В момента се намирах на предната седалка на колата на Ерикс. Срещата ни с братята му бе свършила и сега пътувахме към малката къща ,която бяхме наели. Честно казано мина по-добре от колкото очаквах. Мислех, че ще опорстват повече, но явно и братята му са искали същото, което и ние. Погледнах към Ерикс, който шофираше до мен. Не мисля, че някога бих свикнала с мисълта ,че двамата сме заедно. Все още мисля, че това е някакъв сън ,от който рано или късно ще се събудя, или че съм паднала и съм си ударила главата ,и в момента съм в кома и въображението ми се прави номера с мен. Има нощи ,в които се събуждам и не мога да асимилирам случващото се. Сякаш живея нечий друг живот и всичко ще свърши. Ще се събудя от този невероятен сън и ще се озова отново в онзи проклет град. И точно тогава поглеждам към него, виждам как гърдите му се издигат и спускат ,как спи спокойно, и се сгушвам в него, слагайки главата си над сърцето му. И точно тогава се успокоявам и всеки път щом чуя как сърцето му бие ,благодаря на Бог, че ме върна при него , че ми даде възможност да съм с него. Но понякога си мисля, че времото ,което имаме заедно е заето на заем и ,че ще свърши. Имам чувството, че не трябваше да съм тук.

Толкова се бях замислила над това, че не усетих кога Ерикс е отбил от пътя и ме гледа.

- Защо спря?-попитах го. Той се протегна към мен и ме целуна нежно по устните.

- Благодаря ти!-отвърна и погали бузата ми.

- Не е нужно да ми благодариш. Ти направи всичко.- казах му е целунах дланта ,която милваше бузата ми.

- Знаеш ,че не е вярно. -отвърна.- Ако не беше ти нищо от това нямаше да е реалност. И да се бях променил, и да не исках повече да върша злодеяния, никога нямаше да мога да събера смелост да се изправя пред тях и да ги помоля за прошка. - каза и ме придърпа към себе си. Аз седнах в скута му и се сгуших в него.

- Е, радвам се ,че ти действам така.- отвърнах и той се засмя. Ерикс ме обви с ръце и ме целуна по главата. Аз се усмихнах и се загледах напред.

- Има ли нещо? Умислена си.-отбеляза.

- Някога чудил ли си се какво щеше да стане ако нищо от това не се бе случило. Ако не се бяхме срещнали, или аз бях умряла и не се бях върнала. Какво щеше да стане?-попитах и погледнах към него. Ерикс се намръщи и затегна прегръдката си сякаш щеше всеки момент да ме изгуби.

- Не знам. -отговори след известно време. - Ако не се бяхме срещнали най-вероятно щях да си остана същия зъл задник.- отвърна.

- Но ти не си зъл. Никога не си бил. Просто доброто у теб е било заключено.- поправих го.

- А ако не се беше върнала... тогава не знам. Предпочитам да не мисля за това. Но защо мислиш за тези неща?

- Предполагам защото ме е страх.- отвърнах просто.

- От какво?

- Че всичко това ще се окаже някакъв гаден сън и когато се събудя нищо от това няма да е истина. Ние няма да сме истина.- отвърнах. Той въздъхна и ме завъртя ,така че да сме лице в лице. Погледна ме и хвана лицето ми в ръцете си.

- Но това не е сън ,Елинор! Това е дейтвителността и ще ти го доказвам всеки божи ден до края на съществуването си. Защото те обичам и това никога няма да се промени!- отвърна той и сля устните ни.

- И аз те обичам!-отвърнах и потънах в обятията му.

- Твой ред е!-каза той и аз го погледнах недоумяващо.

- Какво?

- Твой ред е да изпълниш твоята част от уговорката.- каза той и аз въздъхнах. Той повдинга вежда ,предизвиквайки ме да наруша тази сделка.

- Е, сделката си е сделка. Ще се обадя на момчетата.- съобщих.- Но после...- добавих и го целунах по устните.

...................................................................................

Ерикс паркира колата пред имението до другите коли. Мястото не се беше променило от последния път ,в който бях тук. Но пък измина едва повече от месец от както бях идвала за последно. Нещата не можеха да се променят за толкова малко време. Въздъхнах и откопчах предпазния колан. Пресегнах се да отворя вратата ,но Ерикс сме спря, слагайки ръката си на рамото ми.

- Не се притеснявай! Аз съм до теб.-каза той. Усмихнах му се вяло и излязох от колата. Той ме последва и заедно закрачихме към входа на имението. Още преди да сме стигнали ,вратата се отвори от иконома. Той ми се усмихна и ми направи път да мина.

- Ще съобщя ,че сте дошли!-каза ми.

- Те вече знаят.- казах му очевидното. Той се направи ,че не ме е чул и отиде в кабинета на Флин.

Дватама с Ерикс стояхме в антрето на къщата и чакахме.

- Не се чувствам желана особено!-казах на Ерикс.

- Така и трябва.-каза Флин, карайки ни да погледнем към него. Братята ми стояха пред нас, и тримата. Кол сръга с лакът Флин, а Хънтър ми се усмихна.

- Това, което Флин се опита да каже е , че винаги ще си добре дошла в дома си. Независимо от обстоятелствата. -каза Кол.

- Сигурна съм, че е така.

- Е, защо си тук?-попита Флин.

- Минавах наблизо и реших да ви посетя. Ти как мислиш?-попитах го със сърказъм.

- Щом и това копеле е тук ,значи не е защото си осъзнала каква грешка си направила.-отвърна студено, очаквайки някаква реакция от наша страна. Но ние не направихме нищо. Нямаше да му позволим да започне скандал. Не и днес.

- Колко съм негостоприемен. Не стойте прави. Заповядайте!- отвърна Флин и ни поведе към хола. Точно там където убих Едуардо. Той много добре знаеше ,че още не съм превъзмогнала случилото си. И нарочно ни вкара тук. За да страдам...
Погледът ми попадна на онова място където с Едуардо се боричкахме и на мястото където го бях убила. Килимът беше нов, защото другият бе пропит с кръвта му. Кръвта на братя ,който ме предаде. Който ме направи такава каквато съм. Който ми отне всичко.
Осъзнал това ,Ерикс стисна ръката ми и прошепна така, че никой да не го чуе освен мен.

- Забрави за тъпата сделка. Една твоя дума и веднага ще се махнем от тук.-каза ми той, но аз поклатих глава.

- Трябва да го направя. Иначе Едуардо ще спечели.-отвърнах му така че всички да ме чуят.- Не съм дошла, за да се извинявам или да моля за прошка,защото няма да се извънявам за нещо ,за което не съжалявам.

- Тогава защо си тук?-попита Флин.

- Защото искам братята си обратно.-отвърнах.

- Ти никога не си ни губила, Лени.- каза Хънтър.

- Не съм толкова обедена.- отвърнах. - Вие сте мои братя.

- Да така е. Ние сме твои братя. И какво направи ти? Предаде ни!-отвърна Флин.

- Достатъчно!-ядоса се Ерикс. - Обещах и ,че няма да се меся във вашите взаимоотношения, но ако още веднъж я нараниш умишлено ще...

- Какво ще направиш?-прекъсна го предизвикателно Флин. Аз хванах Ерикс за ръката и се засмях иронично. А след това заговорих с горчивина в гласа си:

- Не съм искала нищо от това да се случи между нас. Знаете ли какво? Може да се чувствате предадени защото избрах Ерикс вместо вас. Защото предпочетох врага ви. Но той се промени и аз се влюбих в него. Обичам го! И знам ,че и той ме обича,защото ми го е показвал много пъти до сега. За пръв път от много време направих нещо за себе си.За пръв път от много време аз взех решение за живота си, а не вие. Да нараних ви с тези мои действия. Но вие бяхте тези ,които ме предадохте. - казах им и погледнах Флим в очите.- Спомняш ли си онази нощ? Бяха минали едва два дни от пожара и социалните щяха да ме изпратят в дом за сираци, когато ти се появи и ми каза, че си мой брат и ,че отсега нататък ще бъдем семейство. Разказа ми цялата истина. -спрях и той кимна. - А помниш ли какво ми обеща? Обеща ми, че винаги ще бъдеш до мен. Обеща ми ,че каквото и да става, каквито и решения да взема в живота си били те грешни или верни, ти винаги ще бъдеш до мен дори и да не си съгласен с тях. Ти ми обеща! Защо наруши това обещание? Защо ме изостави? За тези две години ти се превърна в моята опора. Всички вие станахте много важна част от живота ми, защото без вас нямаше да мога да продължа да живее. Вие винаги ме подкрепяхте и бяхте до мен. Да ,карахме се. И то много. Наранихме се по всички възможни начини, но след това винаги се сдобрявахме. Какво се промени сега? Кое не можеш да приемеш, Флин? Че се влюбих и ви изоставих? Или, че се влюбих в Ерикс? Знаеш ли защо избрах него? Защото той беше до мен ,когато имах нужда и не можеш да кажеш, че всичко е било игра от негова страна, защото той не знаеше коя съм. А ти къде беше? Къде бяхте ,когато имах най-голяма нужда от вас? Къде бяхте, когато вашеят брат уби майка ми и се опита да убие и мен точно в тази стоя? - спрях да говоря. Сълзи се стичаха по лицето ми. Погледнах лицата на братята ми. Кол и Хънтър изглеждаха ужасно, а в очите им имаше сълзи, но това на Флин... неговото изръжение ме довърши. Погледът му беше празен, студен. Аз се изсмях иронично и се обърнах  към Ерикс умолително.

-Да си ходим. -казах му. Друга покана не чакаше. Хвана ме през кръста и ни телепортира в колата. Запали двигателя и потегли. Нищо не каза и по-добре. В момента не ми се говореше. Исках да умра. От всичко, което можеше да се случи... от всичките сценарии ,които се разиграха в главата ми, точно този не си представях. Или просто ме беше страх да си го представя... Казах всичко, което се въртеше в главата ми, всичко което се бе насъбрало излезе наяве.

- Спри колата!-извиках на Ерикс. Той моментално спря и аз светкавично излязох отвън. Не можех да дишам. Задушавах се. Туко що бях изгубила семейството си. Болеше толкова много. Толкова много! Свлякох се на земята и заплаках с цяло гърло. Сълзи мокреха лицето ми, цялата се тресях от болка. Това бе най-голямата болка, която бях изпитала до сега. Страхът от загубата на хората ,които обичам. Ерикс седна до мен и ме прегърна. Започна да ме милва по косата и да повтаря една единствена дума "Съжалявам!".

Точно тогава усетих силата ,която притежавам да се надига в мен, кръвта ми закипя. Излезе силен вятър. Изведнъж светкавица разцепи небето на две и силен дъжд се посипа от небето, сливайки се със сълзите ми. Продължих да плача, свлякла се на мокрия асфалт, а Ерикс остана до мен прегръщайки ме.