Ден Трети

11:42

За съжаление на Лили, кошмарът все още продължаваше и безсънието водеше след себе си сънливост, отпадналост и раздразнителност.

Умореното момиче излезе в парка да тича, за да не заспи, но краката му не го държаха повече. Цялата трепереше от множеството кофеин, което бе погълнала.

Отказа се и се прибра вкъщи, потна, запъхтяна и замаяна. Отиде до кухнята, където отвори шкафа, разположен до хладилника и извади кенче с енергийна напитка. Едно вече не й стигаше. След като го изпи, отвори отново дървения шкаф и взе още едно, което изпи за секунди. Лили беше борбена и не смяташе така лесно да се откаже от живота си.

Целият ден прекара във всякакви опити да не заспи. Реши да гледа страшен филм, защото си помисли, че ако я хване страх, няма начин да заспи, но уви, филмът й се стори прекалено скучен и даже от него й се доспа още повече.

Ден Четвърти

Заради продължителното безсъние Лили започна да получава халюцинации. Пред нея се появяваха най-различни образи, някои изглеждаха толкова реалистични, че дори тя самата не можеше да различи вече реалното от сътвореното от съзнанието й.

Вечерта

На Лили внезапно й се доспа повече от обичайното. Реши да изпие още една енергийна напитка обаче... когато погледна в шкафа- напитките бяха свършили. Момичето се облече скоростно и се запъти към изходната врата на къщата.

- Мамо, отивам до денонощния магазин, ще се върна бързо. – извика тя на майка си, която седеше в хола на дивана.

- Лили, много е късно. А пък и най-близкият денонощен магазин е на петнайсет минути път оттук.

- Мамо, моля те, важно е.

- Лили, казах, че не може.

- Но мамо... - тя продължи да мрънка.

- Никакво но! Марш в стаята си! – отвърна строго възрастната жена.

Лили се качи в стаята си, не знаеше какво да прави. Беше на ръба, между живота и смъртта. Прозяваше се на всеки десет секунди, едва издържаше. Клепачите й бяха почти затворени, но момичето се бореше с тях. Ужасяващото нещо спокойно си чакаше тя да заспи.

3:02

Лили все пак не се отказа от идеята да изтича до денонощния магазин. Провери дали техните спят, взе си чантата от стола в стаята, обу си обувките, възможно най-тихо, отключи входната врата и излезе.

Ходеше към магазина, бавно и мъчително. Изминаха 5 минути, а тя вече едвам вървеше, до магазина имаше още поне дванайсет минути пеш. За нейно огромно съжаление, мозъкът й я надви. Сгромоляса се на мръсния тротоар и се унесе в дълбок сън.

В съня на Лили

- Не! Не! НЕ! Някой да ме събуди! Умолявам ви се! Някой да ме събуди веднага! – започна да крещи с пълно гърло.

- А, я виж ти кой е тук. Горкото момиче, да не би да заспа? – започна да се смее истерично отвратителното чудовище.

- Защо го правиш? – тя започна да реве и сълзите се стичаха по цялото й тяло. – Нищо не съм ти сторила! – дереше си гърлото от викане.

- О, не, не, не, мила. Не се самообвинявай. Просто аз съм много побъркано същество. Но пък, толкова ли е чак лошо, че искам да се порадвам малко на вътрешностите ти?

- Остави ме намира!

Лили с бясна скорост започна да бяга, но заради ранения й крак, куцаше и това я забавяше. Той я настигна, без да влага дори много усилия, и я бутна на земята. С пълни сили отчаяната тийнейджърка започна да лази по пода.

- Добре, това е малко жалко. Какво се опитваш да направиш? – попита психопапът, леко объркан.

Тя обаче сякаш даже не го чуваше. Продължаваше да пълзи, мислейки си, че ще се измъкне. Лъч надежда все още се таеше в нея.

Той хвана мръсната й, потна длан и отряза пръстите й, един по един. Тази болка беше направо неуписуема. Кръвта се лееше навсякъде, а Лили не можа да си поеме глътка въздух, заради силната болка, която усещаше. 

- Хайде да приключваме. Радвам се, че се запознахме. – усмихна се Той.

Забучи яростно нож в гърба на момичето. То крещеше, но не само от болка, а и от отчаяние, обаче продължи да лази по земята.

- Сега, защо още лазиш, вече е ясно, че няма как да оцелееш.

Заби яростно ножа отново, и отново, и отново, и отново, докато неутешимо се смееше. Лили едвам дишаше. Лъчът надежда бе изчезнал.

- Ня-няма... - опитваше се да говори раненото момиче. – М-моля те. Н-н-недей.

- А, ами щом така любезно ме помоли, добре. – отговори Той и се обърна. – Ти така или иначе в момента умираш... - Приеми го Лили, загуби.

3:39

В среднощния мрак се чуваха викове, придружени с хорски шепот. На тротоара се бяха събрали няколко души, заобиколили лежащото в локва кръв момиче, до което на колене седеше възрастна жена, притиснала тялото му в своето.

- Лили, Лили, моля те събуди се! – крещеше майка й, държаща окървавеното й тяло.

Тийнейджърката погледна към майка си с жален поглед.

- Линейката идва насам, дръж се! – продължаваше да вика жената, докато плачеше неутешимо.

- М-мамо... - изшептя Лили, с последния си дъх. – Обичам те. – Спря да диша. Тялото й се отпусна. Кръвта й се разнасяше по студения, мръсен тротоар. В далечината се появиха светлините, чуваха се и сирените на идващата линейка, но вече беше късно.

Той обаче жадуваше за още... Беше време за следващата му жертва...