Флин

Стоях и гледах мястото, на което до преди малко стояха Ерикс и Елинор. Не можех да помръдна. Не и след нещата, които Елинор каза. Изведнъж бях силно блъснат в стената зад себе си. Две силни ръце ме стиснаха за врата.

- Осъзнаваш ли какво направи туку що?-попита ядосано Кол. Хънтър дори не си направи труда да го откопче от мен. Така беше защото и той колкото него искаше да ме удари.

- Давай! Удари ме. Заслужих си го.- отвърнах безчувствено. Без да чака друга покана Кол заби юбрука си в челюстта ми. Извъртях глава настрани. Болка премина през челюстта ми и усетих железния вкус на кръвта с устата си. Юмруците му се посипаха по мен ,но аз не направих нищо ,за да ги спра. Болката от ударите му се смеси с душевната ми болка. Чувствах ужасно. Бях изгубен в мрака и не можех да  намеря пътя обратно.

- Достатъчно!-извика Хънтър и отскубна Кол от мен.- Няма да решим проблема като го пребиеш ,Кол.- каза той на Кол и се обърна към мен. - Нито пък ако се оставиш да те набият.

Избърсах с ръкава на блузата си кръвта по лицето ми. Усещах как раните ми заздравяват една по една, премахвайки болката и оставяйки кръвта след себе си. За първи път ми се прииска да не можех да се лекувам толкова бързо. Да можех да почувствам болката от нанесените удари, защото го заслужавах.

- Ще бъда в кабинета си.- казах и се обърнах ,насочвайки се на там.

Когато влязох вътре затворих вратата и се приближих до прозореца, поглеждайки през него. Пред мен се откриваше гледка към градината. Всичко беше идеално. Дръвчетата бяха разположени на еднакво разтояние, всеки сантиметър от храстите бе перфектно подрязан, тревата беше окусена, цветята бяха засадени така, че всяко да стои в своята редичка и да не се смесва с останалите. Всичко беше съвършенно, подредено и изпипано до най-малкия детайл. Тази картина, която виждах пред мен трябваше да означава мир и покой. Да символизира хармонията и единството в семейството ни. Изсмях се при тези си мисли. Какво ти семейство? По-малкия ми брат се опита да убие сестра ми защото не е бил достатъчно обичан и е ламтял за сила. Другия ми брат трябва да управлява Ада, защото баща ни е решил ,че не му се занимава повече с това и иска да се забавлява в ЛА. А сестра ми се влюби във врага ни и замина да обикаля света с него. Да не говорим, че той може да я използва ,за да се добере до нас и баща ни. Ние не сме никакво семейство и може би от части съм виновен за това. Трябваше да предположа, трябваше да осъзная как се чувства Едуардо и какво замисля. Не трябваше да оставям нещата така. Трябваше да бъда големия брат за пример. Не трябваше да ги изоставям и да се отказвам от тях. Истината е ,че ако не беше се появила Елинор в живота ми може би никога нямаше да се съберем отново под един покрив. Тя ни промени. Показа ни какво значи да сме семейство. Научини ни да се приема такива каквито сме и да се обичаме. Тя ни даде толкова много. Но може би ние не я оценихме и не бяхме справедливи с нея. Толкова много пъти я нараних. И тя всеки път ми прощаваше. Дали въобще някога съм се държал с нея като с истински брат? Или я бях възприел като моя отговорност? Друга даденост ,за която трябва да се грижа. И всички неща, които ми каза. .. Думите и никога няма да излязат от съзнанието ми. И по даволите, всичко, което каза беше вярно. Отказахме се от нея. Не. Не ние. АЗ! Аз се отказах от нея. Наруших обещанието, което и бях дал. Изоставих я. Тя никога не е искала да има такъв живот. Никога не е искала да бъде като нас. Не можех да я разбера. Живял съм прекалено много, че дори не помня какво е чувството да си човек. Трябваше да се опитам да я разбера. Трябваше да видя какво иска и за какво мечтае. Трябваше да и имам доверие. А вместо това се държах с нея собстенически, контролирах я и и забранявах да прави нещата ,които обича.

Въздъхнах и отместих поглед от прозореца. Чак сега осъзнах какво бях направих. Каква огромна грешка допуснах. Оставих я да си тръгне само защото е различна от нас. Постъпих така защото се опитвах да я накарам да мисли като нас, да бъде като нас. Колкото до Ерикс. Той наистина изглеждаше променен. И начина по който я гледаше. Погледът му беше изпълнен с любов и нежност. Беше застанал до нея готов да я брани с цената на живота си. А тя? Тя му отвръщаше със същото. Те наистина се обичаха. А кой бях аз ,че да заставам между тях. Някога и аз бях влюбен и застанаха между нас. И това приклюби пагубно. Не искам същото да се случи и с Елинор и то заради мен. Може би е време да я оставя да лети свободно.

Извадих телефона си и набрах номера на Лиса. Честно казано се изненадах, когато ми даде новия си номер, но може би е знаела ,че ще ми потрябва помоща и някога.Тя ми вдигна след второто позвъняване. 

- Знаеш ли къде живеят в момента Елинор и Ерикс?-попитах преди да съм и дал възможността да попита кой е.

- Не ти стигна това, че я нарани и реши да го направиш пак ли?-попита тя ядосано.

- Виж...

- След всичко, което се случи имаш наглостта да питаш къде се намира? Що за човек си ти? Ти си и брат, предполага се ,че трябва да си с нея и да я подкрепяш независимо какво прави.

- Знам! Аз съм кретен и оплесках нещата. Но осъзнах какво съм направил и искам да поправя грешката си. Затова би ли ми дала адреса и?-отвърнах и. От другата страна се чуха гласове, но не можах да ги разпозная или да чуя какво говорят. След минута Лиса въздухна и каза:

- Добре. Ще ти изпратя адреса, но ако я нараниш отново ще те убия...