- Тя е права. Ако искате да ви помогнем ,трябва да знаем какво се случва.-намеси се Кирос.

Огледах всеки един от присъстващите. Той беше прав. Трябваше да знаят истината. Само така можеха да ни помогнат. Обърнах се към краля на Ада. Той не беше много доволен от чутото. Поклатих глава към него.

- Трябва да им кажем. -казах му.

До мен Ерикс видимо се напрегна. Протегнах се и хванах успокоително ръката му. Луцифер стисна челюсти. Изражението на Мефистофел не бе по различно. Тогава ме осени като гръм от ясно небе. Той е знаел. През цялото време е знаел коя съм. Стар спомен ,за който никога преди не съм се сещала ,премина през главата ми. Или по-скоро спомен ,който са ме накарали да забравя.

„ Минаваше полунощ. Бяхме в старата ни къща. Бях може би на осем. Събудих се от гласовете на майка ми и непознат мъж. Станах от леглото си, открехнах врата на стаята колкото да се промуша и седнах на стълбите. Не можех да видя лицето на мъжа, но ясно виждах това на майка ми. Тя беше притеснена и изплашена. Но не непознатият за мен мъж беше причината за това. Той бе облечен в черни панталони и черно палто. Бе висок и масивен ,а от него струеше студ и нещо зловещо ,опасно. Като че ли беше ангел на отмъщението.

- Тя пак го направи. Колкото и да се опитвам да потисна силите ѝ ,те са прекалено силни. Не знам какво какво да правя. Днес може да е нещо съвсем малко и незначително ,но след време ,когато порасне и силите и нараснат... Какво ще правя? Ако продължаваме така, те ще ни намерят. – каза изплашено майка ми и зарови лицето си в ръцете си. Мъжът постави ръцете си на раменете и успокоително и каза с тих и спокоен глас.

- Всичко ще бъде наред ,Сара. Двете с Елинор сте силни и ще се справите. А аз ще ви помогна. Но знаеш какво е мнението ми относно това. Криейки от нея истината ,я правиш по-податлива. Трябва да знае коя е и на какво е способна.- каза мъжът но майка ми ,поклати отрицателно глава.

- Не мога Мефистофел и знаеш защо. Искам да има нормален живот. Искам да има това ,което ние никога не сме имали. Тя е дете. Едно дете няма място в свят като нашия.

- Но това не означава да я оставиш напълно беззащитна срещу нашия свят. Ще дойде ден ,в който няма да си до нея за да я защитиш. Тя трябва да се научи да го прави сама.– укори я той.- Или да намери някой друг ,който може да и гарантира безопасността.

- Моля те ,ако ще намесиш Ерикс отново, просто недей.

- Той ще я защити ,Сара.

- Не! Не харесвам това ,че синът ти е съдбата на дъщеря ми. А ти продължаваш да ми го повтаряш ,защото отчаяна търсиш спасението му ,но не намесвай дъщеря ми в това.- отвърна ядосано.

- Съжалявам .Просто се опитвам да помогна.

- Помогни ми да потисна силите ѝ. Така ще ми помогнеш. -каза тя. Усетили моето присъствие и двамата се обърнаха в моя посока. Мама се усмихна топло и тръгна към мен. – Миличка, защо не си в леглото?

- Събудих се и ви чух. Кой е Ерикс?-попитах и мама се напрегна. Мъжът дойде при нас и ми се усмихна.

- ЗдравейЕлинор. Радвам се най-накрая да се запознаем. -каза ми. Омайна синя светлина започна да струи от ръката му. Почувствах се много уморена. Едва държах очите си затворени. Последното ,което видях преди да потъна в дълбок сън и да забравя ,че някога това се е случило ,бяха притеснените лица на майка ми и Мефистофел. "

Отърсих се от спомена. После щях да си поговоря хубаво с Мефистофел ,но сега имах по-важна работа.

- Не ,не трябва.-отвърна твърдо Луцифер.

- Ако искаме да ни помогнат, трябва да знаят с какво се захващат.

- Не можем да им вярваме.

- И защо да не можем? Майка ми е вярвала на Мефистофел. Ти също. -казах и очите на падналия ангел се разшириха. Погледнах го и се надявах да е прочел безмълвното ми послание ,че ни предстои разговор.- Защо да не може да им се доверим?-попитах раздразнено. Настроение ,което и останалите в стаята изпитваха също ,докато слушаха дебатите ни дали трябва или не трябва да знаят какво се случва.

- И ще захвърлиш деветнайсет годинив които с майка ти се опитвахме да те опазим? Не можеш просто така да разправяш наляво и надясно неща ,като това. Не знаем на кой може да вярваме.

- Нещата се променят. Имаме нужда от помощта им , а ако искаме това да стане трябва да си имаме доверие. Знам ,че се безпокоите за безопасността ми ,но сме на една страна. Не могат да използват информацията ,за да не наранят ,защото за добро или зло съм законна принцеса на Ада ,а това значи че са под моите заповеди.-казах ядосано.

- Недей!-предупреди ме Ерикс.

- Нямаме друг избор.-отвърнах и следващите думи ,които бях на път да изрека можеха да костват живота ми. Но нямах избор. – Майка ми не беше човек. Тя беше паднал ангел ,също като бащите ни. Това ме прави първото дете родено от двама ангели.-заявих и всички в стаята замръзнаха.

- Знаех си!

- Това обяснява много.

- С вас ме.

Заговориха един през друг братята. Аз се усмихнах победоносно и погледнах към баща си .

- Надявам се да знаеш какво правиш.-каза ми.

- Ако сме приключили със семейните драми ,може ли да минем по същество вече?-попита Мефистофел и всички се съгласиха.

- Може ли да разберете дали някой или нещо не е избягало от Ада или друг затвор? През това време може да направим проучване ,да се разровим из книгите. Може да открием нещо. – казах и всички се съгласиха.

- А ако не намерим нищо?-попита Аякс.

- Тогава няма да има какво да направим освен да чакаме. -отвърна Ерикс.

След срещата всички се разотидоха. Баща ми и Мефистофел щяха да тръгнат да търсят информация ,заедно с някои от братята. Но преди това отидох при бащата на мъжа ,когото обичам и го погледнах твърдо.

- Трябва да поговорим. – казах му и той посочи малкия кабинет от другата страна на стаята.

Двамата се отправихме към стаята. Когато влязохме ,той затвори вратата и ме покани да се настаня на един от столовете пред бюрото. Вместо това закрачих към малката библиотека. Няколко етажерки запълнени с книги и започнах да разглеждам заглавията.

- Предполагам ,че сме се виждали повече от един път.

- Така е. – каза и аз се обърнах към него.

- Защо?

- Нямахме избор.-отвърна просто.

- Винаги има избор.

- Всичко ,което сме направили е било за да те предпазим. Не бях съгласна с повечето решения на майка ти ,но никога не съм имал избор.

- Добре да оставим това на страна. Имам много въпроси и ти си единствения ,който може да ми даде отговор на тях. Моля те ,трябва да знам.-казах умолително и той кимна.

- Ще ти кажа всичко което искаш да знаеш. Обещавам!

- Ти каза , че Ерикс може да ме предпази. Знаел си!

- Видях те как растеш и се превръщаш в жената ,която си днес дори и да не си спомняш. Въпреки пророчеството знаех ,че синът ми ще се влюби в теб и ще те защитава на всяка цена. Нуждаех се да е така. -отвърна и аз кимнах.

- Каква беше тя?

- Тя беше добър приятел. Грижовна ,внимателна ,смела ,добра. Искаше ми се да може да те види сега. Щеше да бъде много горда.-каза ми.

Почукване на вратата ни прекъсна. Кирос влезе в стаята и ни съобщи че трябва да тръгват.

- Благодаря ти!-казах му и останах в кабинета ,гледайки как напуска стаята.