Отворих вратата и включих лампата на тавана. Тръгнах към бюрото сложено по средата. Точкетата ми отекваха из стаята, докато вървях по дървения под. Настаних се на столя зад бюрото и извадих лист хартия от горното чекмедже. Взех един химикал от поставката и започнах да пиша. Беше време да преборя страховете си. Не можех вечно да бягам. Думите се лееха като поток една след друга.

" Скъпа приятелко,

Знам, че това е доста странен и старомоден начин да се свържа с теб, но това е единствения ,за който се сетих. Видях вестниците. Бях там, когато те погребваха. Или да кажа споменът за теб, защото и двете знаем, че не беше ти в него. Знам, че ти също беше там и само мога да си представя колко трудно е било да се откажеш от хората, които обичаш и от живота ,който можеше да имаш. Искаше ми да съм до теб. Но не можех. А и не съм сигурна дали ти би ме искала да съм до теб, след всичко ,което се случи . Но въпреки това няма да се откажа от теб. Липсваш ми ужасно много. Всички ми липсвате! Никога не сме се разделяли за толкова дълго време. Всъщност никога не съм си мислила, че ще го направим, но ето ни сега пиша ти писмо защото дори не ти знам номера или къде си. Надявам се, че поне ти си приела факта ,че избрах Ерикс. Очевидно братята ми не го приемат. Аз... не съм се чувала с тях от няколко седмици. Говорихме два пъти и не приключи добре. Под това разбирай, че си крещяхме много (както винаги, поне това не се е променило),изрекохме си някои обидни думи и в тяхните очи аз съм предателка и куп други неща. Надявам се и ти да не мислиш така за мен! Баща ми изглежда се примири с този факт. Даже ми даде благословията си, да не повярваш. Каза ми, че ако това ме прави щастлива значи и той ще е щастлив. И това донякъде ме кара да се чувствам по-добре, като се има на предвид факта, че братята ми не искат дори да ме погледнат. Но както и да е. Няма да пиша в цялото писмо само за взаимоотношенията си със семейството ми.

Не мога да повярвам, че измина един месец. Цял един месец от както съжителствам с Ерикс. И всичко е странно и променено. Като в сън е. Просто...нямам думи , с които да го опиша. През първите две седмици всичко беше повече от прекрасно. Обикаляхме от град на град. Ходихме по нощни клубове, ресторанти, увеселителни паркове и всякакви други подобни. И двамата видяхме и изживяхме неща, които до сега не сме.
Открих един нов и променен Ерикс, който не съм мислила, че е възможно да опозная някога, но се случи. И съм повече от щастлива. Ако преди година някой ми бе казал, че ще се влюбя в него щях да му се изсмея в лицето . Но сега... всеки ден опознавам по-малко от него и от самата себе си, защото ще излъжа ако кажа ,че съм си същата. Аз го промених. Но той ме промени също. И макар сега да е добър, или да се опитва да бъде, Ерикс си остава същия подмолен и маниполативен задник като преди. Само се отказа от властването на света и придоби нови качества. Боже, все още не мога да повярвам ,че се отказа от целта си заради мен .Знаеш ли, той поиска да започнем отначало. Да забравим всички неща ,които стори и ми каза. Води ме по срещи, подарява ми цветя, засипва ме с комплименти и още много подобни неща. Но естествено няма да сме ние ако не развалим всичко и не се изпокараме.

През третата седмица нещата започнаха да се обтягат и да се поражда напрежението. Започнахме да свикваме един с друг и да се дразним. Особено кагота си хвърля дрехите където свари или не чисти след себе си. Не съм му прислужница! И ако това са ни обтегнатите отношения то тази седмица те взеха връх и всичко, което сме преглъщали и сме запазвали за себе си излезе наяве. Скарахме се! Изглежда съм била прекалено взискателна и досадна, и не съм го оставяла да диша. И съм се приготвяла по три часа и съм имала прекалено много парцали ,от които съм нямала нужда и които така или иначе после щял да свали от мен. Да, на пръв поглед това са напълно нормални и безобидни спорове. Но му казах, че щом имам прекалено много ненужни дрехи ще ходя гола , за да не е нужно да прави толкова ненужни движения сваляйки дрехите ми и да не се ядосва, че няма никакво място от моите неща. И той взе ,че още повече се ядоса. Никой нямал право да ме вижда гола освен него. Представяш ли си? Добре, май е по- добре да се върна към основния проблем, защото се отплесвам и не мисля, че ти се слуша за сексуалните ни отношения... Та покрещяхме си доста, казахме неща, които съм сигурна, че никой от нас не мислеше. Той изпотроши повечето чупливи неща, които бяха по пътя му и излезе. Просто си тръгна ей така. А аз се чудех дали не съм направила грешка и обмислях да се върна у дома. Часовете се нижеха. Не знаех какво да правя. И точно когато реших ,че няма да се върне и ,че е най-добре да си събера нещата и да потегля обратно към вкъщи преди нещата да са загрубели още повече, той влезе през вратата с огромен букет рози в ръце и падна на колене извинявайки ми се. Това бе най-милото нещо ,което някой бе правил за мен. Каза ми, че в началото ще ни е трудно и това определено няма да е последната ни караница, но ме обича и приема такава каквато съм и няма да позволи да ме изгуби заради егото и гордостта си. И точно тогава осъзнах, че не мога да го напусна. Направя ли го спирам да живея. Тази вечер за пръв път плаках заради любов. Първо защото си мислех, че е размислил и ме е изоставил и после от щастие, че се върна. Тогава разбрах, че и да не се бе променил пак щях да го обичам ,защото аз не се бях влюбила в това ново подобие на Ерикс. Напротив, аз се влюбих в онзи зъл и изпълнен с мрак Ерикс. Онзи Ерикс, който бе изгубен и се луташе сам в продължение на векове. А това ,което в момента получавам е бонус. Перфектното решение. Колко ли глупаво изглеждам отстрани? Аз, Елинор влюбена до уши в един злодей. Честно казано не знам до къде ще ни доведе това и колко ще продължи, но знам, че ще извлека максимална полза от него и ще се отдам на живота и любовта. Защото тя ни прави по-добри, и двамата с Ерикс сме живия пример за това.

В момента ти пиша от Ню Йорк и тук е невероятно. Улиците са оживени дори в най-късните часове на ноща, има толкова много красиви места, толкова много различни хора. Този град никога не спи Ако някога дойдеш тук съм сигурна ,че ще ти хареса много. И като заговорихме за това още не сме решили ,кога ще тръгнем от тук ,но няма да е в следващите три дни, може и да се позадържим. Ако искаш и имаш възможност ела. Имам толкова много да ти разказвам.Всеки ден до когато съм тук ще те чакам до статоята на Свободата в пет.

Обичам те толкова много! И много се надявам да намериш сили и да ми простиш.

С любов, Елинор"

Сгънах писмото и го сложих в плик, а след това го адресирах до нея. Затворих очи, припомняйки си наученото от Ерикс. Съсредоточих се върху образа на Лиса и щракнах с пръсти. Писмото пред мен изчезна, изпращайки се до нея. Или поне се надявам да съм успяла да го изпратя до нея. Погледнах часовникът на стената и се изправих, излизайки от стаята. По пътя изгасих лампата и се отправих към спалнята. Имах вечеря ,за която трябваше да се приготвя и ако закъснеех, Ерикс щеше да обвини мудността и "ненужните" ми парцалки.