам много добре. Ако му кажа какво точно видях ,само ще го объркам и натоваря още повече.
Станах от леглото и отидох до кухнята ,за да си напълня чаша вода. Лампата беше изгасена и си помислих, че ще е чудесно тренировка за силите ми. Съсредоточих се към крушката на тавана. Тя светна и изведнъж се пръсна на миниатюрни парченца стъкло. Аз се стреснах и отскочих назад. Все още не можех да овладея силите ,които притежавам. Дори не знам колко съм силна и на какво съм способна. Всеки ден, откакто умрях и получих силите си е изпитание за мен и най-лошото е, че след всеки изминал ден губя част от контрола над тях и това ме плаши. Плаша се от факта ,че някой ден ще се събудя и ще съм изгубила напълно контрола си върху тях. И тогава те ще превземат тялото ми ,измествайки здравия разум...